Труман Капоти няма нужда от юбилеи, за да бъде във фокуса на глобалния интерес. „Всеки, който пише днес, дължи нещо на Капоти“, казват за него в „Ню Йорк Таймс“. Затова той все така е обречен на световната слава – век след рождението и 40 години след смъртта си. И ако романът „Други гласове, други стаи“, посветен на първия му любовник, професора по литература Нютон Арвин, прочутата му документална новела „Хладнокръвно“, станалата класика романтика „Закуска в Тифани“ и брилянтните истории в „Музика за хамелеони“, не са достатъчни за разпалване на любопитството, то може да споменем интимните му лудории. Сексуален партньор е на Анди Уорхол, чиято първа изложба през юни на 1952 година в „Hugo Gallery“ в Ню Йорк е кръстена от него „Петнадесет рисунки, повлияни от разказите на Труман Капоти“. Ухажва Албер Камю, Кристиан Диор и Жан Кокто. „Не мога да разбера как някой би могъл да иска секс с жени. За Бога, това е толкова скучно!“, откровен е Капоти. Но не заради всичко това иконичният му статут в поп културата преминава в бъдещето.
Емблематичен е рефлексът му за ирония, която периодично насочва и към себе си. Нарича се „хоризонтален автор“. В интервю за „Парис ревю“ през 1957 година уточнява: „Не мога да мисля, освен ако не съм легнал – в леглото или изпънат на дивана с цигара и кафе. Трябва да пуша и да отпивам. С напредването на следобеда преминавам от кафе към ментов чай, от шери към мартини“.
За жалост, с напредването на възрастта преминава и на наркотици, а чашите с уиски не се броят. Окачествява дарбата си като камшик, даден му от Бога и не се колебае да се самобичува. Понякога се държи като истински мазохист. Но сетивата му към несъвършенствата са винаги в бойна готовност и мощно ги развенчава в книгите си, а целият бляскав космос, така лелеян от него през полугладното му ранно номадско детство, превръща в блато от фалш и пошлост. Капоти е американският интелектуалец, който най-мощно дискредитира и демаскира американската мечта. Той документира разпада, описва бездуховното, той е и от авторите, които Холивуд поглъща и изплюва. Но, каквото и да става, не се отказва от емоциите си във Фабриката за мечти. В нейната митологията е случката с Хъмфри Богарт от 1953 година. Като съсценарист на приключенския филм Beat the Devil, Капоти се върти край снимачния терен. В една от почивките, дадени от режисьора Джон Хюстън, писателят бие Богарт на канадска борба – три пъти със залог по 50 долара. Джон Хюстън злорадо подхвърля „Най-после някой да сложи Боги на мястото му“.
Капоти е толкова суетен, че приема символично участие в култовата комедия на Уди Алън „Ани Хол“, което, разбира се, е обагрено с убийствената жлъч на режисьора. В една от сцените Алън – героят на Уди Алън, и Ани – героинята на Даян Кийтън, седят на пейка в Сентръл парк. Покрай тях минава натруфен господин и Алви казва: „Ето го победителят в конкурса за двойник на Труман Капоти“.
През 60-те години Капоти се пропива окончателно и здравето му рухва, а рязкото напълняване и болезнено възпаление на лицевия нерв го изнервят денонощно. В края на 70-те доброволно влиза в клиника, където се опитват да го изчистят от алкохола и дрогата. Заплашва, че ще се самоубие публично, шофира пиян, прави катастрофи. Чувства се като изгонен от рая, а егото му го изстрелва в спиралата на самоунищожението – въпреки че е гей, е тотален и фрустриран хомофоб. „Аз съм алкохолик, аз съм наркоман, аз съм хомосексуалист, аз съм гений“, казва той. И добавя крилата фраза: „Пия, защото само така мога да понеса своя алкохолизъм.“
До последния си дъх Капоти обитава своите покои в дома на вярната си приятелка Джоан Карсън в Ел Ей, бивша съпруга на телевизионен водещ Джони Карсън, в чието предаване писателят често гостува. Прекарва дните си в творчество, готовата част от „Сбъднати молитви“ е публикувана три години след кончината му. В един от сюжетите присъства мъж, описан от Капоти като „алкохолик“, „пълен провал“, „трътлест малък човек с драматичен интелект“, който търси внимание и съчувствие. Може би това е печалната равносметка на собствения му живот. Когато умира през 1984 година – диагнозата е „чернодробно заболяване, усложнено от интоксикация с множество лекарства“, оставя събираните почти две десетилетия „молитви“ като истинско смъртоносно оръжие, което гърми през определени интервали от време. Капоти си отива само на 59 с ореола на легендарен провокатор.
Гор Видал саркастично коментира, че смъртта е най-мъдрият ход в кариерата на Капоти. Джоан Карсън запазва половината от праха му. През 2006 година провежда търг с логото „Личният свят на Труман Капоти“ и продава 337 лота от наследството му. Сруд тях е и текст, за който се твърди, че е последната му история, писана в деня преди да умре. Когато Джоан Карсън умира през 2015-а на 83, пожелава праха й да бъде положен до този на Капоти в гробището Уестууд в Лос Анджелис.
Досега са снимани два филма за живота му и написването на „Хладнокръвно“ – „Капоти“ (2005) с Филип Сиймур Хофман и „Infamous“ (2006) с Тоби Джоунс. Битието му е невероятно вкусна хапка за киното, тъй като е изпълнено с пикантерии, гръмотевични скандали и още по-отекващи персонажи.
Пише разкази на 8 години от самота, дебютира с роман на 23
„Други гласове, други стаи“ 9 седмици оглавява класацията на „Ню Йорк Таймс“, продадени са над 26 хиляди копия
Труман Стрекфус Персонс се появява на бял свят на 30 септември 1924 година в Ню Орлианс, щата Луизиана, в семейството на 16-годишна местна кралица на красотата и градски чиновник. Той е едва на четири, когато родителите му се развеждат и молят роднини да го наглеждат в домовете си. Толкова е самотен, че на 8 започва да пише миниатюри в проза. През 1933 година майка му се омъжва повторно за Джоузеф Капоти – заможен кубински бизнесмен, който осиновява Капоти и му дава името си. Местят се в Ню Йорк, където записват момчето в престижно училище, което обаче той напуска на 17. Целта му е да бъде журналист. Разнася списание „Ню Йоркър“ и се представял за негов репортер. Уволняват го, а след години от редакцията го молят да публикуват откъси от „Хладнокръвно“. По това време майка му напразно се надява, че може да бъде „излекуван“ от хомосексуализма.
Славата го сполетява в неразумно ранна възраст. През 1945 година разказът му „Мириам“ е купен от списание „Мадмоазел“ и печели награда. Следва аванс от 1500 долара от издателство „Рандъм хаус“ за бъдещия му първи роман. Големият дебют е през 1948-а, а той е едва на 23. Резултатът надскача инвестицията – „Други гласове, други стаи“ оглавява класацията на „Ню Йорк Таймс“ в продължение на 9 седмици, продадени са над 26 хиляди копия.
„Други гласове, други стаи“ е почти автобиографична история за съзряването, за идентичността, за сексуалността. На корицата е снимката му от 1947 година, на която фотографът Харолд Халма го показва като излегнало се момче в риза и елек, което гледа в обектива със страхотно самочувствие, граничещо с високомерие и еротично предизвикателство. Веднага се чуват възражения към воайорството в композицията. Именно този кадър обаче провокира 20-годишния Анди Уорхол да изпраща фенски писма на Капоти, преливащи от възторг.
20 години след премиерата на романа Капоти споделя в „Харпърс базар“, че е първият му „интуитивен опит да прогони демоните си“, „поетична експлозия на изключително потисната емоционалност“. В „Други гласове, други стаи“ отчетливо звучат темите за изгубения баща, за липсващата фигура, за отчуждението. Но прототип на Айдабел е първата му истинска приятелка, Харпър Лий, която среща в Мънроувил, щата Алабама. След години Харпър Лий му връща жеста, обрисувайки го като Дил в световния си бестселър „Да убиеш присмехулник“.
Отношенията му с мъжете също са сложни. Казва, че Нютон Арвин е „неговият Харвард“, но Денъм Фоутс е голямото му изкушение, въпреки че е „най-скъпата мъжка проститутка“ в Америка. Когато среща Джак Дънфи, 34-годишният танцьор от Филаделфия е женен за балерина. Джак не е гей, но с Капоти остават заедно 21 години. Дънфи пише и много иска да го познават като автор, а не като „момчето на Труман Капоти“. След смъртта на писателя, който му е завещал имуществото си, Джак Държи издава мемоари за съвместния им живот.
„Хладнокръвно“ е шедьовърът, който му носи 6 милиона
Страда, че няма нито една награда за документалния си роман – бил жертва на „еврейски заговор“
Критиците отдавна са обявили документалния му роман „Хладнокръвно“ за началото на новия жанр „факшън“ – комбинация между „факти“ и „фикция“. Всъщност става дума за „по действителен случай“ – най-модерното течение в поп културата и медиите.
„Хладнокръвно“ излиза за първи път през 1966 година. На български – през 1968-а, което е истинска сензация. Разказът е за брутално четворно убийство на семейство Клътър през 1959 година в провинциалното градче Холкъм, щата Канзас. Извършителите още не са заловени, когато Капоти прочита статия във вестника. Заминава за Канзас с Харпър Ли, която в този момент работи по „Да убиеш присмехулник“. Двамата разпитват всички местни жители и разследващите полицаи, събират стотици мнения и показания. Убийците Ричард Хикок и Пери Смит са заловени шест седмици след убийството, а по-късно са осъдени на смърт и обесени в Канзас. Преди това Труман Капоти разговаря ден след ден с тях. Толкова е емоционално въвлечен в общуването с Пери Смит, че изпада в нервен срив в деня на екзекуцията.
Шест години по-късно книгата му е готова. Цяла Америка я очаква. Той обаче признава, че „Хладнокръвно“ го разкъсва, за малко да го унищожи. След него става противник на смъртното наказание, въпреки че с документалната си творба печели 6 милиона долара. Но не и награда. Убеден е, че е „жертва на еврейски заговор“.
Според списание „Тайм“ шедьовърът на Капоти проправя пътя за следващите произведения в жанра true crime – „Моите тъмни места“ на Джеймс Елрой, „Непознатият до мен“ на Ан Рул, „Да изчезна в мрака“ на Мишел Макнамара, „Убийците на цветната луна“ на Дейвид Гран. Но не получава нито едно значимо отличие, докато Ли Харпър се сдобива с „Пулицър“ за „Да убиеш присмехулник“. В отношенията им настъпва хладина. Бащата на Капоти – Арчълус Пърсънс, дори намеква, че Труман е написал по-голямата част от „Да убиеш присмехулник“, което Капоти по-късно категорично ще отрече.
„Лятно пътуване“ – романът на Капоти, който преди 20 години предизвика истински смут на литературния пазар, накара изследователите на творчеството му да променят някои дати. През 1966 година, забогатял след огромния успех на „Хладнокръвно“, Капоти напуска семплия си апартамент в Бруклин и изхвърля кашоните, пълни с книжа. От боклука ги спасява портиерът на блока. Ръкописът на „Лятно пътуване“ е смятан за изгубен в продължение на половин век и от самия Капоти. Открит е случайно сред негови лични документи, предоставени за разпродажба през 2004-а на аукционната къща „Сотбис“ в Ню Йорк. Дори изпълнителите на завещанието му не са подозирали за съществуването на четирите ученически тетрадки, изписани на ръка и съдържащи „Лятно пътуване“. Капоти работи върху романа си през 1943 година, но го зарязва заради „Други гласове, други стаи“. Няколко пъти се връща към изоставеното си произведение, но когато го завършва, го захвърля.
Главната героиня в „Лятно пътуване“ Грейди Макнийл е заразяващо непринудена и кипи от енергия – като Холи Голайтли от „Закуска в Тифани“. С младежка жизнерадост, отприщена през горещо лято в Ню Йорк, Грейди безупречно улавя земетръсните социални промени, настъпили в американското общество след Втората световна война. „Лятно пътуване“ е поредно свидетелство за безупречния усет към изящната словесност на Капоти. Това е типичен южняшки роман, независимо, че действието се развива в Ню Йорк и въпреки че Капоти не обича да го вкарват в този калъп. Всички негови герои се движат по ръба на пропастта и откликват на тъмнината.
Подписва смъртната си присъда с омаскаряването на хайлайфа
Когато описва света на тигриците от Ню Йорк, изпълнен със секс и пари, приключва кариерата си и окончателно се пропива
Той е некоронованият крал на скандалите. Писателят Гор Видал го съди за милион долара – заради твърдението на Капоти, че на парти в Белия дом пияният му колега е бил изхвърлен от полския принц Сташ Радзивил, зетя на Жаклин Кенеди. Почти се сбива с Кийт Ричардс от „Ролинг стоунс“, когато отразява турнето им в САЩ. Очаква се, че цветистият му език ще приобщи капризните интелектуалци към рока, но нищо подобно не се случва, а той обяснява, че рокът просто не го интересува, нито пък си пада по типичните дандании около него.
Черешка на тортата е най-грандиозният литературно-светски скандал, който започва със станалия прословут Черно-бял маскен бал – на 28 ноември 1966 година в хотел „Плаза“. Бляскавото събитие, организирано от Капоти, е в чест на Кейт Грахам, издателката на вестник Washington Post, една от най-могъщите жени на своето време. Поканени са само 500 човека – елитът на Америка: президенти, министри, магнати, артисти. „Най-гъстата концентрация на знаменитости в световната история“, коментира Анди Уорхол. Въпреки триумфа, Капоти се чувства по-скоро като церемониал майстор, а не като законодател в хайлайфа, какъвто много му се иска да бъде. И решава да отмъсти на своите лебеди, както нарича приятелките си от каймака на Америка – заостря перото и сарказма си, за да разкрие всекидневието на няколко тигрици от върховете на политиката и бизнеса.
Разказът „La Côte Basque 1965“ – това е името на ресторанта, в който те се събират, излиза през 1975-а в списание „Esquire“. Той е от книгата на Капоти, която ще остане незавършена – „Сбъднати молитви“. Главните героини са вътре едно към едно – с клюките, тайните, изневерите, ударите под кръста, кражбите на любовници, с корупцията. Тези жени командват Ню Йорк, столицата на света, изпълнена със секс, пари и приключения. Те са Лий Радзивил – сестрата на Джаки Кенеди, Бейб Пейли – първо съпруга на петролен магнат, после на създателя на CBS Уилям С. Пейли, Нанси Слим Кийт – любимка и любовница на Хемингуей, Кларк Гейбъл и Франк Синатра. Сред тях са Глория Вандербилт, Мариела Аниели и самата Жаклин Кенеди, която, според градските легенди отсвирва Капоти, когато той започва да дърдори наляво и надясно, че братята Кенеди страдат от комплекса на малкия пенис. В групата е и Памела Чърчил Хариман – жената на американския посланик в Москва, шпионката с мексикански корени Глория Гинес – от знаменитата бирена династия. Ако към някоя от тях Капоти изпитва по-специални чувства, то това е Бейб Пейли, въпреки че към нея е най-безпощаден. Той обаче не успява да довърши епохалния си труд „Сбъднати молитви“, защото от изповедник се превръща във враг номер едно. Довчерашните приятелки го изхвърлят от обществото си, блокират достъпа му до салоните, брънчовете и соаретата. Разпъват го на позорния стълб, за да си отмъстят за омаскаряването, забравяйки, че доскоро са били вдъхновителки на паркетните му подвизи. Капоти ги унижава, а те го унищожават. Загърбен и брутално стъпкан, той изпада в необратима изолация.
Три актриси отказват ролята на Холи в „Закуска в Тифани“
Руски милиардер купува ръкописа на едноименния шедьовър за 306 000 долара
Стане ли дума за Труман Капоти, вероятно почти всеки се досеща за „Закуска в Тифани“. Новелата го превръща в жив класик, а някои от критиците твърдят, че дори да не беше написал нищо друго, Капоти пак би се наредил сред най-големите имена в световната литература.
В центъра на историята е Холи Голайтли – младо момиче от кафе-обществото, което мечтае да се издигне по социалната стълбица. Холи е романтична, наивна, артистична, ексцентрична, откровена, потайна и многолика. Тя умее да създава около себе си атмосфера на красота и загадъчност. Холи преминава през живота с лекотата на безименната си котка, но и тя носи неизбежния отпечатък на своето минало като всички хора на този свят. Голайтли обича да посещава „Тифани“ – изключително изисканият, скъп и прочут бижутериен магазин в Ню Йорк, разположен на Пето Авеню №727, защото там всичко е невероятно красиво.
Любопитен факт е, че в първоначалния вариант главната героиня не се казва Холи, а Кони Густафсон. Смята се, че за изграждането на образа, Капоти се е вдъхновил от различни свои приятелки и познати. Прилики се откриват дори със собствената му майка. Биографът му Джералд Кларк пише, че половината жени, които писателят е познавал, са твърдели, че са модел за неговата най-известна героиня.
Капоти продава „Закуска в Тифани“ на Harper’s Bazaar за 2000 долара, като новелата трябвало да бъде поместена в юлския брой на изданието през 1958 г. Само че от екипа на списанието искали да направи известни промени. Ядосан, писателят разваля сделката и препродава текста на Esquire за 3 000 долара – сума, която днес се равнява на 42 000 долара. Новелата е публикувана през ноември, а блестящите рецензии предизвикват рязък скок в продажбите на списанието. Впрочем, ръкописът на „Закуска в Тифани” през 2013 г. бе продаден на търг за 306 000 долара на руския милиардер Игор Сосин.
Скоро след публикуването на новелата се ражда идеята да бъде екранизирана. Труман Капоти продава правата на „Парамаунт Пикчърс“, а Джордж Акселрод написва сценария. Режисьор на продукцията е Блейк Едуардс. Както може да се очаква, сюжетът претърпява известни промени и има отличителни разлики със случващото се в книгата, което впоследствие предизвиква известни полемики. Спор между Капоти и екипа на филма обаче се разгаря не заради това, а заради актрисата в главната роля. Писателят иска зашеметяващата Мерилин Монро да изиграе неговата Холи. Да, обаче, Лий Страсбърг съветва най-известната блондинка да не приема ролята, защото подобен тип героиня може да се отрази негативно на имиджа й. Тогава Шърли Маклейн получава предложение, но предпочита да работи по „Две любови“. И Ким Новак казва „не“. Тогава от „Парамаунт“ се насочват към Одри Хепбърн – действие, което вбесява Капоти. „Парамаунт пренебрегнаха мнението ми по всевъзможни начини и избраха Одри“, гневи се той. Самата Хепбърн също изпитва съмнения дали трябва да скочи в обувките на Холи, тъй като характерите на двете коренно се различават. Заради Одри се налага смяна на режисьора – първоначална в тази роля е Джон Франкенхаймър, но по желание на агента на Хепбърн, който се надява на по-известен режисьор, той е сменен с Блейк Едуардс.
Проблеми се появяват и с мъжете. Стив Маккуин е първият, получил покана за ролята на Пол Варжак, но той отказва, защото вече има друг договор. И Джак Лемън не е на разположение за снимките. Името на Робърт Уогнър също се завърта, но в крайна сметка продукцията си стиска ръцете с Пол Варжак.
Клапата на снимките щраква на Пето авеню в Ню Йорк пред магазина „Тифани & Ко.“ на 2 октомври 1960 г. Повечето сцени навън са заснети в Ню Йорк, а всички вътрешни сцени, освен тези в „Тифани & Ко.“, са снимани на филмовата площадка на „Парамаунт Студиос“ в Холивуд. Твърди се, че първата сцена, в която Холи се вглежда във витрината на магазина, е била изключително трудна за заснемане заради контрола на тълпата, неприязънта на Хепбърн към печива и електрически удар, който за малко не отнема живота на член от снимачния екип. Въпреки всички премеждия, тази сцена остава като една от най-емблематичните.
Интересна история има и около песента Moon River, която Одри Хепбърн изпълнява във филма. Тя печели награда „Оскар“ за най-добра оригинална песен и две „Грами“ за запис на годината и песен на годината. А е имало вероятност изобщо да не влезе в лентата. Първоначално филмовото студиото се притеснява, че Хепбърн не е достатъчно добра певица. Появява се дори идеята да дублират друг глас над нейния. Композиторът Хенри Манчини обаче отхвърля подобно предложение и създава мелодия, специално за вокалните възможности на Одри. Около месец пише първите три ноти, а останалите – след половин час, спомня си вдовицата на Манчини в интервю за Би Би Си през 2015 г. Следващата пречка за песента се оказва прекалено дългият сценарий, заради което ръководителят на студиото „Парамаунт“ обмисля да изреже тази известна сцена на пожарната стълба. Когато чува предложението, Хенри Манчини пребледнява. Започват размисли кое да падне и да остане, а самата Одри се застъпва за песента. Тя се превръща в един от незабравимите моменти във филма.
„Закуска в Тифани“ излиза в кината на 5 октомври 1961 година. Постига солиден критически и комерсиален успех, достигащ 14 милиона долара – при инвестиция само от 2,5 милиона долара. За Одри Хепбърн Холи Голайтли се превръща в ролята на живота й. Лентата има 5 номинации за „Оскар“ и печели две от тях – освен за най-добра песен, за най-добра оригинална партитура.
Модата във филма е наслада за окото. Визията на Одри с коса във висок шиньон и дълго цигаре между пръстите е сред най-иконичните образи в историята на американското кино през XX век. Друг емблематичен предмет са слънчевите очила на Холи, които са дело на Оливър Голдсмит. В създаването на елегантния незабравим гардероб на Холи участва великият Юбер дьо Живанши. Една от трите рокли, създадени от него, е продадена през 2006 г. за 467 200 долара. След новелата и книгата бутикът „Тифани“ се превръща в истинска легенда в световен мащаб, днес почти всяко момиче си мечтае за бижу от там.
Албена АТАНАСОВА
