„Тайният агент“ (O Agente Secreto), 2025, Бразилия/Франция/Германия/Нидерландия, сценарист и режисьор Клебер Мендонса Фийо, продуценти: Клебер Мендонса Фийо, Вагнер Моура, Емили Лекло; оператор Евгения Александрова, художници: Талес Жункейра, Рита Азеведо; композитори: Матеус Алвес, Томас Алвес Соуза; в ролите: Вагнер Моура, Мария Фернанда Кандидо, Габриел Леоне, Карлос Франсиско, Удо Кир.
Награди и номинации: награди за режисура, за мъжка роля на Вагнер Моура, на ФИПРЕССИ от Кан; 2 „Златен глобус“: за чуждоезичен филм и актьор в драма (Вагнер Моура), за чуждоезичен филм на Critics Choice Awards, „Люмиер“ за международна копродукция, 4 номинации за „Оскар“ (за филм, международен филм, актьор на Вагнер Моура и кастинг; 2 номинации за BAFTA (за чуждоезичен филм и оригинален сценарий), номинация за международен филм на „Сезар“ и други.
Военната диктатура в Бразилия (1964–1985) се вихри. Годината е 1977-ма. Черно-бели кадри от епохата. Млад брадат и неспокоен мъж на име Марсело (Вагнер Моура) спира да налее бензин в колата си. Съвсем наблизо – вонящ труп на застрелян човек е на земята, покрит с кашон. Спира го полиция. Мъжът пътува за Ресифе, където има карнавал. Там са родителите на починалата му съпруга, при които е синчето му. Тъстът му е прожекционист в кино, където дават „Челюсти“ (1977) на Стивън Спилбърг. В града е шумно и мътно. Марсело отсяда в пансиона на доня Себастияна, приютила и други бежанци. В корема на акула е намерен космат човешки крак. Корумпираният шеф на полицията настоява да се сближи с Марсело. Завежда го при свъсен немец-шивач (Удо Кир), когото мислят за скрил се нацист, а всъщност е спасил се от Холокоста евреин. Марсело се устройва на работа в градския архив, където търси документите на майка си. Там заварва пазач, който прави секс със знойна партньорка. Нищо не открива за майка си, но чрез тъста си се свързва с адвокатката Елза (Мария Фернандо Кандиду), пред която разказва историята си – той е университетски преподавател в Сау Пауло с важни научни открития, но бизнесмен настоява да му ги открадне и го преследва. Тоест Марсело е жертва на властта. Онзи е наел двама идиоти да го убият. Това съобщава Елза на Марсело, който всъщност се казва Армандо. Трябва да замине моментално. Междувременно той гледа по телевизията пародията „Тайният агент“ (1973) на Филип де Брока с Жан-Пол Белмондо. В киното дават хоръра „Поличбата“ (1976) на Ричард Донър, а в тъмното двойка се занимава с френска любов. Междувременно кракът от корема на акулата тръгва по свой път и напада гейове в парка.
Марсело бяга от килърите, наели и местен. Започва лудешко преследване. Страх и репресии зад всеки ъгъл. Зейва цялата отврат на повреденото общество.
Забележителен филм. Построен е сложно – освен основното действие, има интересен флашбек с бизнесмена и съпругата на Марсело и съвременен сегмент със студентки по история, които дешифрират разговора на Марсело с Елза. Едната от тях се свързва със сина му (Вагнер Моура), който е лекар в болница на мястото на старото кино. Не помни баща си, за разлика от „Челюсти“.
Филмът върви ту като трилър, ту като сатира. Абсурдът се е настанил удобно в Бразилия. Всички изпълнители са с колоритни и запомнящи се лица и походки. Сред тях изпъква наскоро отишлият си Удо Кир с пробиващия поглед. Вагнер Моура е почти неизменно в кадър – притеснен, храбър и отстранен в две роли. Великолепен.
Миналата година гледахме друг бразилски филм – Ainda Estou Aqui (2024) на Валтер Салес с Фернанда Торес, създаден по реални събития. Той също се занимава с военната диктатура, но годината е 1970, а после стига до 2014 г. Разтърсващ и адски актуален, той е първият бразилски филм с „Оскар“. Но така и не стана ясно защо не е преведен „Още съм тук“, а върви със заглавието на португалски. Прочее, Вагнер Моура е първият бразилски актьор с награда в Кан.
„Тайният агент“ е задължителен за гледане.
Геновева Димитрова