Веднъж, докато Емил Зола работи върху един от своите романи, забелязва, че прислужницата му внимателно чисти кабинета, но избягва да докосне бюрото му. Когато я пита защо, тя отговаря: „Страх ме е да не разваля магията на думите ви, господине!“
Емил-Едуар Шарл Антоан Зола, един от най-значимите френски писатели и основоположник на натурализма в литературата, е роден преди 185 години, на 2 април 1840 г. в Париж в семейство с италиански корени. Баща му Франсоа умира, когато момчето е само на 7 години, и фамилията изпада в тежко материално положение. Майка му го праща за пет години в пансиона при колеж в Екс ан Прован, където художникът Пол Сезан става един от най-близките му приятели.
В началото младежът е продавач в книжарница и там започва дългият му бляскав път в литература. Неговите произведения „Жерминал“, „Нана“ и „Терез Ракен“ разкриват суровата реалност на френското общество през XIX век – от мизерията на работническата класа до моралния упадък на буржоазията. Зола не просто пише, той изследва човешката природа с почти научна прецизност и се стреми да изобразява живота такъв, какъвто е, без украшения или романтични илюзии. Натурализмът, който развива, разглежда влиянието на средата и наследствеността върху човешкото поведение. Тази философия го отличава от романтиците и го превръща в „писател-учен“, който наблюдава като под микроскоп обществото.
Въпреки че е известен със своята отдаденост на реалността, личният му живот е повече от драматичен. Въпреки несъгласието на майка си се жени за Александрин, която принадлежи към най-нисшите слоеве на обществото. Тя е предана на съпруга си, но двамата не могат да имат деца, което се превръща в тежък проблем и двамата се отчуждават един от друг. Тогава се появява прислужницата Жан Розеро, която поразява Зола с необикновената си красота. За да й се хареса, той дори се подлага на строга диета и драстично отслабва.
В следващите години прочутият писател живее с две семейства едновременно – с официалната си съпруга Александрин, и с 26 години по-младата Жан, която му ражда две деца Денис и Жак. Истинска загадка е как години наред успява да поддържа този баланс и да запази встрани от обществената клюка личните си тайни. В крайна сметка анонимно писмо информира Александрина за паралелното му семейство. Законната съпруга вдига шум до небесата и заплашва с развод, но скоро се укротява и дори се среща с децата му. Не се възпротивява дори наследниците на писателя да получат официално името му.
Зола е най-известен със своя цикъл от 20 романа, наречен „Ругон-Макарови“, който проследява съдбата на една фамилия в продължение на няколко поколения. Тази епопея е не само литературно постижение, но и социален документ, разкриващ контрастите във френското общество. „Жерминал“ пък може би е най-популярният му роман, в него Зола описва тежкия живот на миньорите във Франция, техните борби и несправедливостите, с които се сблъскват. За да бъдат възможно най-достоверни картините, писателят прекарва седмици в миньорски селища, разговаря с работници и дори слиза в мините. Многократно посещава публични домове и театри преди да напише другия си роман „Нана“ – история за проститутка, която покорява висшето общество, но пада жертва на собствените си слабости. Талантът му го прави уникален, всепризнат е за литуратун гений, но съвременниците не спират са го възприемат като ексцентрик.
Освен писател, Зола е и фигура с ярка обществена позиция. През 1898 г. публикува прочутото си отворено писмо „Аз обвинявам“ („J’Accuse“) в защита на Алфред Драйфус, френски офицер, несправедливо обвинен в шпионаж. Писмото е продадено в над 200 000 екземпляра за един ден, което е рекорд за времето си. Текстът разтърсва Франция и превръща писателя в символ на борбата за справедливост, но му навлича и много врагове.
На 29 септември 1902 г. Зола умира при странни обстоятелства в дома си в Париж. Официалната версия е, че се задушава от отравяне с въглероден оксид, причинено от запушен комин. Двамата със съпругата си се връщат след дълго отсъствие в дома си и палят камината. На сутринта той е намерен мъртъв, Александрин е в безсъзнание, но все пак оцелява. Много хора, включително негови приятели и съвременни изследователи, смятат, че краят му не е случаен. Най-обсъжданата версия е, че става дума за убийство. Заради ролята си в аферата „Драйфус“, Зола си спечелва много врагове, включително влиятелни политици и военни. Затова някои смятат, че коминът е бил умишлено запушен.
Въпреки слуховете, официалното обяснение се поддържа в продължение на 50 години, когато излиза наяве предсмъртното признание на коминочистача Анри Бюронфос. Той е член на Лигата на патриотите, крайнодясна организация, известна с антисемитските си схващания. Бюронфос признава, че докато е ремонтирал покрива на къщата на Зола, запечатва комина като отмъщение. Ден по-късно се връща, за да го почисти без никой да го види. Довереникът на Бюронфос разкрива историята през 1953 г., но следите вече са изстинали.