Ars longa, vita brevis

Ars longa, vita brevis

Васил Китов – генерал от армията на реставраторите

На арх. Васил Китов е поверена реставрацията на Централната минерална баня в София

Има една професия, без чиято дейност историята на изкуството би рухнала, би била дори невъзможна. Нека само се опитаме да си представим какво би се случило, ако нямаше кой да се грижи за „здравословното състояние“ на милионите артефакти, завещани ни от миналото.

Картини, скулптури, ръкописи и какво ли още не, които са оставен на произвола на времето – със сигурност те отдавна биха изчезнали, а блясъкът и красотата им, заради които влизаме в галериите и в музеите, за да общуваме с тях, би бил изгубен безвъзвратно за нас. Още по-осезаемо можем да усетим титаничната нужда от фигурата на реставратора, когато се замислим за архитектурното богатство на планетата, което без усилията на тези стражари на миналото отдавна би рухнало от напора на времето. Не е нужно да отиваме в Западна Европа, за да си представим съвършено различната културна ситуация, в която би ни се наложило да съществуваме, ако архитектурните паметници изчезваха с ритъма на собствения ни живот.

Нека само погледнем София и се опитаме да си представим столицата без присъствието на храмовете „Света София“, ротондата „Свети Георги“, без Баня Баши джамия, без Централната софийска синагога, без Боянската църква, която ежегодно привлича хиляди туристи от цялата планета, за да се изправят очи в очи с този изключителен паметник на културата. Без Лъвов мост, без Орлов мост, без сградата на Народното събрание, на храм-паметника „Свети Александър Невски“. Истината е, че всички ние можем да живеем без картини и скулптури. Можем да живеем без своето минало и религиозни средище, но без тях разбирането ни за история и общото ни съ-съществуване в единно социално тяло би накърнило същностно разбирането ни за заедност и за тотални понятия като етика и морал. Ето защо отлагането на физическата гибел на наследените от миналото факти е жизнено необходимо за цивилизационното ни израстване като човеци. За разбирането ни за нас самите.

Обикновено работата на реставраторите, въпреки че е най-видима, всъщност остава невидима за човека – и като че ли в това е нейната най-голяма магия. Но за да си реставратор, магията е последното нещо, до което прибягваш. Нужни са единствено много познания, работа и разбиране за тъканата на реставрацията като ревностно опазване на миналото, без което не можем. Един от най-ярките войни в армията от реставратори у нас – едва ли ще сбъркаме, ако го посочим, бе архитект Васил Китов. Именно това дава повод на екипа на РИМ- София да му посвети цяла изложба. По думите на организаторите архитект Васил Китов е от най-изявените специалисти в сферата на реставрацията в България от втората половина на XX век и първото десетилетие на XIX век. Сред неговите най-известни проекти са реставрацията на Боянска църква, църквата „Света Богородица“ в Драгалевския манастир, базиликата „Света София“ в София, включително подземния й музей, църквата „Свети свети Кирил и Методий“ в София, Централната софийска Синагога, сградата на Народното събрание, археологическото наследство на София, църквите „Свети Георги“ и „Свети Свети Константин и Елена“ в Одрин, българските Метох и Екзархия в Истанбул и много други. Той участва активно във всичките етапи в опазването на обектите, по които работи – от проектирането до изпълнението на реставрацията. Архитект Васил Китов десетилетия наред работи с Музея за история на София. Неговите проекти и голямата му научна документация се съхраняват в архива на Музея. Той прави това щедро дарение през 2006 г. Изложбата „Архитект Васил Китов – Реставраторът“ е по повод 80 години от рождението му, като РИМ– София споделя този безценен архив с гражданите и гостите на София. В експозицията са показани оригинални проекти, фотографии, награди, грамоти и отличия. Ще бъде прожектиран филм на БНТ за изграждането на подземния музей под базиликата „Света София“. Партньори в изложбата са Българската национална телевизия и наследниците на архитект Васил Китов.

Васил Kитов е роден през 1944 г. в Самоков, през 1975 г. се дипломира в Архитектурния факултет на Висшия инженерно-строителен институт. Още по време на следването си през септември 1971 г. започва работа в Националния институт за паметниците на културата. Върху неговото формиране като архитект-реставратор голямо влияние оказва архитект Никола Мушанов. Посвещава на работата си в НИПК повече от 20 години като проектант, ръководител група, ръководител ателие „Сердика“ и експерт. През 1981 г. специализира в Центъра по консервация и реставрация ICCROM в Рим. След 1992 година работи в редица части проектантски и реставрационни фирми, а между 1998 и 2004 г. е преподавател в Нов български университет по направление „Градоустройствено и архитектурно наследство на България (XVIII–XX в.)“. Уви, болестта прекърши житейския път на реставратора и през 2013 г. той ни напусна, завещавайки ни най-важното – опазените ярки късчета минало, без които не може да си представим настоящето си.

Съставители на изложбата в Регионалния исторически музей са архитектите Валентина Върбанова, София Лостова-Топалова, Кристина Скрижовска и много други сътрудници на институцията. Уви, това не е помогнало изложбата да надскочи традиционното за изложбената практика у нас просто показване на артефакти и документи. Без особено отношение към публиките. Но в този паноптикум от само привидно случайно експонирани артефакти и документи е прикрит важен и любопитен разказ за хората, паметниците и силата на времето. Визуален разказ, който си заслужава да бъде видян. Експозицията „Архитект Васил Китов – Реставраторът“ може да се разгледа до 7 май 2024 г. в залата за временни изложби в централната сграда на музея.

Пламен В. ПЕТРОВ

Последни публикации