„Не бива да смятаме, че епохата почва от нас. Иска ми се да сме по-бдителни, когато унищожаваме завареното. Губим много хубави зрънца, губим традиции, които не оценяваме, че сме наследили. Запазеният знак е именно традиция“, казва Стефан Кънчев, създал над 1000 запазени знака и символа, 700 пощенски марки, плакати, тв графики, книги, списания, монети, шрифтове.
Сред тях са емблематични знаци, които всеки помни, макар и да не знае името на създателя им – като се започне от знака на БНТ и се стигне до този ЦУМ. Кънчев създава логата на „Петрол“, Съюза на българските художници, Националната художествена галерия, Народната опера, НДК, „Балканкар“, БАН, на издателства като „Наука и изкуство“, „Техника“, „Просвета“, на Софийската народна опера, театър „София“, Централен куклен театър… Трудно е да се повярва, че всички те са негово творение. Специалисти се шегуват, че нарисуваните от него търговски марки понякога превъзхождат качеството на самите предприятия.
Кънчев е сред малкото българи, включени в световната енциклопедия „Кой кой е в изкуството“. Световният справочник „Лого Интернешънъл“, излязъл в САЩ през 1984 г., му отделя най-голямо място. В първия том, посветен на най-добрите световни майстори на търговската и рекламната марка, той е представен върху цели 36 страници с общо 311 създадени от него знаци, което е истински рекорд.
Стефан вярва, че създаването на запазена марка е особено отговорно. „Тя възпитава традиции. Марката не бива да се сменя заедно с директорите и това е едно от нещата, за които трябва да държим сметка при всяка реорганизация. Не случайно познавачи на пазара твърдят, че ако „Байер“ например смени знака си, сигурно ще фалира. Традицията носи сигурност, която помага да останеш прав под вятъра на конкуренцията“, казва той.
Разказват, че той умеел с един замах да пресъздаде предварително обмислената идея, без дори да вдига ръка от листа. Кънчев е не само талантлив, но и изключително трудолюбив творец. Всичко, което създава, до последната буква, рисува на ръка. Любовта му към работата е толкова голяма, че той често работи ден и нощ, без да спи, понякога 40 часа без прекъсване, по думите на 20 години по-младата му жена. Тя споделя, че до последния момент преди да бъде приет в болница рисува на работната си маса. А той умира току-що навършил достолепните 86 години на 22 август 2001. „Негова фраза беше, че най-добре си почива, когато работи“, спомня си и проф. Тодор Варджиев.
Неподражаемият му и изчистен графичен стил е високо оценен и той получава признание и награди у нас и в чужбина. Още през 1966 г. световни капацитети обявяват неговите 23 творби, показани в първата изложба за запазена марка в Ню Йорк, за безспорен връх в изкуството. През 1967 г. е приет за член на Световната асоциация на приложните графици, а през 1992 г. Международният биографичен център в Кеймбридж го удостоява с „Награда за постижение през ХХ век“. Две години по-късно е признат за един от десетте най-добри майстори на запазени знаци в света. Наградата се връчва от Международния център за запазени знаци ITC в Остенде, Белгия.
Стефан Кънчев е роден на 6 август 1915 г. в Калофер, в семейството на иконописеца Киро Кънчев, с чието име се свързват иконите и стенописите в трите църкви в града на Ботев, на „Света Богородица“ в Стара Загора, както и на редица храмове в Пловдивско и Старозагорско. „Аз, като всички в старо време, му помагах в грубата работа. Помагах, гледах и се учех. По-късно, като ученик, братовчед ми Георги Попов-Джон, ме запозна с доста художници. Тогава, още преди да вляза в академията, започнах да се занимавам с приложна графика и доста почиракувах“, разказва Стефан.
По-късно той става ученик на големия Дечко Узунов.
Работи със светила като Илия Бешков, Борис Ангелушев, Александър Жендов и други. Още първите му изяви показват оригиналния му почерк, особено в изкуството на логото.
„Имах щастието да познавам този забележителен човек близо 25 години и съм останал с великолепни спомени от него. Скромен, тих, сърдечен, винаги усмихнат, разговаря с теб като с равен, без да се величае. По повод 80-годишния му юбилей в София имаше изложба. Попитах го как се чувства. Като на 2 по 40 – с присъщото си чувство за хумор каза той“, спомня си Варджиев.
Въпреки че е създател на толкова познатите символи и лога, дълго време никой не се заема да проучи живота му. Първото издание, което събира творчеството му е антологията „Анонимният известен“, съставена от Магдалина Станчева. Интересът й към него се появява, когато пише дипломна разработка върху неговата работа по време на следването в Дюселдорф през 2008 г. „Самото откритие беше много вълнуващо, защото, след като обиколих всички възможни държавни и медийни архиви и издирих хора, които са работили с него и семейството, се натъкнах на едно емблематично творчество, несравнимо в световен мащаб.
To предизвика голям интерес и в Германия, където учех. Така беше поставено началото на изследователски проект към визуалната лаборатория в Дюселдорф.“ Въпреки че голяма част от неговите лога намират място в книгата, немалка част от тях остават непубликувани.
Станчева споделя и какво е научила при проучванията си за личността на Стефан: „Той е с леви убеждения, но не е бил член на БКП. Бил е бохем. Обичал е червеното вино и живота. Всеки ден се е хранел в ресторант. Според това с кого е искал да се среща, е отивал в Клуба на журналистите, в руския или чешкия клуб. На маса е говорел увлекателно, но речи за творчеството си не е държал. … И непрекъснато е работел. Всички знаци са излезли от неговата ръка. Не е имал ученици. Не е искал да стане професор. Обичал е да работи. Бил е честен и благороден човек, много обичан от приятелите си – това са ми разказали“.
„Анонимният известен“ започва с встъпление от Роланд Ханс, професор в университета FH в Дюселдорф, който смята Кънчев за съизмерим с колегите си от международната сцена. „Но Желязната завеса го скрива от очите ни! Отдавна вече е назрял моментът да обърнем внимание на това, което Западът не можеше да види и оцени поради политически причини или самонадценяване“, казва той.
По повод на обществото, склонно винаги да се самонадценява и слага железни завеси, много адекватно звучат думите на Стефан Кънчев: „Всички цивилизации се раждат и умират, нашата вече си отива. Питат ме дали може да се направи графичен знак на нашето общество. Може, всичко е възможно. Питат ме как ще изглежда. Тъжно, мисля…“.
