Потъвайки в сюжетите на „Буденброкови“, „Вълшебната планина“ или „Доктор Фаустус“, читателят се среща с нобелов лауреат, интелектуалец, моралист. Но зад публичната фасада на един от най-важните писатели на ХХ век се крие човек, разкъсван между отговорности и пориви, между привидна стабилност и дълбока лична раздвоеност. През тази година светът отбелязва 150-годишнината от рождението и 70-години от смъртта на немския писател Томас Ман, чиито романи, новели и есета са преведени на почти 40 езика и продавани в милиони екземпляри.
Роден на 6 юни 1875 г. в северния германски град Либек, Томас Ман израства в буржоазна среда, която по-късно ще намери отражение в голяма част от творчеството му. Баща му Йохан Ман е търговец, а майка му – южноамериканка с португалско-германски корени, която придава на дома екзотичен колорит. В семейната къща, която е пълна с книги и музика, неведнъж се чувства напрежението между строгия баща и артистичната майка и това със сигурност повлиява на начина, по който малкият Томас възприема света. Той е едва 15-годишен, когато губи баща си. Но вместо да поеме семейната фирма, избира да се отдаде на писането. Впрочем не по-малко известен писател е и по-големият му брат Хайнрих Ман. Томас се мести в Мюнхен и там се разгръща творческата му кариера.
Публикува разкази от 18-годишна възраст, но световна слава и най-голямо признание му носи първият му роман — „Буденброкови. Упадък на едно семейство“. Авторът започва да пише сагата едва 22-годишен, през 1897 г., а книгата излиза през 1901 и се превръща в сензация. Томас става богат и известен. „Бях пометен от вихъра на успеха“, обобщава той. Печели Нобелова награда за литература през 1029 година основно за великия си роман „Буденброкови“, но и за своя художествен шедьовър „Вълшебната планина“ (1924).
През 1905 г. Томас Ман се жени за Катя Прингсхайм, която произхожда от богата еврейска фамилия. Образована, интелигентна и независима, тя впечатлява младия мъж и двамата създават стабилно семейство, модел на добродетелния германски дом. Имат шест деца и на пръв поглед всичко е прекрасно. Но зад тази фасада клокочи напрежение, което обсебва съзнанието на писателя, а в брака им се настанява емоционално отчуждение и физическа дистанция. Катя често е болна и прекарва дълги периоди в санаториуми, а Томас използва тези моменти, за да се посвети изцяло на писането си. Женитбата им се оказва съюз на разум, а не на страст.
В 1933 г. на власт в Германия идват националсоциалистите. В Мюнхен Томас Ман произнася прочутата си реч „Страдание и величие на Рихард Вагнер“ по случай 50-ата годишнина от смъртта на композитора. Когато изнася същата реч в Амстердам, Брюксел и Париж, националсоциалистите организират „протест“ срещу него и той е принуден да напусне Германия и да емигрира в Швейцария. Отнемат германското му гражданство, книгите му са забранени. През 1938 г. се мести в САЩ, където е поканен за професор в Принстънския университет. Три години по-късно семейството се преселва в Калифорния, където писателят завършва тетралогията „Йосиф и неговите братя“ (1933–1943), а през 1944 г. получава американско гражданство. Следват големият роман „Доктор Фаустус“ (1947) и „Избраникът“ (1951).
По време и след нацистката диктатура Ман пише политически есета и изнася радио речи за германската „катастрофа“, довела до Холокоста. След края на Втората световна война се завръща в Европа, но не отива в Германия, а се установява в Килхберг на Цюрихското езеро, където остава до края на дните си през 1955 г.
От дневниците на Томас Ман, публикувани посмъртно двадесет години по-късно, се разбира, че той цял живот е таил влечение към своя пол, макар никога да не е имал реална връзка с мъж. През 90-те години на XIX век в Мюнхен среща Пол Еренбер, в когото се влюбва, и младият мъж става вдъхновение за героя Ханс Касторп от „Вълшебната планина“. В новелата „Смърт във Венеция“ пък героят Густав фон Ашенбах е автопортрет на самия Томас Ман, а красивото полско момче Тадзио е символ на невъзможната, но болезнено силна любов. Фон Ашенбах, който знае, че му остава много малко да живее, заминава за Венеция, където се увлича до маниакалност по младия полски юноша, отседнал в същия хотел.
Макар Ман никога да не е казал нищо публично за своята сексуалност, творбите му са пропити с теми за потиснатото желание, макар и замаскирани с философски размисли. „Най-голямата борба в живота ми не беше с литературата или политиката. Беше със самия мен“, пише в едно писмо творецът. Потънал в работата си и в собствените си тревоги, той често е дистанциран от семейството си. За него то е, както сам признава, „едновременно благословия и бреме“ – източник на вдъхновение, но и на вина, болка и отчуждение. Катя подкрепя съпруга си през цялото време и отглежда децата им с големи лични жертви. В края на дните си тя отбелязва: „Просто исках да кажа, че никога през живота си не съм успявала да направя това, което бих искала да направя“.
Усещането, че живеят в сянката на великия си баща, ескалира при три от децата му. Клаус Ман е блестящ писател и драматург, който жъне много успехи, но е открито хомосексуален. Чувствителен и депресивен, той се пристрастява към наркотиците и се самоубива от предозиране едва на 42 години. Другият син, Голо, и дъщерята Ерика също са привлечени от собствения си пол. Най-малкият син, композиторът Михаел Ман, отнема живота си през 1977 година. (Самоубиват се и двете сестри на Томас Ман, както и втората съпруга на брат му Хайнрих.) Ерика е най-голямата дъщеря, тя е ярка фигура – актриса, журналист и политически активист, но има доста бурен и нестабилен живот.
Животът на Томас Ман, един от най-значимите писатели на ХХ век, е сблъсък на противоположности. Той е образцов съпруг, но крие дълбоки влечения, напълно неприемливи във времето, в което живее. Той е строг баща, но не е разбран от собствените си деца. Моралист и аристократ на духа, емоционално нестабилен, той си отива от този свят тъжен и самотен.