Сатиричният театър успя да изненада публиката – след серия от непретенциозни водевили смело показва много добър Брехт. Знае се, че да се направи качествен спектакъл по един от най-сериозните драматурзи и реформатори на XX век – безмилостен в присъдата си над човеците, въобще не е лесна работа. Всички помним „Господин Пунтила и неговият слуга Мати“ и „Страх и мизерия на Третия райх“ на Леон Даниел.
Сега Сатирата възражда традицията от своята зора – да предлага сериозни текстове с въздействащи социални послания, колкото и клиширано да звучи това. През 1959 година създателите на трупата Боян Дановски и Методи Андонов поставят „Удържимият възход на Артуро Хи“ – пиесата на Брехт, която показва Хитлер, Гьобелс и Гьоринг като карикатури. Брехт е категоричен, че колкото и да е политически, театърът трябва да остане развлечение. Стоян Радев остава верен на този стил – „Майка Кураж и нейните деца“ е от най-силните антивоенни пиеси на всички времена, но той непоколебимо я превръща в зрелище за ума. Да я гледат в Сатирата едва ли ще влязат хора без обща култура.
„Мъките на войната, но и ползите от нея. Спокойствието на мира, но и неговата разглезеност. Грижата за хората, но и вроденият им егоизъм. Възвишената човешка мечта, но и оскотяването. Свободата да избираш, но и умишленият отказ от нея – в „Майка Кураж и нейните деца“ тези сблъсъци търсят своето разрешение“, коментира Стоян Радев. Брехт, който казва, че поетите не трябва да мълчат, пише пиесата в Швеция през 1939 година – той е изгнаник, горят книгите му в Германия, а Хитлер нахлува в Полша. Действието се развива между 1624 и 1636 през Тридесетгодишната война.
Увертюрата в Сатирата е знакова – фигурите са проектирани върху екран като големи издължени сенки, които удрят, бият, тъпчат, секат, мушкат. Те са верни на епохата. Герой на Брехт не е екзалтиран генерал или красноречив лидер, омайващ тълпата – авторът хвърля публиката сред самата тълпа, която подкрепя Хитлер. Малките хора са избрали национал-социализма, чиито водачи убиват в тяхно име, а после те, гласоподавателите, сочат водачите си като виновници за всемирната трагедия. Брехт обръща стигмата, според него уж добрите всъщност произвеждат злодеите, инерцията и безотговорността на анонимните подхранват избуяването на тираните. Драматургът откровено лишава малкия човек от христоматийната му инфантилност, която по навик го оневинява при всеки политически катаклизъм. Всеки е виновен за дрънкането на оръжията, за бедствията, катастрофите, антихристът никога не е сам.
Във фокуса е Анна Файерлинг, която постоянно преминава с трите си пораснали деца през фронтовата линия, за да търгува с живота и със смъртта. Затова я наричат Майка Кураж. За нея няма по-печеливш бизнес от войната, тя не иска и да чуе за мир. „Свободата означава хаос и единствено войната довежда до ред“, подкрепя я скудоумен фелдфебел. Въпреки това жената брани с нож момчетата си – заченати от различни мъже из размирна Европа, от агентите, които набират войници. Но нагонът да продаде побеждава инстинкта на майката – и докато тя се в пуска в поредния пазарлък, почти отвличат Ейлиф, по-големия й син, за да го пратят на заколение. Три години по-късно по-малкият, Швайцерказ, става ковчежник на полка. „Като не си умен, поне не бъди честен“, възпитава го Майка Кураж, очаквайки логичните облаги. И изпада в ступор, когато я заплашват с примирие. „Няма да ви се оставя да развалите войната“, зарича се тя. А понеже и най-сериозният сюжет може да бъде пресъздаден така, че зрителите да се забавляват, някои от сцените са откровени пародии, гарнирани с абсурд и комедия дел арте. Мъчителните дилеми на битието са дебатирани със самоирония и черен хумор. Албена Павлова е страхотна Майка Кураж – ролята е сякаш писана за нея. Не са й необходими сравнения със Стоянка Мутафова и Татяна Лолова, но тя е от малкото актриси, които са наследили изключителната дарба на двете кралици да бъдат едновременно трагични и комични. Албена Павлова е от единиците, при които няма конфликт между карнавалното и драматичното. Не се увлича да защитава Майка Кураж, за да омекоти ръбовете й, да оправдае алъш-вериша й, а постига сложен баланс – безмилостна е към греховете на героинята си, разкоства я, но нито за миг не елементаризира образа по черно-бялата схема. Висш пилотаж. Каквото е Хамлет за мъжете, това майка Кураж за жените.
Живописен персонаж създава Димитър Баненкин. Неговият готвач е убеден, че войната обслужва нуждите на мъжете, а за жените, децата и старците означава бедност и нещастие. „Докато гърмят оръдията, хората не се занимават с дребнотемие“, категоричен е кулинарят. Иван Панев е свещеникът, който всяка минута доказва фалша и лицемерието на своето съсловие, проповядвайки, че войната е милост, защото се основава на вярата. В другите роли са Асен Мутафчиев, Пламен Великов, Никол Георгиева, Борислав Захариев, Симеон Гълъбов, Стефания Кочева, Мартин Желанков, Сотир Мелев и Анна Станчева. Няма съмнение, че Стоян Радев е предоставил абсолютна свобода на актьорите, но тя е опасна и е само за майсторите. Калфите на моменти видимо имат нужда от намесата на здравата му ръка, но сполучливото ансамблово съчетание е факт.
Както винаги, сценографията на Никола Тороманов е почти минималистична, но повече от красноречива – майка Кураж върти гигантско колело, с което пътува през различни военни лагери, села и държави. Нищо не се променя, освен безпомощността и агресията. От черните и сиви костюми на Свила Величкова навява хлад, каските навяват усещане за нацистки аксесоари. Само нямата дъщеря на Майка Кураж е в бяло – тя ще бъде застреляна, докато бие огромен барабан, за да събуди гражданите на Хале, за които се готви масово клане. Музиката на Милен Кукошаров дописва адекватно цялата атмосфера, което напоследък невинаги се случва в столичните представления.
Творчеството на немския реформатор рядко присъства по нашите сцени
Отдавна исках да поставя пиесата, признава режисьорът Стоян Радев
Стоян Радев споделя, че отдавна е искал да постави „Майка Кураж и нейните деца“. Признава, че от години се подготвя за пиесата на Брехт. А след като това се случва едва сега, може да се заключи, че не са много директорите като Калин Сърменов, готови да поемат подобен риск. Въобще в историята на българския театър няма чак толкова много Брехт, който в Германия и немскоезичния свят е безапелационен идол в драматургията.
През 1930 година Николай Фол режисира „Опера за три гроша” със заглавието „Опера за пет пари“. Боян Дановски през 1932 прави „Майка“ и „Решението“ с трупата „Трибуна“. През следващия четвърт век Брехт не е на мода в България. Чак през 1958 година бунтарката Юлия Огнянова, която по това време е единствената дама в славната революционна режисьорска четворка, която работи в Бургас, пробива с „Майка Кураж и нейните деца“. През 1960 година голямата Олга Кирчева поема ролята във версията на Моис Бениеш в Народния театър. Немският реформатор е тълкуван още от Никола Петков с „Опера за три гроша“ в Пловдив, от Младен Киселов – „Мъжът си е мъж“ в Младежкия театър, а в края на 70-те Димитър Гочев, който ще стане един от най-значимите режисьори в Германия, избира „Възход и падение на град Махагони“ за храма на Мелпомена в Русе.
Албена АТАНАСОВА
