Салман Рушди завършва „Градът на победата“ преди ужасния ден от август на 2022 година, когато срещу него е извършено покушение – намушкан е няколко пъти, докато изнася лекция на сцената на литературния фестивал в щата Ню Йорк. След бруталната атака, която го оставя сляп с дясното око и с осакатена лява ръка, световноизвестният писател създава автобиографичното есе „Нож: Размисли след опит за убийство“. С мемоарната книга, преведена и издадена в десетки страни, той отговаря на насилието с изкуство. Тя излезе и в България със знака на „Колибри“, а сега издателството пусна и „Градът на победата“, романът, с който Рушди се завръща към корените си.
Творбата на един от най-омагьосващите разказвачи на нашето време, роден в Мумбай преди 78 години, е издържана в стилистиката на древно индийски епос. Мащабната история е за мимолетната човешка сила, но и за трансценденталната любов. Изпълнена е с увлекателни приключения през граници на епохи и етични дилеми. Сражение между две забравени княжества през ХIV век в Южна Индия среща богиня и дете. Невръстната Пампа Кампана става проводник на божествената воля и издига невиждано чудо – великолепния Биснага, град на победата. Покълнал от вълшебни семена, той е център на равноправието на жените в патриархалния свят. Минават години, сменят се владетели, редуват се победи и поражения, а Биснага се изплъзва от благородната власт на Пампа Кампана и поема по опасен и гибелен път.
Героинята в книгата на Салман Рушди, писана преди нападението и издадена след него, е поетеса, която през близо 250-годишния си живот се убеждава във „високомерието на властниците“. Затова участва и в градежа, и в разрушението на Биснага. Наследството, което оставя на света, е именно епосът, заровен от нея в земята като послание към бъдните поколения. Романът приключва със сентенцията „Думите са единствените победители“.
Стилът на Салман Рушди, смесващ исторически факти и реални събития с митология и фантазия, често се определя като магически реализъм, а темата за взаимните прониквания, противоречия и недоразумения при преплитането на Изтока и Запада минава като основна нишка през всичките му произведения.
Неотдавна информационните агенции разпространиха новината, че на 4 ноември ще излезе сборник на Салман Рушди с новели и разкази – първото му художествено произведение след август 2022 г. От „Рандъм Хаус“ обявиха, че „Единадесетият час“ е от пет свързани истории, които изследват вечните загадки преди дванадесетия час на живота. Сред героите са музикален вундеркинд с магическа дарба, дух в Кеймбридж, който помага на студент да отмъсти на мъчителя си, мистериозно починал литературен ментор. Действието се развива в държавите, в които живее авторът – Индия, Англия и САЩ, и се фокусират „върху смъртността, Бомбай, сбогуването, Англия, гнева, мира, Америка – а също Гоя, Кафка и Бош“.
Салман Рушди коментира, че трите основни разказа, макар и много различни по сюжет, атмосфера и „техника“, са в диалог, а в общия квинтет се прибавят прологът и епилогът. Писателят не крие, че този сборник е могъл да се появи само и единствено след „Нож“. Убеден е, че всичко останало би изглеждало глупаво преди да сподели откровенията, свързани с поредната голяма драма в битието му. Както се знае, от 1989 година Салман Рушди е принуден да се укрива заради фатва, призоваваща за смъртта му – присъдата е заради четвъртия му роман „Сатанински строфи“, предизвикал силна реакция в ислямския свят и забранен в много страни. Иранският аятолах обявява автора за вероотстъпник и за убийството му е определена голяма парична награда.
През февруари Салман Рушди даде показания по делото срещу Хади Матар, който го рани през 2022 година. Съдебните заседатели признаха Матар за виновен в нападение и опит за убийство.
Салман Рушди печели световна известност с алегоричния шедьовър „Родените в полунощ“ (1981), за който получава няколко отличия, сред които два пъти „Букър на всички Букъри“, а през 2012 г. е адаптиран за голям екран като копродукция между Канада, Великобритания, САЩ и Индия под режисурата на Дийпа Мехта. Сред другите му забележителни книги са „Срам“ (1983), „Последната въздишка на мавъра“ (1995), „Земята под нейните нозе“ (1999), „Ярост“ (2001), „Шалимар клоунът“ (2005), „Чародейката от Флоренция“ (2008).
Албена АТАНАСОВА