100 роли в киното и телевизията, сексапил и скандали, двама синове и четирима внуци, общо състояние от около 240 милиона долара – това е най-кратката биография на София Лорен, която празнува 90 години. Една от най-красивите жени в световното кино за всички времена, в чиито вени тече аристократична кръв, се радва на живота край Женевското езеро. Тя вероятно ще се въздържи от гръмки юбилейни чествания извън фамилията.
Достолепната дама през последните години кардинално редуцира дефилетата си пред камерите и това е напълно разбираемо и логично. Достатъчно е, че не последва примера на колежките си Грета Гарбо и Бриджит Бардо, които се оттеглят от киното, за да бъдат запомнени вечно млади. „Всяка жена може да бъде красива на всяка възраст. Най-важното е да остане вярна на „аз“-а си, да стъпва здраво по земята, да подържа равновесие между тялото и духа“, е философията на Лорен, която чак след 70 започва да използва филъри и ботокс. Но дори в зрялата си възраст е толкова привлекателна, че кардинал от Ватикана си позволява светската шега „Моралът не позволява клонирането, но за София Лорен може да се направи изключение“. Вероятно високопоставеният свещеник е изпитвал закъснели угризения заради тормоза, на който Ватикана подлага актрисата по време на „незаконната“ й връзка с все още женения продуцент Карло Понти, който стои зад мегахитовете в седмото изкуство „Пътуването“, „Доктор Живаго“, „Чочарка“ „Вчера, днес и утре“, „Забриски Пойнт”, „Професия: репортер“… И неин единствен съпруг. Но докато той не получава развод, от площад „Свети Петър“ анатемосват София като грешница. И въпреки че критик нарича Лорен „най-добрия износ на Италия след пастата“, родината й все още има да изкупва и втора вина пред нея – 17-те дни затвор край Казерта през 1982 г. по обвинение за укриване на данъци. Чак 40 години по-късно е сложен край на съдебната битка между звездата и най-страшната полиция на Ботуша – финансовата. През 2013 г. Касационният съд приема решение, съгласно което декларацията за доходите на София Лорен от 1974 е призната за законна. Но държавата и до днес не се е извинила на актрисата, която е един от символите на Италия. „Успехът и щастието не са едно и също нещо. Едното го постигнах рано, а за другото все тръпнех. Имало едно време едно бедно момиченце, имало някога една млада жена, имало една актриса. Имало някога един горчив и същевременно прекрасен живот. Всичко си струваше“, е днешната й равносметка.
Невъзможна е за снимане – огромна уста и дълъг нос
Продуцент от Неапол измисля псевдонима й за филма „Бяла жена в Африка“
Карло Понти осигурява първите й роли и до сетния си дъх през 2007 г. е инженерът и стратегът на нейната кариера. Още при първата им среща той надушва бъдещата звезда и праща оператор да й направи пробни снимки. Той обаче реагира негативно: „Не мога да се занимавам с нея – скулите й са прекалено широки, устата й е огромна, носът – ужасно дълъг“. Опитният Понти е сигурен, че точно тази различност ще осигури място на върха.
„Карло беше невероятна личност – с огромно сърце и величава доброта. От самото начало се чувствах сигурна с него, сякаш идвахме заедно от предишни животи. Знаех, че ме разбира. Идеалният мъж. Извървяхме много дълъг път. Нито за миг не сме мислили за раздяла“, изказва се ласкаво за съпруга си Лорен в своите мемоари.
Псевдонимът на София е измислен още през 1952 година от неаполитанския мениджър в киното Гофредо Ломбардо, който й поверява главната роля във филма „Бяла жена в Африка“. Рожденото й име Шиколоне му стърже слуха и той търси нещо по-артистично. Досеща се за шведската актриса Марта Торен, но сменя първата буква във фамилията. С нея София дебютира и във филма опера „Аида“. Получава одобрението на критиците – притежава оригиналност и талант, и веднага започват да валят предложения за „Две нощи с Клеопатра“ с Алберто Сорди и „Атила“ с Антъни Куин, който е първият филм на София Лорен, разпространен извън пределите на Италия.
Когато Понти представя протежето си на Виторио де Сика, великият режисьор е силно впечатлен от харизмата и непринудеността на Лорен. Първият му съвет към нея е: „Никога не взимай никакви уроци по актьорско майсторство“. Корифеят я снима в „Златото на Неапол“ и тя става масово популярна. Следва главната роля във филма на Марио Солдати „Жената от реката“, развихря се в комедиите „Знакът на Венера“ и „Хубавата мелничарка“. Става по-известна от основните си съпернички Силвана Мангано и Джина Лолобриджида.
Тъкмо Де Сика е бащата на легендарния дует Лорен-Марчело Мастрояни, който е във фокуса на 13 филма, сред които са шедьоврите „Вчера, днес, утре“ (1963), „Брак по италиански“ (1964), „Слънчогледи“ (1970), „Един особен ден“ (1977).
„С Марчело 20 години работихме и се забавлявахме. Де Сика стана моето училище, моят учител, моят критик. Дължа на него всичко, което съм постигнала“, откровена е София. И добавя: „Да успяваш в трудна професия изисква предимно вяра в себе си. Това обяснява защо посредствени артисти със силен характер превъзхождат много по-талантливи от тях“.
Нейното амплоа са страстни и трагични, силни и съблазнителни героини, но в истинския живот тя е изумително хладнокръвна, предпазлива е и се владее максимално. „Казано накратко, бях нормална“, споделя в книгата си Лорен и цитира любимия си автор Алберто Моравия: „Никога не страдай напразно, поне не тогава, когато искаш да разбереш за какво страдаш“. Неслучайно е толкова силна във великолепния „Чочарка“ по романа му, пренесен на екрана от Виторио де Сика. Лорен получава наградата в Кан и първия си „Оскар“. До този момент няма друг случай, в който в тази категория да спечели актриса от неанглоезичен филм.
В Америка дебютира с „Момчето върху делфина“, блести в продукции с Джон Уейн и Франк Синатра. През 1964 година е в „Упадъкът на Римската империя“ заедно със Стивън Бойд, Алек Гинес, Джеймс Мейсън, Кристофър Плъмър, Мел Ферър и Омар Шариф. Режисираната от Антъни Ман историческа продукция й носи рекордния хонорар от милион долара. През този етап от кариерата си я аплодират в „Ел Сид“ с Чарлтън Хестън, „Романс в Неапол“ с Кларк Гейбъл, в „Лейди Л.“ с Пол Нюман, „Арабеска“ с Грегъри Пек.
След раждането на първородния й син през 1968 година София Лорен започва да се появява по-рядко на екрана. През 1974 г. се снима в последния филм на Виторио Де Сика „Пътуването“. През 1979 пише автобиография, която се превръща в американски филм с нейно участие. През 80-те години предпочита поддържащи, но пистолетни персонажи – в няколко италиански драми, сред които и телевизионна новела по роман на Марио Пузо. В тв поредицата от 2010 г. „Къщата ми е пълна с огледала“, чиито сценарий е базиран върху едноименната книга на сестра й Мария Шиколоне, тя пресъздава образа на майка им – Ромилда Вилани, пианистка и неуспяла актриса, която в Рим в средата на миналия век наричат двойничката на Грета Гарбо. На 86 се връща пред камерите след антракт от десет години – заради „Животът преди теб“, режисиран от сина й Едоардо Понти. Лентата излезе през 2020 година и получи номинации за „Оскар“ и „Златен глобус“. В него София Лорен играе мадам Роза, оцеляла от Холокоста. „Обичам да работя със сина си, защото двамата се познаваме много добре“, споделя Лорен.
Позира на Асен Пейков, Петър Увалиев продуцира нейни филми
Ревнивият й бъдещ съпруг прибира от ателието на българския скулптор макета от глина
В началото на 50-те години София, все още Шиколоне, позира на големия скулптор Асен Пейков в ателието му в Рим. Тя е бедна млада красавица, която наскоро е била открита от своя Пигмалион – 38-годишният и женен Карло Понти. Продуцентът бави своя развод по обясними причини – в Италия разводите са забранени от Католическата църква, но зорко следи да не би някой междувременно да му открадне нешлифования диамант. Затова нахлува в територията на Асен Пейков и прибира макета от глина с обещанието, че ще го излее от бронз. Това никога не се случва. Не бива да се забравя, че малко по-късно Понти плаща луди пари, за да унищожи разсъблечени снимки на София от годините, в които тя е принудена да се появява в еротомански ленти.
Повече от половин век по-късно Лорен най-после се сдобива с работа на Асен Пейков – ваятеля, чиято изключителна скулптура на Леонардо да Винчи посреща и изпраща милионите на римското летище „Фиумичино“. В началото на 70-те години кметството във Вечния град й връчва своята награда „Симпатия“ – малка роза на Асен Пейков, изпълнена с носталгия по родината, която никога не го кани да се завърне.
През 1961 г. продуцент на „Милионерката“, където София е в дует с британската звезда Питър Селърс, е Петър Увалиев, познат на Запад като Пиер Рув. По това време прочутият интелектуалец е директор на филмовата компания Bridge Films, в която са съдружници с Карло Понти. Българският продуцент, сценарист и режисьор е от най-влиятелните ни емигранти в цивилизована Европа. Той и съпругата му, английската аристократка Соня Рув, стават семейни приятели с Понти и Лорен. Докато вървят снимките на „Милионерката“, някой открадва всички бижута на София. Увалиев е този, който съумява да укроти истерията в екипа, за да продължат. Понти високо цени трезвото балканско мислене на своя колега.
Не съм котка, погалена по грешния начин
Реже Марлон Брандо, имитира флирт с Кари Грант, за да дразни любимия си
София Лорен не спира да търси фигурата на бащата, който й е липсвал цял живот. Може би заради това е мила и любезна с Кари Грант, с когото снимат заедно в „Гордостта и страстта“ – той играе многодетен вдовец, а тя е гувернантката от Италия. Но 52-годишният мачо погрешно тълкува доброто възпитание на красавицата, която е едва на 22. Той приема усмивката, кръшната грация и опънатите по сочния й бюст дрехи като покана за еротичен танц извън сценария. Иска й ръката, въпреки че е в залеза на третия си брак. Лорен обаче решава да остане вярна на все още женения Карло Понти.
В мемоарите й има снимки на любовни бележки с автографа на Кари Грант. В една от тях пише: „Прости ми, скъпо момиче. Притискам те твърде много. Моли се – същото ще направя и аз – до следващата седмица. Довиждане, София. Кари“. В друга четем: „Ще бъдеш в молитвите ми. Ако мислиш и се молиш с мен за същото нещо и със същата цел, всичко ще е наред и животът ще е добър“. Лорен не крие, че е имитирала флирт с американеца, за да ядоса Карло Понти и да го мотивира по-бързо да форматира отношенията между тях.
София Лорен стопира веднага страстното желание и на Марлон Брандо да се сближи с нея, докато снимат заедно в последния филм на Чарли Чаплин „Графинята от Хонконг“ през 1967 г. „Изведнъж той постави ръцете си върху мен. Обърнах се напълно спокойно и изригнах в лицето му като котка, погалена по грешния начин: „Да не си посмял някога отново да го сториш. Никога повече!“, признава актрисата в мемоарите си. И уточнява, че в онзи момент великият Марлон Брандо е изглеждал жалък в очите й – като жертва на собствената си слава. Той наистина никога повече не се пробва да ухажва Лорен. Но сянката на скандала остава да виси над тях. Бурята, провокирана от характерите им и неговото мъжкарско самочувствие, въобще не е в чаша вода. Отношенията им се изострят, дори Чарли Чаплин не успява да ги хармонизира. Трудно им е да работят заедно. От любовните им сцени в „Графинята от Хонконг“ лъха студенина и скованост, които нямат нищо общо с идеята за романтичната комедия, която по предварителен план се очаква да се превърне в лебедовата песен на великия Чаплин.
София Лорен за малко да снима в Холивуд и с Елвис Пресли, разкри преди време фотографът Боб Уилоуби, прославил се не само с фотосесиите на най-големите звезди в Меката на киното, но и с папарашки кадри. Уилоуби става неволен свидетел на умилително-любопитна среща между италианката и американеца, роден в Германия – София върху коленете на Елвис. Лорен прокарва пръсти през зализаната коса на Пресли, целува го по бузата и го пита кога ще работят заедно. „Всичко беше абсолютно непринудено – нямаше публика, за която те да играят. Кафенето беше празно – бяха само двамата. Той й призна, че е неин поклонник, тя пък го поздрави за пореден успех, а после изрази съчувствието си заради безкрайната истерия на фенките му“, връща лентата Боб.
Според хроникьори в Холивуд сценарият за Лорен и Елвис бил готов, но проектът пропаднал заради нежеланието на София постоянно да лети между двата бряга на океана. Въпреки че няма нито един мъж в Холивуд – Антъни Пъркинс, Антъни Куин, Кларк Гейбъл, Чарлтън Хестън, Алек Гинес, Пол Нюман, Грегъри Пек, Питър О’Тул, Ричард Бъртън, Жан Габен, който не би паднал в краката на римската богиня, тя няма никаква културологична или каквато и да била друга тръпка към Лос Анджелис. „Нямах корени там. Усещах се като чужденка. Манталитетът на американците няма нищо общо с този на италианците и въобще на европейците. А и вече бях направила кариера в Италия. Може би ако бях дебютантка в Холивуд, ако бях започнала от нулата, щеше да е съвсем различно – вероятно щях да се впиша в системата, да стана част от нея“, изповяда Лорен. За четири години в Холивуд снима в 12 филма. Хонорарите й стигат баснословната за тогава сума от 2 милиона долара.
Гладът беше основна тема на детството ми
По време на Втората световна парче шрапнел я удря по лицето – белегът остава и до днес
За повечето кинозрители по света животът на София Лорен е бляскав, магичен и мечтан. Но тя бързо опровергава тази илюзия. „Моят живот не прилича на приказка. За много неща в него ми е болезнено да си спомням“, признава грандамата на киното на ХХ век.
Един от спомените, които й носят много болка, е детството. Това е най-тежкият период, който й дава важни уроци и кове характера й. София Вилани Шиколоне проплаква за пръв път в Рим, но не се радва на семейна топлина и бащина грижа. Биологичният й баща Рикардо отказва да се ожени за майка й Ромилда и я оставя още по време на бременността. Все пак признава дъщеря си, но отсъства от живота й. Дълги години той не припознава и втората си дъщеря. Когато най-сетне започва да печели, София Лорен му плаща един милион лири, за да подпише бащинството на сестра й Мария.
Детството на София преминава в малкото рибарско градче Поцуоли, близо до Неапол, където живеят родителите на Ромилда. Съдбата на самотна майка е твърде тежка, но бабата и дядото никак не са заможни, а домът им е малък и тесен. Самата Ромилда е пианистка и актриса, но въпреки че е образована и красива, животът на семейството е съпътстван от постоянна нищета. Положението става още по-тежко, когато започва Втората световна война. София е едва на шест. Поцуоли е честа мишена за бомбардировките, а бъдещата звезда нерядко търси убежище в местните киносалони – една от първите й срещи със света на седмото изкуство. По време на едно от нападенията парче шрапнел я уцелва в лицето. И до днес тя носи малък белег от него на брадичката си.
След този случай семейството за кратко напуска градчето, но София пази много по-ярки спомени не от този инцидент, а от бедността, нищетата и липсата на надежда и перспектива, които изпълват детството й. Заради липсата на достатъчно качествена храна е толкова слаба, че някои деца я оприличават с клечка за зъби. „Гладът беше основната тема на детството ми. Майка ми молеше храна за нас“, казва актрисата. „Много е трудно, когато никога не си имал възможност да разбереш какво е животът, какво ще се случи, дали можеш да успееш – всичко беше под голяма въпросителна. И наистина преживях войната. Бомбардираха навсякъде и убиваха наред. Беше наистина ужасно. И никакви пари. Без храна. Просто се оглеждах за всяка възможност, което за мен беше много трудно, защото бях много млада“, допълва разказа си.
След войната Ромилда и децата й се връщат в Поцуоли, където семейството отваря бар в хола на къщата си, а София обслужва масите и мие чиниите. Но въпреки че живее в нищета и без особени перспективи, бъдещата кинодива има мечти, а и визия, за да ги постигне. Започва да се явява на конкурси за красота и настоява пред майка си да заживее сама в Рим и да се бори за своето бъдеще. Тогава е само на 15, но успява да склони Ромилда. Явява се на „Мис Италия“ и става втора подгласничка, като печели титлата „Мис Елегантност“.
Именно чрез конкурсите си осигурява първите пробиви и започват да я забелязват. По това време се случва и първата промяна на името й – от София Шиколоне става София Ладзаро. Покрай дефилетата за красота среща продуцента Карло Понти, който остава омаян от красотата й. Тя обаче е не само изкусителна, но и разумна – затова в началото го държи надалеч. И до днес вярва, че драматичното й детство все пак е било благословия, защото я изгражда като личност.
Карло Понти е голямата й изстрадана любов
Първо се женят в Мексико, после се вричат във вечна вярност във Франция
Трудно е човек да повярва, че толкова красива, забележителна и харизматична жена като София Лорен не е имала безброй афери. Въпреки че е работила с някои от най-обаятелните актьори на миналия век, в сърцето й има място само за един мъж и това е Карло Понти. Историята им е роман. Когато се запознават на онзи прословут конкурс за красота, той вече е разделен с Джулиана, майката на двете му деца, но развод, естествено, нямат.
Понти е решен да направи красавицата своя законна съпруга. През 1957 година отива в Мексико, за да получи развод, и чрез пълномощник се жени за София. Но остава заплахата, че в Италия може да бъде обвинен в двуженство. Бракът им с Лорен е анулиран, а те остават двойка. Битката им да бъдат законни съпрузи продължава. През 1965 г. двамата получават френско гражданство, като молбата им е одобрена от тогавашния министър-председател Жорж Помпиду. Понти успява да получи развод във Франция и се женят през април 1966 г. След два спонтанни аборта през 1968 София ражда Карло Понти-младши и ограничава работата си, за да се отдаде на майчинството. През 1973 г. на бял свят идва и втория им син – Едоардо.
Когато Понти умира през 2007 г., Лорен е съкрушена. „Той ми даде това, което търсех от много време – любов без условия и прекрасно семейство“, откровена е актрисата. Освен любовта, децата и филмите София и Понти споделят и обща страст към изкуството. Семейната им колекция включва над 150 произведения, сред които са шедьоври на Матис, Сезан, Пикасо, Брак, Дали, Каналето, Реноар, Де Кирико, Бала, Магрит, Кокошка и множество археологически находки.
Днес Лорен все по-рядко лети от Женева до Лос Анджелис, където са семействата на синовете й. Карло и Едоардо по-често посещават майка си в имението край езерото. Редовен гост в него е и сестра й Мария, която е бивша снаха на Бенито Мусолини. Първият съпруг на Мария е джаз пианистът Романо Мусолини – най-малкият син на Дучето и баща на Алесандра и Елизабета, които са много близки с леля си София. Вторият съпруг на Мария, която завършва литература в университета на 38, е кардиологът Абдул Тамиз.
Ивет САВОВА
Албена АТАНАСОВА
