Ars longa, vita brevis

Ars longa, vita brevis

Скандалът с театрите – абсурден, чудовищен, грозен, позорен

Галин СТОЕВ

Шокът след разкритието, че държавни бюджети са били източвани от театрите в Разград и Смолян, беше голям. Разбираме, че пари за култура има, но те не отиват там, където би трябвало да отиват. Срамът беше голям. Притеснението е, че отсега нататък, каквото и да кажа, принадлежа към това съсловие и съм част от него. Легитимността му е много силно оспорена от този скандал. Той е умален вариант на всичко, което се случва в държавата.

Театралният скандал е част от един по-голям скандал, който обществото наблюдава със зяпнала уста. Ако няма реакция, това значи, че сме приключени като държава, като нация. Защото в момента действителността би могла да бъде разглеждана единствено като художествена измислица, като художествено произведение. Този скандал е абсурден, чудовищен, грозен, позорен, но това всъщност е почти безобиден аспект на всичко, което се случва. Където и да се поровим, излиза нещо изключително нелицеприятно за гледане и за приемане за нормалност. Този скандал е дантела от цялата картина. Цялата картина е много по-зловеща.

До тези чудовищни схеми се е стигнало след полулегални практики, известни на всички, които имат връзка с този тип дейност. Става дума за съществуващи от десетилетия практики „в сивата зона“ заради зле оформени разпоредби, по които се организира театралната дейност в България.

Огромният въпрос е за липсващата държава в изграждането на културна стратегия – какво искаме да правим със системата и базата, останали от социализма. Засегнатите от скандала театрални директори са бушони, които ще изгърмят, но дълбоката причина е много по-надълбоко. Практиката частни структури да правят представления с така наречените „мечки“ в държавни театри извън София е брак по сметка. Ясно е, че тези театри са принудени да вземат подобно представление, защото знаят, че ще им покрие нормативите и ще им продаде билетите, което Министерството на културата иска, за да им даде субсидия.

Проблемът е, че липсва културна политика как в тези провинциални театри да се инжектира живот и как тяхната работа да бъде остойностена, така че те да не свирят втори цигулки на въпросните „мечки“, които сами по себе си играят в много лоши представления. Във Франция такова нещо би могло да се случи, ако има достатъчно андрешковски тип директор, който да завърти някакви схеми, но би изглеждало безумно. Ти не ставаш директор, за да влезеш в схема. Ти ставаш директор на някаква културна институция и с това поемаш мисия.

Галин Стоев е директор на Националния театър в Тулуза, коментарът му бе направен по БНР

Последни публикации