„Мегадок“ (Megadoc), 2025, САЩ, 107 минути, продуценти: Джеймс Т. Москоски, Тара Ли-Ан Смит; режисьор, оператор, композитор Майк Фигис, с участието на: Франсис Форд Копола, Елинор Копола, Роман Копола, Адам Драйвър, Дъстин Хофман, Джон Войт, Джанкарло Еспозито, Лоурънс Фишбърн, Майк Фигис, Талия Шайър, Шая Лебьоф и други. Показан на София Филм Фест.
Поразителен филм. Грамадният режисьор Франсис Форд Копола (1939) сам финансира със 120 милиона долара своя мащабен, скъп и луд филм „Мегалополис“ (2024), за който мечтае четири десетилетия. И кани британеца Майк Фигис (1948) да направи филм, докато снима в продължение на три години. Но „Мегадок“ не е обикновен мейкинг, а колосален исторически документ за преживяванията на гения в неговия хаос. Пред очите ни Копола остарява.
Той не страни от Фигис, напротив, с готовност разговаря за Марлон Брандо или „Апокалипсис сега“, или го оставя да снима, докато се кара с Шая Лебьоф или с асистентката си, докато обсъжда сцена с Джон Войт, или дава нареждания, които се изпълняват мъчително. Самият Копола е и амбициран, и объркан, и разочарован, и направо фрустриран. Но дай му да експериментира. Оживява се по време на чашата шампанско по случай 60-годишнината от сватбата с любимата Елинор. Самият Майк Фигис се появява директно в кадър за коментар или разговор – я с Дъстин Хофман, я с Адам Драйвър, я с Елинор, я с Роман Копола… В „Мегадок“ са включени и архивни кадри от началото на ХХI век – репетиции на маса с участието на Робърт де Ниро, Ума Търман, Били Кръдъп, Райън Гослинг. В началото се броят снимачните дни. После спират. Ставаме свидетели и на премиерата в Кан.
Снимачната площадка е тотален хаос. От време на време се мярват епизоди от дистопичния „Мегалополис“. По думите на Фигис, Копола „изглежда, процъфтява в хаоса“, обграждайки се с талантливи актьори и техници, които му помагат да превърне този хаос в кино. В интервю за в. „Гардиън“ от 2020 г. класикът казва, че иска да направи филм за бъдещето, вдъхновен от цитат на британския поет Алфред Тенисън: „Защото аз се потопих в бъдещето, докъдето стигаше човешкото око, видях визията на света и цялото чудо, което щеше да бъде… Това е филмът, който искам да направя“. И в голяма степен е успял.
Но не по-малко интересно, направо всепоглъщащо е, да следиш градирането на напрежението по време на снимките.
Майк Фигис e режисьор, сценарист, музикант, фотограф, продуцент. Най-известен е с „Да напуснеш Лас Вегас“ (1995) – един от най-вълнуващите филми на 90-те с Елизабет Шу и Никълъс Кейдж (племенник на Копола).
Майк Фигис бе дигиталният повелител на София филм фест през 2003 г. С „Таймкод“ той сбъдва мечтата на Анди Уорхол, снимайки 4 истории с 4 камери за 1 ден през 1999 г., разположени в 4 екранни части. Невероятно преживяване – следиш в транс случващото се в отделните правоъгълничета, персонаж преминава от едно в друго, гласове и страхотна музика заглъхват или се наслагват в зависимост от важността на сцената, а на финала остава само мобилното общуване… Хармония на хаоса. Абсолютно кино. „Хотел“ продължава експериментите на Фигис (в цял екран, половинки и четвъртинки), но както се гаври с холивудската рецепция на датската „догма“ и изобщо с човешкия род (екипът на филма, който се снима с парите на руснак, е във Венеция с нейните тълпи и гълъби; нощува в хотел „Унгария“, където гощават с човешко месо, по стените висят ръчички и краченца), така се разводнява и заприличва на „Мълхоланд Драйв“ на Дейвид Линч, ала без магията.
Той споделя: „Обичам да наблюдавам живота. Обожавам хотелските фоайета, жп гарите и летищата“. Ако съдим по внушителния „Мегадок“, обича да наблюдава и терена на хаоса пред гениалния си колега и приятел Копола.
Геновева Димитрова