Легендарната актриса Таня Масалитинова, една от големите звезди на Народния театър от близкото минало, има интересен и изпълнен с драматични моменти живот. Преживява бомбардировка, която разцепва къщата им и когато тя и семейството й се съвземат под руините, са под открито небе. Жени се два пъти за един и същи мъж, когото първия път напуска на 50-годишна възраст заради ученическата си любов – англичанина Дик. Шест години са й нужни, за да осъзнае, че все пак истинската й любов е първият й съпруг Леонид Есауленко, с когото споделят 51 години от живота си. Напуска Художествената академия, за да стане актриса въпреки неодобрението на баща си – големия актьор и режисьор Николай Масалитинов, родоначалник на театралната школа у нас.
Таня се ражда в Прага, но семейството й идва в България, когато тя е на 4 години. До шести гимназиален клас учи във Френския колеж. После се мести в частен лицей. „Това беше смесено училище, много престижно. Бяхме 6 момичета и 7 момчета. Като постъпих, понеже бяха свикнали с техните момичета, почти всички момчета взеха да ме ухажват. Моят Дик беше един от тях. Между нас се породи една полудетска-полуюношеска любов. Но без никакъв секс, разбира се!“, разказва актрисата.
Точно преди завършването им започна Втората световна война. Родителите на Дик трябва да заминат като английски поданици – баща му е чиновник в английското посолство. „Всеки ден се прощавахме, той седеше у нас до късно. И на 10 март цялото английско посолство замина за Истанбул. Дик ми пращаше много трогателни, много смешни любовни писма. Баща ми заповяда: „Всички писма от него да бъдат веднага унищожени!“, защото беше опасно. Аз обаче ги криех под дюшека. Когато се срещнахме отново в Англия, Дик ми показа моите писма, беше ги запазил…“
Разделени от войната, влюбените получават откъслечни новини един за друг от бабата на Дик, която е рускиня и остава в София, защото няма британски паспорт. През 1945 г. Таня се запознава с Леонид Есауленко – инженер-химик, син на богат индустриалец, който я очарова. „Така ме ухажваше, така ми завъртя главата, че за един месец се ожених за него! Направихме голяма сватба с официален годеж в червения салон на „България“. Но точно в този ден получих писмо от Дик! От Индия. Бях като обезумяла, чудех се какво да правя. Отидох да взема писмото от баба му и й признах, че вечерта е официалният ми годеж. Мъдрата старица ми каза: „Не сте се виждали четири години, това е доста време, пък и не се знае какъв е станал той… Познавам семейството на жениха ти, не се отказвай от годежа си, а пък ако съдбата е рекла, ще се видите по-късно“. Таня решава да разкаже на бъдещия си мъж и тогава разбира какъв благороден човек е той. „Изслуша и отрони: „Ако смяташ, че не искаш да се оженим, аз ще поема вината върху себе си!“. Колко мъже са способни на подобна реакция!?“ Двамата се женят и живеят заедно 25 години, през които им се ражда дъщеря. Леонид е доста ревнив, но и Таня му дава поводи. „Изневерявала съм, е, не кой знае колко много, но бях голяма флиртаджийка, обичах да ме ухажват! Имах една по-сериозна история, за която Леонид, слава богу, не разбра… Но отпразнувахме сребърна сватба. А аз бях на 49. И някъде вътре в себе си все си спомнях първата любов“, признава Таня.
При гастрол в Лондон с Есперантския театър тя успява да открие адреса на Дик. Като се срещат, едва се познават. Оказва се, че той е разведен и има пораснал син. „Бяхме на по 50 години, но старото чувство се възвърна! Започнахме да си кореспондираме. След време Дик ми писа да се видим в Югославия. Успях да си издействам командировка на един театрален фестивал в Белград. Видяхме се. Вече изживяхме пълноценно любовта си. На другото лято се видяхме в Любляна. Започна нашата любов!“
Приятелите й я съветват да не казва на мъжа си, но Таня не може да си представи да живее в такава лъжа. Колкото и да й тежи, му признава и той още същата вечер се изнася от апартамента. „Много плаках тогава! Не прецених, че много повече обичам съпруга си от Дик! Това беше една фантазия и секс някакъв, закъснял. Но и защо закъснял – 50-годишна жена си е още млада жена!“, споделя актрисата.
Най-добрата й приятелка – актрисата Славка Славова, не й говори цяла година, защото смята, че Таня постъпва безразсъдно. Двамата с Дик обаче вдигат сватба през 1975 г. На празненството в ресторант „България“ им пее Леа Иванова. „Дик беше потресен колко подаръци получихме в България. От моя свекър и жена му аз получих само един игленик, а от брат му, който беше много богат човек, получих… кухненски пешкир.“
Масалитинова подава молба за ранно пенсиониране от Народния театър и заминава за Лондон. „В началото всичко беше много хубаво, но после проумях, че бракът не е само любов, не е само леглото. Бракът е и приятелство. Констатирах, че нямам за какво да говоря с Дик. Ние бяхме от два различни свята. Взех английски паспорт, започнах да уча езика в един курс, в който можех да бъда баба на съучениците си. Дори започнах да се замислям дали да не си намеря работа като прислужница. Представяте ли си народна артистка да чисти по къщите… Започнаха да ми липсват България, приятелите, театърът… Щях да пукна от скука там, да се самоубия!“
Дик настоява тя да остане само с английския си паспорт, а Таня се страхува че това може да й отреже пътя към България. Скарват се и тя решава да се върне при дъщеря си и внучето. „Много ми беше тежко, не отричам, защото имах още чувства към него. Като си тръгвах, той ми каза: „За тебе това беше една ученическа илюзия!“.
Когато каца в София на 9 август 1976 г., дъщеря й едва я познава, толкова е променена. Още на другия ден отива в Народния театър, където директорът Дико Фучеджиев къса заявлението й за пенсия. От Дик не получава отговор на молбата за развод, но Външното министерство й помага да се разведе, а него обявява за безследно изчезнал. „Преживях нещо хубаво и емоционално, върнах се в младостта си. Много хубаво беше в началото и много скучно накрая.“
Междувременно Леонид също е женен – за 12 години по-млада от Таня съпруга, която зад гърба й я нарича „бабичката“. Бракът му обаче не върви. Един ден Славка Славова й казва, че Леонид иска да я види. „Викам: „Славе, той си е женен човекът, няма да му се бъркам в живота!“. Тя обаче ми отговори: „Те са също пред развод!“. Така Леонид започва тайно да посещава Таня и да спи при нея. Само Славка и внукът й, който тогава е на 8 години, знаят за срещите. „Малкият беше много щастлив. Ние също. Все едно никога не се бяхме разделяли.“ Един ден на вратата се звъни и внукът Николай, казва: „Аз ще отворя, ще оправя работата!“. „Чухме го как казва на дъщеря ни: „Тата е заета, не може, няма да влизаш!“. Той не ми викаше „бабо“, а „тата“… Но дъщеря ми, любопитна с кого толкова съм заета, влезе. Като видя баща си, щеше да припадне. Много се смяхме тогава! Не след дълго се оженихме отново!“ С Леонид живеят заедно още 26 години. „Много хубав ни беше вторият брак! Съпругът ми беше чудесен човек, изключително благороден, добър, широко скроен, много ме обичаше и всичко ми прости!“, казва актрисата, която всеотдайно се грижи за него до края на дните му.
