С Томас Ман в разделена Германия

„Отечество” (Ojczyzna,Vaterland), 2026, Полша/Германия/Италия/Франция, режисьор Павел Павликовски, продуценти Лоренцо Гангароса, Димитри Расам, Едвард Бергер, Ева Пушчинска; сценаристи Павел Павликовски, Хендрик Хандлоегтен; оператор Лукаш Жал, в ролите: Сандра Хюлер, Ханс Цишлер, Аугуст Дил. Награди: за режисура от Кан, поделена с испанците Хавиер Амброси и Хавиер Калво за „Черното топче”.

Разбиващ филм. Невероятен режисьор е полякът между Лондон и Варшава Павел Павликовски. Първият кадър е почти квадратен и статичен – голият Клаус Ман (Аугуст Дил) разговаря по телефона със сестра си Ерика, която го моли да замине с нея и прочутия им баща Томас Ман за Германия, а той отказва. През прозореца – палми и море. Взаимно си повтарят колко се обичат. Клаус Ман е хомосексуалист и авторът на „Мефисто”. Говори за самоубийство като спасение от ужаса и че бащата трябва да е първи. От леглото му се измъква някаква дългокоса фигура, но той не обръща внимание, вглъбен в разговора.

В черен буик през 1949 г. Ерика (Сандра Хюлер) – бивша актриса, журналист, автомобилен състезател, пътува с баща си Томас Ман (Ханс Цишлер) – най-великият немски писател на ХХ век. След 13 години изгнание в САЩ заради нацизма той за първи път се връща в родината. Но тя е разделена и в руини. Поводът е честването на 200-годишнината от рождението на Гьоте и Томас Ман ще посети родния му град Франкфурт на Майн в западната част и Ваймар – в източната. И в двете Германии ще получи награда на името на Гьоте и е подготвил различни речи. По пътя си говорят за родината и спомените, за Клаус, когото бащата нарича „наркоман”, за възвишени и делнични неща… Във Франкфурт оказват всякакви почести на Томас Ман, посещават го внуците на Вагнер… Ерика е преводач на френски и английски, залепва шамар на бившия си съпруг, сътрудничил на Гестапо, но в разгара на празненството, след като напразно е очаквала Клаус, научава за неговото самоубийство.

Ваймар – града, в който дълго е живял и починал Гьоте, е в съветската зона (ГДР). Там всичко е строго охранявано, мизерно, недружелюбно, въпреки старанието на домакините. Отвсякъде следят. Томас Ман и Ерика се държат на положение, но видимо са фрустрирани. А когато от радиото в колата зазвучават ту съветски, ту американски мелодии, Томас Ман просто го изключва. На финала сядат в празна катедрала. От органа звучи Бах – любимият композитор на Клаус. Той затваря симетрията.

Създаден по действителен случай (разликата в историята е, че Томас Ман пътува със съпругата си Катя), филмът на Павел Павликовски разказва драстично и естетски ситуацията със Студената война и Желязната завеса през емигрантските очаквания и разочарованието на завръщането. Не се оттласква от политиката и идеологическите издевателства, както беше в „Студена война” (2018, също създаден по действителен случай), но пак показва отчаянието на екзистенциалната емиграция. Всъщност с „Отечество” Павликовски завършва своята историческа трилогия за Европа след края на Втората световна война, начената с „Ида” (2014). И трите прекрасни филма са заснети от феноменалния Лукаш Жал в класическо черно-бяло изображение. И в „Отечество”, както и в другите, всеки кадър въздейства със собствено сияние, но разнородната музика (немски песни, съветски маршове, джаз), автентичната среда и великолепното актьорско изпълнение създават извисяваща кинематографична полифония. Като джаз певица се мярва и познатата от „Студена война” Йоана Кулиг.

Съкрушително актуално road movie, в което самосъзнанието на писателя Нобелов лауреат е наранено от съмненията, породени от видяното в отечеството. Къде е всъщност то? Кое е? От друга страна, пътуването омекотява отношенията баща-дъщеря.

А зад финалните титри звучи закачлива мелодия на Comedian Harmonists. Имайте търпение – ще видите „Отечество” на кино-литературния фестивал CineLibri (15 октомври – 8 ноември).

Геновева Димитрова

Последни публикации