Станислава Армутлиева е сред най-големите имена в музикалния бизнес у нас. Фина, деликатна и винаги усмихната, вече 33 години е начело на „Вирджиния Рекърдс“, в чийто каталог влизат част от най-популярните изпълнители в момента.
Животът на Саня от детството е свързан със сцената. Единадесет години играе народни танци, а освен това посещава театралната студия на Бончо Урумов. Така съвсем естествено се насочва към НАТФИЗ, който завършва през 1993 г. в класа на професор Енчо Халачев и Снежина Танковска. Първия си филм „Софийска история“ снима още преди да е влязла в академията. Но животът я среща с Майкъл Кунстман, който всъщност я насочва към музикалния бизнес. Саня Армутлиева беше и жури във втория, третия, четвъртия и петия сезон на „X фактор“ – България.
Паралелно с бизнеса успява да създаде и семейство. Вече 25 години е със съпруга си Тим, с когото имат две дъщери. По-голямата, Маргарита, живее и работи в Англия, а по-малката – Алма, вече развива успешна кариера като изпълнител.
– Саня, на 30 май имате рожден ден. Предвид голямата ви ангажираност, успявате ли да празнувате?
– Свикнах да не се вълнувам прекалено много от рождения си ден, а да го възприемам като формален повод да се видя с любими хора. Мъжът ми от време на време ме отвлича нанякъде и това също ми се отразява добре.
– Отделяте ли си време за равносметки покрай личния ви празник?
– Това с равносметките е като подземна река, тече си постоянно и влачи бурно мислите ми по посока как да не си губя времето, да се занимавам със смислени неща, да не минава ден без някакъв полет, без обич, да се радвам на онова, което имам, да се уча да преминавам с лекота през трудните моменти и да вървя напред здрава и силна.
– А давате ли си възможност за истинска почивка?
– Рядко, но успявам.
– Промениха ли се с годините нещата, които си пожелавате?
– Не си спомням да съм си пожелавала нещо конкретно. Само се надявам да има мир и всички наоколо да са добре. За другото съм готова да работя.
– И все пак вярвате ли в късмета и съдбата, или смятате, че успехът е плод на усърдна работа?
– Не вярвам в съдбата, а в това, че късмета сам си го ковеш. Но в същото време има и моменти на случайно завихряне и неочаквани случки, които трябва да си способен да идентифицираш инстинктивно като важни или не, и ако усетиш, че посоката е вярна, да се оставиш на вятъра.
– Ако можехте да срещнете 20-годишната Саня, какво бихте й казали?
– Да не се страхува, да си пази усмивката, да не спира да учи, да не се отказва да е четящ човек, да не минава ден без вдъхновение, без любов, без изкуство, без гледка, без движение.
– Като дете посещавате ансамбъл за народни танци и театралната студия на Бончо Урумов. Изцяло със сцената ли бяха свързани мечтите ви тогава?
– Обожавам и до днес да танцувам. Танцът е велико изразно средство и страхотен учител. Още от малка усетих това завихряне, което сцената може да ти подари, и някак неусетно започнах да се стремя към него, като стигнах дотам то да ме формира. Театърът беше следващо ниво, където нещата станаха по-сериозни. Нуждата от интелектуална и емоционална мобилизация и разтегливост ме повдигнаха още по-нагоре в личностното ми развитие. Никога не съм си представяла живот без ежедневен досег с изкуство.
– Детството е най-хубавият период от живота, какво от онези години ви липсва?
– И аз мисля, че детството е най-вълшебен момент. Безгрижието и усещането, че няма невъзможни неща и че светът е твой, са велика привилегия.
– В музикалния бизнес влизате през 1991 г. покрай Майкъл Кунстман. Тогава представяхте ли си, че 33 години по-късно „Вирджиния Рекърдс“ ще е толкова успешна?
– Тогава нямах идея къде влизам, на какво прилича музикалната индустрия, как се оцелява в нея. Реагирах на тази възможност по начин, по който подхождам към почти всичко – започнах да уча и да влагам 100% от себе си в онова, което правя. Имам нужда от страст, за да виждам красота и смисъл в дните си. Родих си страст и на нейните крила се придвижих дотук.
– Питали ли сте се дали това е вашият път, дали не е трябвало да продължите с актьорството?
– Никога не съм се колебала или съжалявала за този мой път. Паралелно имах и спорадичен театрален опит. Сцената е вълшебно място, но зад нея също не е лошо, там всъщност се случва всичко важно.
– Споделяте, че сте много емоционална. Успявате ли да се абстрахирате от емоциите в бизнеса?
– На ръба съм. Опитвам се, но не е лесно, защото работата ми се е вплела в моята идентичност, станала е част от това коя съм и затова всяка случка има почти екзистенциален привкус. Това понякога може да е доста смешно.
– А лесно ли преодолявате разделите, които са неизменна част от бизнеса?
– С времето се научих да ги преодолявам. Не бих казала, че е лесно, но свикнах да гледам на тях спокойно и без страх.
– Популярността има и своите негативни страни. Научихте ли се да не ви тежат или нараняват?
– Научих се да не позволявам на най-негативните неща да навлизат дълбоко в мен, да имам стабилен спокоен център – там съм щастливо и свободно момиче, обичано и обичащо.
– Освен таланта кои са най-важните качества, за да изгради един артист успешна кариера?
– Отговорът на този въпрос се променя ежедневно. В момента всеки ден в дигиталните платформи се появяват 150 000 нови записи на песни. Това е свръхокеан от музикално съдържание! Битката е изобщо някой да те забележи, да изградиш публика, която, ако имаш късмет, да роди суперфенове. Задачата на един артист става все по-комплексна, ролята му – все по-трудна, и талантът наистина остава малка част от уравнението.
На първо място, един артист трябва да може да създава музика и да пише текстове, дори да изгражда звука на собствените си парчета. Това обаче означава и да развие впечатляващи комуникационни умения, за да може да работи в студио с други хора и да има екип, защото без екип нищо не става. Комуникацията е суперважна и на ниво публично говорене, контакт с медии, фенове, външен свят. Трябва да имаш отношение към визуалността, към разказването на истории, към модата, поезията, да разбираш от музикален бизнес, маркетинг, авторски и сродни права, финанси, договори, социални медии, трендове, алгоритми и още какво ли не. В същото време трябва да имаш безупречна работна етика. Интересен свят е това.
– В България има много талантливи изпълнители. Защо обаче още не можем да пробием на големите световни сцени?
– Защото в дигитална среда успехът става все по-трудно постижим и няма формула за него. Както споменах, конкуренцията е безпрецедентна. Състезаваш се с всички по целия свят. И още – нашият пазар е все още недостатъчно добре разгърнат, не стимулира създаването на компании, които да инвестират в стратегическо развитие на артисти и автори, а повечето артисти инвестират сами в себе си, няма достатъчно изградена професионална инфраструктура. Истината е, че музикалният бизнес у нас все още не генерира достатъчно приход за участниците в него, така че те да градят ниво на продукцията и кампаниите за нейното промотиране, които да са конкурентни за световен пазар. Малкото приход води и до незаинтересованост на големите стрийминг платформи да назначат местни екипи, които да помагат на българската музика да стърчи и да стане много видима. Все още няма и директно присъствие у нас на най-големите играчи в индустрията. Това изобщо не е случайно. Има и уж малки неща като това, че за да се излезе извън България с местно творческо съдържание, музикалните артисти трябва перфектно да владеят и чужди езици.
– Дара, която е част от вашия лейбъл, е сред най-успешните млади изпълнители у нас. Тя завърши на второ място в „Денсинг Старс“. Съветвахте ли я по време на предаването и какво си казахте, когато се чухте след финала?
– Телевизията и форматите не са лесна територия, особено когато изискват от теб ежедневни усилия, както в „Денсинг Старс“. Предаванията разчитат и на обратите – днес може да си на първо място, а в следващия епизод – на последно. С Дара имахме постоянна комуникация и коментирахме как да посреща „шамарите“ на журито въпреки огромните усилия, които полага, как да продължава напред с усмивка, без да се разклаща. На нея й беше особено трудно, тъй като паралелно с многочасовите репетиции и участието на живо в предаването, нейният свят продължи да се върти почти както обикновено – звукозаписни сесии в студио, снимки на клипове, реклами и още десетки неща. Тя е суперангажирано момиче, което върви напред в кариерата си със страхотна скорост. Даже аз, която я познавам, се възхитих се от дисциплината и духа, който показа. Надявах се, че ще спечели „Денсинг Старс“, защото танцово и артистично тя и Джими бяха най-добри, но мисля, че второто място я направи по-голям победител. За един артист публиката е най-важна. Въпреки че не й достигнаха гласове, Дара спечели обич и подкрепа от толкова много хора из цяла България. Понякога грешката е вярна и да не си победител, може да е вид победа. Горе-долу това си казахме, когато се чухме след финала.
– Значи понякога неуспехите са хубаво нещо?
– Вече знам, че провалите са много важни, защото болката е страхотен учител, особено за младите хора. Неуспехът може да е трамплин, ако го посрещнеш по правилния начин. Важното е да не стоим на едно място. Правя каквото мога да взимам правилни решения, но когато сгреша, уча урок и продължавам напред по-силна.
– Имате две дъщери – Маргарита и Алма, която вече гради успешна музикална кариера. По какво те приличат на вас?
– Маргарита завърши успешно висшето си образование и в момента вече работи в Лондон. Занимава се професионално с менажиране на сродни права. Работи за един от големите независими музикални лейбъли във Великобритания. С нея си приличаме на ниво способност да учи, организация, ефективност, перфекционизъм, отговорност, критично мислене, лоялност, рефлекс за подреден свят. Алма пък се оказа зверски талантлива като автор на музика и като изпълнител. В момента е студент и учи интересна специалност, свързана именно с музика. С нея ме свързват поривът да създаваш, отвореният свят, вкусът към всичко необикновено и артистично, умението да боравиш с думите, да реагираш на света през творчество. Имам силна връзка и с двете си дъщери и съм влюбена в ролята си на родител.
– В годините, когато децата ви бяха по-малки, лесно ли намирахте баланса между семейството и бизнеса?
– Така ми се струва, въпреки че балансът е доста субективна категория. Те може и да са имали усещане, че липсвам прекалено често. Огромно значение имаше споделеността на грижата с моя съпруг, който няма проблем да сготви или да сложи децата да спят, да им чете, да играе с тях. Родителите ми също помагаха, детски градини отрано, разчитах и на гледачки.
– Споделяте, че съпругът ви дава сила и спокойствие. От самото начало ли усетихте, че той е вашият мъж?
– Не съм очаквала да намеря моя мъж. Като по-малка винаги съм си мислела, че ще съм самотна майка и че трудно ще открия онзи, който да ми грабне сърцето и да може да ме направи своя. Животът обаче ме опроверга. Въпреки това на Тим му отне 5 години да се „справи“ с мен. Хаха! Приложи някои суперинтелигентни хватки и така… Вече сме 25 години заедно. Той и децата са най-хубавото в моя живот, моята щастлива територия.
Ивет САВОВА
