Бина Харалампиева и Юрий Дачев продължават с мащабните продукции по български класики, които са без аналог в арт пространството. Творческият тандем, който през последните няколко години превърна в сценични хитове „Тютюн“ на Димитър Димов и „Под игото“ на Иван Вазов, работи по легендарна творба отново за театъра на Варна – „Време разделно“ на Антон Дончев. Адаптацията на Юрий Дачев, която Бина Харалампиева ще превърне в зрелище, със сигурност ще бъде от най-любопитните събития на следващия сезон не само в морската столица. Постановката ще провокира публиката да преоткрие смисъла в дебата за вярата и властта, патриотизма и предателството, любовта и омразата. Вечните теми да бъдат пречупени през морала на XXI век – това е фокусът в спектакъла, чиято премиера е планирана за октомври.
„Гордея се, че успях да спестя кръвта, която се лее в романа. Големият въпрос във „Време разделно“ е да оцелееш или да загинеш. Оцелявайки, даваш път на рода си. Загивайки, светът свършва с теб. Винаги се стига до избора. И до наследеното – всички ние носим тежестта на зло, сторено в миналото. От нас зависи дали ще го прекъснем, или ще го продължим – това е другият решаващ избор. Идеята е представлението да е емоционално, да бъде сгъстено, да има разказ. Поради огромния успех на „Тютюн“ и „Под игото“, смея да твърдя, че у публиката има глад за драматизации по любими литературни произведения, дори когато са свързани със сложна предистория“, коментира за „Филтър“ Юрий Дачев. Впечатляващо е и че наследниците на Антон Дончев са дали съгласието си без затрудняващи условия, давайки на екипа респектираща свобода. Нито съпругата на Антон Дончев – актрисата Райна Василева, нито синовете му се месят в осъществяването на проекта.
Както се знае, сюжетът във „Време разделно“ връща към един от най-мрачните периоди в българските летописи – ислямизирането на Родопите. Но съществуват съмнения, че Антон Дончев стъпва на историографски мит, основан на недостоверни източници, публикувани през втората половина на XIX век. Според анализатори романът на Антон Дончев е поръчка като важна част от пропагандната кампания в подкрепа на насилственото преименуване на мохамеданите през 60-те години на предишното столетие. Неслучайно епосът, който Антон Дончев създава за месец и половина през 1964 година в Родопите, воден от видението на Елица, една от героините в книгата, периодично предизвиква противоположни отзвуци в обществото.
„Написването на „Време разделно“ съвпадна със специален момент от моя живот. Бях още съвсем неизвестен автор. Дадоха ми 75 лева за командировка и с тези пари обикалях Родопите петнадесет дни. Никога преди това не бях ходил там, но любовта и умилението, които изпитах, се превърнаха в мой непрестанен копнеж да завърша замисленото“, споделя Антон Дончев и уточнява, че преди него Стефан Дичев и Андрей Гуляшки „са отказали“, каквото и да означава това. Думите му обаче са контратеза на подозрението, че зад ръкописа на „Време разделно“ стои Фани Попова-Мутафова. В излезлите посмъртно „Дневници“ на Йордан Вълчев се твърди, че тя го е дала на Антон Дончев, тъй като имала забрана да публикува след 9 септември 1944 година.
Първата драматизация на „Време разделно“ се случва през 1973 година във Военния театър. Режисьорът Асен Шопов залага на психологизма, опитвайки се да заобиколи всякакви политически препратки. В ролята на Венецианеца е Стефан Данаилов, който дебютира в Армията. Васил Михайлов е Манол, а еничаринът Караибрахим е Наум Шопов. През 2015 година директорът на трупата Мирослав Пашов обявява нова постановка на Асен Шопов по „Време разделно“, но до премиера не се стига. Сега във Варна Стоян Радев ще бъде Караибрахим, като Манол ще гледаме Симеон Лютаков, а Пламен Димитров е Венецианеца. Още десет актьори ще бъдат под прожекторите, като расото на поп Алигорко ще облече Кольо Стайков от Шуменския театър. Костюмограф е Свила Величкова, композитор – Асен Аврамов.
Филмът „Време разделно“ се появява 24 години след написването на романа и е тълкуван като опит за аргументация на така наречения Възродителен процес. Премиерата му съвпада със 110-годишнината от Освобождението на България от османско владичество. Адаптацията на сценария е на режисьора му Людмил Стайков, Георги Данаилов, Михаил Кирков и Радослав Спасов. Продукцията събира шест милиона зрители само у нас. Йосиф Сърчаджиев като Караибрахим, Руси Чанев като поп Алигорко, Васил Михайлов като Сюлейман Ага са изключителни, партнират им младите Аня Пенчева и Момчил Карамитев. Италианецът Валтер Тоски, Стефка Берова и Иван Кръстев, който няма нищо общо с киното, също стоят колоритно на екрана.
„Време разделно“ е сред любимите ми романи. Направихме филм срещу фанатизма във всичките му прояви. Срещу насилието, което разрушава психиката и деформира душата. И за силата на националния дух, който в най-трагичните моменти от своята история съумява да съхрани идентичността си. В случая религията е нейният знак. Всеки от нас се включи в каузата с личната си философия, с пълното съзнание за сложността на това, което правим – и за времето, в което се случва. Трябваше да прехвърлим смислите – от миналото към съвременността“, казва Людмил Стайков. „Потомците на мохамеданите са живи. Нямахме право да съдим категорично. Затова дискутирахме дилемата за компромиса. Трябва ли да се направи, за да се спаси живота – най-ценното, дадено от Бога? Трябва ли да останат живи на всяка цена, за да пренесат паметта?“, коментира още той за мегапродукцията.
35 телевизии купуват „Време разделно“ със заглавието „Време на насилие“. С него лентата влиза и в секцията „Особен поглед“ на фестивала в Кан. Тъкмо „Време за насилие“ се разписва в попкултурата и високото изкуство на България, познати в Европа и Америка.
Уважаваният български интелектуалец и гражданин на света Петър Увалиев превежда и публикува части от „Време разделно“ на английски. Продуцентите Карло Понти и Дино ди Лаурентис, с които той работи в киното и е близък приятел извън него, са готови да откупят правата и да създадат глобална екранна версия. Хаосът в навечерието на 10 ноември поглъща възможността български епос да влезе в международната киноиндустрия и да разкрие пред сценаристи, режисьори и продуценти феноменалния потенциал на историята ни.
Албена АТАНАСОВА