Кристина ПАТРАШКОВА
7 ноември. Предстои премиера на дългоочакваната постановка на холивудския ас Джон Малкович в Народния театър. Пиесата е спорна – „Оръжията и човекът“ от Бърнард Шоу – прочут ирландски драматург, есеист, театрален критик, общественик и пътешественик. Един от основателите на Лондонското училище по икономика и политически науки. Вторият след Шекспир по популярност драматург в английския театър. Един от двамата в историята на човечеството, вторият е Боб Дилън, удостоени както с Нобелова награда, така и с „Оскар“. Шоу става Нобелов лауреат през 1925 г. „за творчество, белязано от идеализъм и хуманизъм, за искряща сатира, често съчетана с изключителна поетична красота“, а получава „Оскар“ през 1939 г. за сценария на филма „Пигмалион“, който е екранизация на едноименната му комедия.
Джон Малкович е американски киноактьор, продуцент и режисьор от хърватски произход, носител на награда „Еми“ и номиниран за „Сателит“, БАФТА, две награди „Сатурн“, две награди „Оскар“ и три награди „Златен глобус“. Поколения са израснали с филмите му „Опасни връзки“ „Място в сърцето“, „Империята на Слънцето“, „Желязната маска“, „Развратникът“, „Бесни страшни пенсии“.
Пиесата „Оръжията и човекът“ е поставена от него в Народния театър, а от лятото, когато става ясно, че заглавието е в афиша на трупата, различни патриотични организации с политически амбиции надигат глас, че творбата унижава достойнството на българите. Тя иронизира романтичната представа за войната, която никога не може да бъде добра, а действието се развива в България след приключването на Сръбско-българската война. Първоначално Шоу залага на условност в пиесата, но впоследствие добавя конкретика и пренася сюжета в България, тъй като е страна, в която скоро е приключил военен конфликт. В описанието на детайлите уточнява, че българите по това време нямат библиотеки и не се къпят редовно. Обвинения към героизма и достойнството на армията ни няма.
Патриотични и обществени организации обаче заявяват, че това е най-голямата гавра, на която е била подлагана страната. Без значение, че „Оръжията и човекът“ е поставена за първи път през 1894 година в Лондон, а през следващата година Алеко Константинов пише „Бай Ганьо“ – за неумиращия тарикат и келепирджия, който разнася мускали в Европа не за да попие от цивилизационния й напредък, а за да разпръсне простотията си в нея. Според патриотите Алеко описвал Ганьо добронамерено, а Шоу се гаврел с историческите ни успехи.
Запътвам се към Народния театър на 7 ноември за премиерата на „Оръжията и човекът“. Разговаряла съм с Малкович преди дни, нямам търпение да видя интерпретацията му на сюжета. Пред входа на театъра се сблъсквам с тълпа от хора, които крещят и развяват знамена с надписи „Свобода или смърт“. До фонтаните се вият хора. Камери и фотографи се втурват изведнъж към централния вход. Виждам, че там е аниматорът Теодор Ушев, номиниран за „Оскар“ за „Сляпата Вайша“ по Георги Господинов. Някакви хора му крещят, че е еничар, плюят го и го удрят с пръчки от знамена. Жена измъква Ушев от тълпата, а тя го преследва около сградата на театъра. Докато гледам изумено, жена се приближава до мен и ми крещи гневно. „Разочарована съм от вас. Журналистите съсипахте България. Проклети да сте!“. Вината ми е, че искам да гледам постановката, а и преди това съм изразила подкрепа за изкуството – нека да видим интерпретацията на Малкович на пиесата, а след това да даваме оценки.
Полицията е рехава, няма никакви кордони, които да позволят на зрителите да влязат в театъра. Българи са изправени срещу българи. Някой казва, че хората ще могат да влязат от служебния вход на гърба на театъра. С приятели се насочваме натам, но и този вход вече е окупиран от родолюбците. Посреща ме вечният протестиращ Йоло Донев, който директно ме пресреща: „Г-жо Патрашкова, кажете престъпник ли е директорът на Народния театър? Трябва ли да бъде уволнен?“. Обяснявам му, че не съм министър на културата и не дължа отговори на тези въпроси. В този момент се появява жена, която се представя за член на организация „Общество с кауза“. Тя ме призовава да говоря пред протестиращите и да обясня защо според мен пиесата трябва да се играе. Казвам й, че не съм на митинг, а съм дошла на постановка. Тя обаче недоволства, иска да й отговоря защо Малкович не е променил части от текста, които ни обиждат. Край мен се веят знамена, на които пише „Меч“, новата партия, която влезе в парламента.
През това време дългогодишният евродепутат Ангел Джамбазки държи речи срещу пиесата пред централния вход на театъра. Известният актьор Владо Пенев се появява в този момент там, а гневни патриоти му изтръгват очилата и го блъскат. Директорът на театъра Васил Василев излиза пред тълпата, за да се опита да усмири протестиращите. Те го нападат, късат ризата му, теглят го за вратовръзката и го удрят с табели по главата. Впоследствие вътрешният министър Атанас Илков и цялото МВР обвиняват за напрежението точно Васил Василев, който според тях направил грешка, като излязъл пред тълпата. И така я провокирал.
С приятели се местим ту пред централния, ту на служебния вход. В крайна сметка решаваме, че няма да можем да гледаме постановката, и си тръгваме. Оказва се, че трийсетина зрители са успели да влязат в салона и са гледали „Оръжията и човекът“. От репортажите си вижда как Малкович седи сам на последния ред в салона и се взира в една точка. Впоследствие той изрази искреното си недоумение защо някои зрители са били толкова гневни. Призова ги да гледат спектакъла.
На следващия ден полицаите са многократно повече, направили са кордони за зрители и протестиращи. Купилите си билети гледат спектакъла. Отзивите за художествените достойнства на представлението не са възторжени, интерпретацията се определя в стил „Криворазбраната цивилизация“ от Добри Войников. Малцина коментират антивоенното послание, а то може и да се е загубило в скандала около премиерата. Качествата на представлението обаче не са най-важни. Случилото се пред Народния театър е позор. Гневът на масите се насочва към хора на изкуството, които нямат вина за насъбралото се недоволство от начина, по който живеем и всичко, което се случва в държавата. Обществото ни е така настръхнало, че не е способно да води смислен дебат и да спори с аргументи, а не с прътове на знамена и грозни обиди.
Малкович ще си тръгне озадачен от странната реакция към постановката. Някои политически партии ще извлекат дивиденти от включването си в протестите. Всеки следващ световен режисьор, поканен да прави спектакъл в Народния, ще знае, че у нас могат да го посрещнат с камъни.
Не знам каква ще бъде съдбата на „Оръжията и човекът“. Сигурна съм обаче, че вървим към осми избори. И май протестиращите пред Народния театър трябва да се изместят пред сградата на Народното събрание.
