През август навърши 140 години от рожденинето на великата диктаторка.
Дъщерята на перачка от Сомюр взривява гардеробите на висшата класа и вкарва в тях тоалети, които са символ на лукса до днес.
Кристина Патрашкова
Тя е родена на 19 август 1883 година в малкото градче Сомюр в долината на Лоара и е кръстена Габриел. Дъщеря е на амбулатния търговец Албер Шанел и перачката Южени Дьоволе. Има още двама братя и две сестри, а семейството живее в крайна бедност. Когато Габриел е на 12, майка й умира. Бащата е в безизходица и праща момчетата да работят във ферма, а дъщерите в сиропиталището към католическия манастир в Обазин.
Малката Габриел се оказва под опеката на крайно строги и дори садистични монахини. Те правят всичко възможно да я пречупат. Получава се точно обратното. Бедното момиче не спира да се бунтува срещу спартанската дисциплина и спорния авторитет на монахините. През всичките шест години, които прекарва там, не престава да мисли как да вземе живота си в свои ръце. Най-важното умение, което усвоята в сиропиталището, е да шие. Дори не подозира, че тази способност ще я превърне в най-великата законодателка в модата, известна по цял свят като Коко Шанел. Никога не обяснява откъде идва името Коко. Според някои то тръгва от песента „Кой е виждал Коко“, която Габриел изпълнява в кабаретата след като излиза от сиропиталището. Според други е съкратеното от coquette, което означава кокетка.
Каквато и да е истината, Коко Шанел е една от вай-важните жени на миналия век, а и днес. Създадената от нея модна къща продължава да е символ на лукса и френския шик. Цените на тоалетите са баснословни, а само прочутатата й капитонирана чанти с дръжка вериги се продава за 5000 евро. Няма жена, която да не мечтае да има в гардероба си поне една дреха, чиято кройка е сътворена от великата Шанел.
Защото нейната мода не отминава? Тоалетите на Коко продължават да се смятат за висш пилотаж в облеклото. Кройките са прости, но перфектни, а в дрехите сякаш е въплътен духът й – свободолюбив и дързък. Голямата заслуга на Шанел е, че се осмелява да облече жената удобно, но изискано. Да извади дамите от клишетата на натруфените дрехи с волани и джувки и да ги облече в тениски от трико и мъжки панталони. Да изглеждат различно и най-важното независимо. Напук на правилата.
С нея се свързват малката черна рокля, костюмите от туид, обувките в два цвята, моряшките блузи, капитонираните чанти, дамските панталони. И разбира се, нанизите от перли. При това изкуствени.
Коко превзема световните модни подиуми с практичната си и елегантна мода. Въстава срещу корсетите, драпериите и перата, чиято идея е жената да бъде възприемана като елементарен сексуален обект без да има дума в решаването на съдбата си. Всички започват да й подражават, а дрехите й се превръщат в символ за отличен вкус. И нещо много важно – дрехите на Шанел дават особена увереност на жените, които отварят мъжкия гардероб и взаимстват от него панталони и сака с нетипична за дамите кройка, включително бричове за езда.
Създадената от нея модна къща продължава да генерира баснословни печалби в размер на 11 милиарда евро годишно. Шанел извъшва истински подвиг – 140 години след рожденинето си нейният стил продължава да е актуален. Въпреки всевъзможните превратности на модата и опитите на куп дизейнери, повечето мъже, да докажат, че дрехите й са изживели своето време.
Коя е жената, която накара светът повече от век да се възторгва от творенията й?
Самата тя признава, че е противна личност. Малко от тези, които я познават, оспорят откровеността й. Тя е брилянта в работата си, но и цинична, държи се грубо с клиентите и служителите. Освен това е хомофобка и антисемитка. Мизерното й детство я въоръжава с много амбиции и тя не се спира пред нищо, за да постигне целите си. Не търси причини за характера си в миналото, което всячески се опитва да забрави и скрие.
Успехът й, разбира се, не е случаен. Когато на 18 години напуска сиропиталището, където я праща баща й, започва да работи като шивачка, а в свободното си време припечелва някой и друг франк като певица в кабаретата, където се събират предимно кавалеристи. Въприки строгото възпитание, а може би точно заради него, се държи дръзко и провокативно във време, когато жените са притиснати от менгемето на социалните ограничения. Бързо разбира кое е най-ценното й оръжие – чара, с който може да покори всеки аристократ. В този момент започва походът й към славата, гарниран винаги с някой силно влюбен в нея мосю или джентълмен.
Първият в списъка е заможният буржоа Етиен Балзан. Той е бивш офицер, но по-важното е, че е наследник на текстилна фабрика. Има малък проблем. По това време Етиен има любовница, но за Коко не е унизително да стане №2 сред фаворитките му. Не й трябва много време, за да се настани в шатото му близо до Париж, където лентяйства и се учи да язди. През това време той я обсипва с подаръци, но това не й е достатъчно. Може би от скука отваря гардероба му и започва да комбинира ризите и саката му със своите поли. Обува панталони и започва да се разхожда със сламени шапки.
Тази идилия обаче приключва, когато през 1908 година Етиен я запознава със своя приятел Артър „Бой“ Капел – богатн английски поло играч, бизнесмен и плейбой. По думите на самата Шанел, това е единственият мъж, когото тя истински е обичала. Посвещава му 10 години от живота си, а той не крие, че е загубил ума си по нея. Въпреки това през цялото време поддържа връзки и с други жени. Не се притеснява обаче да въведе Коко в средите на висшето общество. И този ход се оказва решаващ за кариерата на Шанел. Тя се отвращава от натруфения и помпозен стил на богатите дами, които среща в морския курорт Довил. Особено ужасни й се струват огромните им шапки, подобни на разтопени торти. Хрумва й идеята да започне да прави нови атрактивни модели на шапки и убеждава Капел да инвестира в начинанието й. Тогава той не може да й откаже нищо. Шапките на Коко жънат огромен успех, а до края на година инвестицията е удвоена. През 1910 година Коко отваря първия си магизин в Париж като шапкарка. Покрай него се запознава с най-известните писатели, художници и хора от френската бохема тогава.
Успехът е толкова голям, че през 1913 година отваря и бутик в Довил, но тъй като няма разрешение да създава всякакви дрехи, предлага тоалети от жарсе, от което до тогава се е шиело само мъжко бельо. И постига истински триумф. Жените са във възторг от меката материя, която очертава извивките на тялото и за първи път им позволява да дишат с пълни гърди. Стегнатите корсети и тежките поли до земята са забравени Шанел предлага и блузи без ръкави, както и жилетки от фина вълна.
Всички лудват по тоалетите на Коко. Жените навлизат в нова модна епоха, а в тогавашните журнали пишат, че ако някой не притежава тоалет от Шанел, той е извън модата. Какво по-голямо признание за влиянието, което порасналото момиче от сиропиталището оказва върху дамите от цяла Европа.
Идва моментът тя да отвори първия си бутик за висша мода в Биариц, а през 1918 година вече се регистрира като моделиер и се установява в Париж, който не напуска до края на дните си. Настанява магазина си в емблематична аристократична сграда от 18 век на улица „Камбон“, съвсем близо до прочутия хотел „Риц“. Модната й империя съществува там и до днес. В онези години в бутика са изложени блузи от трико, пуловери с високи якеи, рокли с копчета, както и плажни облекла, подобни на пижами.
Коко е във вихъра на кариерата си, окуражена от любовта на любимия Капел. Той задоволява всяка нейни прищявка, но изненадващо през 1918 година обявява, че ще се жени за английска аристократка. Шанел е съкрушена, но не за дълго. След сватабата му двамата подновяват връзката си. . Приказката им продължава до Коледа на 1919 година. На 22 декември Капел загива при автомобилна катастрофа на път за френската Ривиера. Шанел е съсипана, дори спуска черни завеси в дома си. По-късно признава, че след смъртта на Капел е усетила празнота, която не е успяла да запълни по-късно нито за миг.
Не че кариарата й приключва в този миг. Но нищо след Капел няма да е същото.
Любовниците имат значение
На Дмитрий Павлович дължи създаването на парфюма Chanel №5., херцогът на Уесминстър я запознава с Чърчил
След смъртта на любимия й Артър „Бой“ Капел Шапел се впуска в безброй връзки, често има няколко любовника по едно и също време. Мъжете се пръвращат за нея в инструмент за постигане на успех, бизнес стратегията властва над чувствата. Тя знае, че никога няма да обича някого повече от Капел и пуска циничната стратегия спрямо силния пол. През 1920 година се запознава с Дмитрий Павлович, първи братовчед на убития руски император Николай II. Връзката им е кратка, но много ценна за Коко. Освен че я отрупва с подаръци и бижута той я представя на парфюмериста Ернест Бо, който създава емблематичния й парфюм Chanel №5. Павлович й подарява и разкошен наниз от перли, който запалва у нея страстта към бижутата и тя се захваща с техния дизайн. Появяват се прочутите нанизи с изкуствени перли, златистите вериги и колиета с камъни. До скоро подобни аксесоари са се смятали за евтини и кичозни, но сега се превръщат в тотален тренд.
Бутиците й никнат като гъби, а банковата й сметка набъбва. Шанел проявява бизнес нюх и започва да инвестира в скъпи имоти. Купува шато в Нормандия, вила в Южна Франция и апартамент във Венеция. Придвижва се по улиците с бял Ролс Ройс.
Милиони жени следят всяка нейна стъпка, имитарит дрехите и поведенинето й. След като се връща от Лазурния бряг със слънчев загар, всички започват масово да събират тен, което до този момент се е смятало за привилегия на простолюдието. Веднъж се появява с мъжки тренчкот и още на следващия ден жените са облечени с подобни дрехи.
Става толкова популярна, че най-големите знаменитости на 20 век се стремят да влязат в приятелския ъ кръг. Сближава се с Пикасо, Дали, Игор Стравински и Жан Кокто. С някои от тях е приятелка, на втори е муза, а на трети любовница.
Триуфът настава, когато през 1926 година американският „Вог“ публикува нейна скица на черна права рокля до коляното с дълъг ръкав. Обикновена кройна, но идеална линия. Този тоалет се превръща почти веднага в класика и не излиза и до днес от дамския гардероб.
През 20-те и 30-те години е обявена за най-богата жена в Париж, която ръководи няколко бизнеса – модна къща, текстилна фабрика, лаборатория за парфюми и ателие за бижута.
Точно тогава в живаота й нахлува поредният мъж. През 1926 година в Монте Карло се запознава с херцога на Уестминстър Артър Гросвенър, който се смята за най-богатия човек в Англия в онези години. Първоначално отхвърля упоритото му ухажване, но скоро му става любовница. Той я обсипва с подаръци, купува й дори къща в Лондон. Покрай него навлиза в британските аростократични и политически кръгове. Запознава се с Едуард, бъдещия крал, както и с Уинстън Чърчил, който казва за нея, се е способна да управлява цяла империя.
Изненадващо и за самата нея, Коко се увлича по херцога и дори се замисля дали да не се омъжи за него. Започва да се консултира с лекари дали може да му роди наследник, макар че вече е на 46 години. И точно тогава Артър Гросвенър й съобщава, че е предложил брак на млада бпитанска аростократка.
Шанел не потъва в скръб, а бързо започва връзка с художника Пол Ириб и двамата остават заедно до внезапната му смърт през 1935 г.
След нея се концентрира главно в работата си. Отказва интервюта и следи всеки детайл в бизнеса си. Не вярва на нито един от служителите си и подозира, че всеки може да я предаде. Прави сама безкрайни проби за моделите, кара ги да се навеждат, да скачат и изкачват стълби, за да се убеди, че тоалетите са удобни.
През 30-те години обаче модният й трон се разклаща. Моделите й започват да изглеждат леко изтъркани, а и на хоризонта се появява голямата й съпрница Елза Скиапарели. Конкуретнтката й предлага дръзки модели, в които вплита сюрреалистични елементи, а модните критици са във възторг от творенията й.
Модната къща на Шанел не се предава, но в началото на нацистката окупация на Франция през 1939 г. Коко решава да прекрати дейността си. Затваря бутиците си и оставя единствено ателиетета за парфюми и аксесоари в Париж. Уволнява 4000 служители и наема апартамент парижкия хотел „Риц“.
Била ли е нацистка шпионка?
Француздите не могат да простят връзката й с високопоставения служител на „Гестапо“ – барон Ханс Гюнтер фон Динклате
Хотел „Риц“, в който Коко се установява, е щаб на немските военни в Париж. Скоро прочутата дизайнерка става любовница на един от високопоставените служители на „Гестапо“ – барон Ханс Гюнтер фон Динклате, който е значително по-млад от нея. Днес се твърди, че покрай аферата с него тя активно е сътрудничала на германците по време на немската окупация. Съществуват дори твърдения, че е била нацистка шпионка, а една от мисиите, които е изпълнявала, е носела кодовото име „Операция модна шапка“. Твърди се, че задачата й е била да предаде съобщение на Чърчил от нацистите, че някои от тях се отделят от Хитлер и искат да договорят мир със Съюзниците.
През 1944 г. по искане на специален Комитет за наказание на колаборационистите тя е арестувана и разпитвана заради връзките си с Динклате. Наказанинето предполага обръсване на главата, разходка по улиците за публично обругаве, а след това затвор и дори смъртно наказание.
Изненадващо няколко часа след задържането тя е освободена, а до сега витаят съмнения, че това е станало по нареждане на Чърчил. Когато след време я питат на чия страна е била по време на войната, тя отговаря „На ничия, естествено.“
След края на войната през 1945 година се установява в Швейцария, но през 1953 година изненадващо решава да се завърне към кариерата. Казва, че го прави, защото умирала от скука. Причината е непоносимостта й към мъжете дизайнери, които завладяват следвоенен Париж.
Напада Диор, за когото казва, че метае да бъде жена
От всички мъже дизайнери в следвоенен Париж признава единствено Баленсиага
Коко Шанел истински презира френските дизайнери, които стават особено популярни след Втората световна война. Признава единствено въображенинето и таланта на Баленсига, но бълва огън и жупел по ставащите все по-популярни Кристиан Диор, Пиер Балмен и Жак Фат. Обвинява ги, че превръщат жените в обект на сексуалните желания за мъжете, а тя им помага да са независими, силни и самостоелни. Отвращава се от модата, която се опитват да наложат колегите й – стегнатите талии, изпъкналите бюстове и тежките дълги поли.
Истинският й гняв обаче е предизвикат от факта, че налагащите се дизайнери са хомосексуални. По повод на Диор казва: „Вижте колко нелепо изглуждат тези жени в дрехи на мъж, който не познава женити, никога не е имал жена и мечтае да бъде жена.“
Връща се в Париж и отново си наема апартамент в „Риц“. Запретва ръкави и се захваща за работа. Представя новата си колекция в началото на 1954 г. Френската преса, която не може да прости поведението й по време на войната, я засипмва с критики. Обвиняват я, че се е изчерпала и не може да предложи нищо ново. Те обаче не се досещат, че точно това е целта й – да налага традиционните си модели, които вече са се превърнали в класика.
За разлика от французите, американската и английската преса е във възторг от моделите й. Богатите америкнаки се надпреварват да купувмат моделите й, а Шанел преживява нов ренесанс. Най-прочутите жени в онези години се надпреварват да се явяват с нейни дрехи, а сред тях са Джаки Кенеди, Бриджит Бардо, Елизабет Тейлър, Грейс кели, Жана Моро, Роми Шнайдер, Марлене Дитрих.
Коко е окрилена и дори решева да се захване с поредна колекция. На 9 януари 1977 година си ляга необичайно рано, зашотго се чувства уморена. Издъхва на следваща сутрин в апартамента си в хотел „Ришц“, където прекарва повече от 30 години от живота си. Според последното й желание я погребват в любимия й костюм от туид в бяло и бежово. Имуществото й е наследено от племенника й Андре и неговите две дъщери.
Коко предрича края си. Преди да издъхне оставя бележка на домашната си помощничщка, на която пише: „Ето така се умира.“
Коко си отива, но не и сътвореното от нея. До днес стилът й е ненадминат и символ на най-висок вкус. Защото, както казва тя: „Модати отминава, но стилът остава.“
Модното й наследство
Парфюмът Chanel № 5
И до днес това е един от най-предпочитаните аромати. На всеки 30 секунди някъде по света се продава флакон Chanel № 5. На него ухаят дамите вече повече от век, а той ще остане завинаги в историята като първия, който е създаден от смесването на изкуствени съставки, вместо на конкретно цвете.
Създаден е от руския парфюмерист Ернест Бо, с когото тя се запознават на Лазурния бряг. Той й предлага мостри, които са номерирани от от 1 до 5 и от 20 до 24. Тя избира номер 5, защото винаги представя колекцията си на пето число от петия месец.
Костюмът от туид
Той е представен от Коко за първи път през 1923 г. Състои се от право сако без яка и право пола под коляното.- Вдъхновен е от гардебора на един от любовниците на Шанел – херцога на Уесминстър, а най-важното в кройката е свободата на движенията. Преди Шанел да окрие качествана на туида, материята се използва главно в ловното облекло. Дизайнерката ангажира специална шотландска фабрика да произвежда материята за нея.
Костюмът става символ на британската аристокрация, а самата Шанел рядко носи нещо друго. След като Лагерфелд оглавява модната съща „Шанел“ през 1983 г. ансамбълът претърпавя модификации – започва да се шие от деним, полите стават мини, върху материята се появяват 3D принтове.
Капитонирата чанта
Легендата твърди, че Шанел създава първата си чанта с дълги дръжки-вериги, тъй като й омръзнало ръцете й да не са свободни по време на приеми и официални събития. По това време на мода са чантите без дръжки, а тези, които се носят през рамо, се смятат за аксесоар на простолюдието. Чантите на Коко са капитонирани, защото тя се вдъхновява от подобни възглавници в любимия си апартамент. Дръжката пък идва от асоциациите й с веригите, на които възпитателките в сиропиталището, където тя живее като малка, закачват ключовете си. Виненага подплата пък идва от цвета на униформите на децата в приюта. И до днес чантите се изработват от кожа, велур, туид и текстил, въпреки че разнообразието от модели е голямо. В момента митиатюрният модел от чантата струва 3 000 евро, а средният – 5000 евро.