„С мен се случват толкова невероятни неща, че ако някой преди години ми беше казал, че ще се случат, никога нямаше да повярвам. Щях да му се изсмея. Дойдоха ми като подарък от живота, не съм ги очаквал. А сега са факт като резултат от търсене на нещо коренно различно“, каза пред „Филтър“ Владимир Карамазов през 2024 г. Фотографската изложба „На тяхно място“ в Националната галерия е от поредицата „невероятни неща“ в битието на известния актьор.
Главните герои пред обектива му са мъжете от затвора в Белене. 81 снимки, видео и аудио инсталации, автентични предмети и обекти от килиите представят осъдените до живот. Авторът изследва темата за свободата и нейното индивидуално тълкуване, анализира съдбовни ситуации, които предизвикват преосмисляне на дефиницията и отвеждат към изконното човешко право, което движи света. В експозицията са разказани лични истории, показани са моменти от тотално различно човешко съществуване. Владимир Карамазов въвлича в сериозен социален дебат за „лицето на злото“ с обратна перспектива. „Аз, свободният физически човек, който живее в затвора на собствената си свобода“, разкрива той философската призма, през която пречупва действията си пред обектива.
„Получих разрешение за едногодишна работа на малкия остров Персин в Дунав, недалеч от Белене. Бях допуснат до осъдените до живот. Срещнах се с тях очи в очи. Разговарях с хора с тежки съдби. В този проект изразявам позицията си на творец, който отрича предразсъдъците. Опитах се да се поставя на тяхно място, без да съм глуповато идеалистичен. Знам, че съществува чисто зло. Но също така вярвам в покаянието и прошката. Тъкмо те ни правят човеци“, коментира Карамазов.
Артистът е щастлив, че най-после е открил тема, която силно го вълнува и за която се говори малко, а той се опитва да прави повече, за да „побутне“ обществото към нея.

„Ето това е истинският смисъл, а не да бъда само актьор, фотограф, продуцент. Тези хора в Белене известно време ме тестваха. После разбраха, че съм искрен в намеренията си и не ги съдя. А аз наистина не ги съдя. То е ясно, че животът не е никак прост, но общувайки с тях, се убедих напълно в това. Преди го знаех, но може би някак по-формално. Когато същински го осъзнаеш, ти става ясно, че не можеш да съдиш, че нещата не са такива, каквито изглеждат. Започнах много да се ядосвам на българското общество – в по-голямата му част. Хората са много агресивни. С този проект искам да разкажа и покажа, че дори най-сериозното престъпление има сериозна причина, трупана с години и понякога изригнала в случайна кулминация.“

Според Карамазов повечето хора, към които животът е бил благосклонен, не си дават сметка, че за части от секундата е могло да се случи нещо драматично и фатално, което да ги ситуира на мястото на затворниците. „Откъде са сигурни, че утре няма да се озоват от другата страна? Не си даваме сметка за елементарни неща. Светът е устроен така, че ги има и едните, и другите. Единственото, което трябва да направим, е да ги приемем. Какво, да не би лошите изведнъж да свършат? Наивно и глупаво е да смятаме, че е възможно.“
В съпътстващата програма на изложбата „На тяхно място“, която ще продължи до първи юни в Двореца, ще има образователни програми и ателиета, дискутиращи насилието. В нея ще участват Владимир Карамазов, социолози, педагози, журналисти, експерти от Министерството на правосъдието и изкуствоведи от Националната галерия.
Албена АТАНАСОВА