Васил Петров е най-известният джаз изпълнител у нас, наричан българския Франк Синатра заради богатия си тембър и кадифен глас. Изтънчен, с перфектни обноски, той е джентълмен в пълния смисъл на думата. Дядо му, на когото е кръстен, е сред основателите на прочутия хор „Кавал“. Баща му е свирил на хармоника. Васил Петров завършва Консерваторията през 1991 година и бързо се налага на музикалната сцена. През 1992 и 1994 година е най-продаваният изпълнител в Българи и издава 3 албума само за една година. В 30-годишната си кариера участва в различни музикални проекти, изнася концерти на джаз фестивали и на турнета в България и чужбина. Носител е на множество награди и отличия. Досега е издал общо 14 албума. Притежател е на награди от “Златния Орфей”. През 2024 година Васил Петров е награден с Почетния знак на Президента Румен Радев за значимия му принос към развитието и популяризирането на съвременната българска поп и джаз музика. Отличието е и по повод неговата 60-годишнина, както и за отбелязването на 30 години творческа кариера.
Този декември Васил Петров организира серия от празнични концерти в страната – на 16 декември е в Казанлък, на 18.12 в Добрич, 22.12 в гр. Елхово и на 27-и в Кюстендил.
– Г-н Петров, каква програма сте подготвили за предстоящите празнични концерти?
– През октомври и ноември имах по-тежки турнета, които приключиха успешно. Сега, за разлика от предишни години, е малко по-спокойно – организирахме по-малко концерти, но влагаме в тях цялата си енергия. Те са с нова Коледна симфонична програма White Christmas заедно с Врачанската филхармония с маестро Христо Павлов. Гост-солисти са Зорница Иларионова и Таня Радева-Лазарова. Не че изгарям от нарцисизъм или самохвалство, но никой друг артист не прави такава изцяло симфонична коледна програма. Тази година коледното турне ще е само в България, миналата включваше и два македонски града. Вече имахме концерт в Перник на 2 декември и в Пловдив на 9-и. След това на 18 декември сме в Добрич. Отделно на 16-и сме в Казанлък с Разградската филхармония и маестро Деян Павлов. Този концерт също ще има коледен привкус. На 22-ри декември сме в Елхово с Шуменска филхармония с маестро Христо Павлов. Ще участвам и в традиционното Коледно матине в Националния музикален театър. На 27 декември предстои финалният ми Коледен концерт с малък състав на открито в Кюстендил.
– Концерт на открито посред зима звучи предизвикателно. Как се справяте при такива условия?
– Да, малко е рисковано. Заради метеорологичните условия този концерт няма да е със симфоничен оркестър, тъй като на музикантите ще им измръзнат пръстите. Пял съм и преди на открито, но цял концерт не съм изнасял. Иначе съм пял и в пещерата Леденика, където беше студено. Но нямам против тези екстремни обстоятелства – тъкмо малко ще се калим.
– Казахте, че програмата на концертите е нова. Как подбрахте песните, имате ли любима?
– В програмата включихме старите хубави песни от немската, английска, американска коледна класика с аранжименти на Ангел Заберски-младши и Румен Тосков. Иначе през годините се сменят песните, които са ми любими. Разбира се, „Тиха нощ, свята нощ“, „Бяла Коледа“, Let it snow… доста са. Но напоследък много харесвам Коледния валс, написан от Джул Стайн специално за Франк Синатра – много красива песен, която не е никак лесна за изпълнение.
– А през новата година какво ви предстои?
– През следващата година трябва да излязат два албума – записани с един камерен и един голям симфоничен оркестър на дългосвирещи плочи, както и на диск. Планирал съм доста концерти – почти запълнена е вече годината. На 27 януари имам изява във Варна с Разградската филхармония в зала 1 на ФКЦ.
– Говорим за Коледа – кой е любимият ви спомен от този празник?
– По мое време на Дядо Коледа му казвахме Дядо Мраз, защото властта не беше много благоразположена към вярата и религията. И той ни носеше подаръци на Нова година, а не на Рождество Христово. Оставяше ги уж на изтривалката пред входната врата и със съседските деца, с които си бяхме приятелчета, все не успявахме да го видим. Родителите ни лъжеха, че Дядо Мраз бърза да занесе подаръците на другите деца и не може да ни чака да излезем пред вратата. И една Коледа, както се звънна на вратата и ние скочихме към входа, видяхме, че подаръците са на изтривалките и пак сме изпуснали Дядо Мраз. Бяхме много разочаровани и родителите тръгнаха уж да го гонят, викаха го, търсеха го – много автентично го изиграха.
– Празнувахте ли Рождество въпреки опитите на властта да отрече религията?
– Да, празнувахме Бъдни вечер. Бабите ми, лека им пръст, месеха постни содени питки. По традиция се слагат девет или единайсет ястия, забъдва се с молитва. И досега държа да спазваме обичаите за Бъдни вечер. Дори и да сме на път, отсядаме някъде, където можем да я отпразнуваме и да си кажем молитвите, които са най-важни.
– Намираме се в средата на коледните пости, които вие спазвате. Защо те са толкова важни за вас?
– Постите включват лишаване от определени храни, но не се изчерпват с това. Хранителният пост е в помощ на духовния. Всъщност постът се изразява и в това да си като на пост – с изострено внимание, да наблюдаваш случващото се вътре и около тебе. И според мен най-важно е милосърдието, но не само към ближните, а и към непознатите. То покрива много човешки грехове. Да бъдеш съпричастен към нечии страдания или несгоди. Постът не бива да е самоцелен, той се прави заради вярата, заради Бога. И не бива да е формалност, да се неглижира. Ако си го спазвал стриктно и сериозно, когато приключи, си изпълнен с истинска радост.
– Преди 1989 г. е било трудно едно дете да бъде възпитано с вяра в Бога. При вас как стана?
– Случайни неща няма. Бях по-голям, когато се кръстих. Бях започнал да изпитвам съмнения, да си задавам различни въпроси за вярата, за религиозните обреди и тайнства. Започнах да търся отговори на тези въпроси и така вярата се настани в мен.
– Как се спасявате в моменти на духовни терзания?
– Молитвата винаги идва на помощ. Тя е най-важната. Мигове на умопомрачение не съм имал, но са се появявали съмнения. И точно молитвата избавя от такива състояния, дава отговори, утешава.
– Утеха човек може да намери и в изкуството. Освен че имате музикален талант, вие и рисувате. Когато се прояви тази дарба?
– Талант може би е силно казано, но имам такава нагласа и усет. Във времето мои приятели художници ме окуражаваха да рисувам и да рамкирам това, което правя. Казват, че имам мой почерк, но не отделям специално внимание на това. Когато ми се рисува, го правя.
– Помните ли първата картина, която нарисувахте?
– Да, даже си пазя първите ми картини, те са рамкирани. Различни са от другите, защото след тях не съм рисувал по този начин. Запазил съм си ги и не ги продавам. Рисувал съм преди около 20 години. Интересното е, че с времето и в различните периоди човек се променя и това, което прави, също търпи промяна.
– А какво най-често ви вдъхновява да рисувате?
– Нямам конкретен източник на вдъхновение – понякога са ежедневни случки, друг път необичайни ситуации. До момента винаги рисувам графика, тъй като нямам уменията на художник, но мисля да започна да рисувам на платно и да използвам и бои.
– Една от големите теми в изкуството е изкуственият интелект, който вече за секунди, може да създаде песен. Може ли той да измести истинската музика?
– Не, той неслучайно се казва изкуствен, а пък думата „интелект“ не е точна. По-скоро трябва го кръстят изкуствен разум, защото интелектът е дарба Свише. Може да си прочел една книга и все пак да си природно интелигентен. А това, че се нарича изкуствен интелект, ясно показва, че всичко, което направи, ще бъде изкуствено. Той просто бърка във всички бази данни и за отрицателно време прави комбинации. Но се усеща разлика. Да, някое непрофесионално ухо може да бъде заблудено, но в песните, създадени от изкуствен интелект, се усеща, че я няма душата на изпълнителя. А това е най-важното. Така че няма страшно!
– Но много творци се страхуват от него.
– Ако един артист има доверие в собствените си възможности, това не би трябвало да го притеснява. Талантливият човек има свой уникален почерк, който няма как да се измести. Божието дело не може да бъде зачеркнато – може да се дублира, да клонира. Дори съвременната наука е безсилна да създаде една клетка с 48 хромозома, каквато е човешката. Науката може да клонира тази клетка, да промени хромозомите, но да създаде е абсолютно безсилна. Изкуственият интелект също не може да сътвори фундаментални неща.
– В телевизионния ефир от години хит са предавания за млади изпълнители. Могат ли риалитита да превърнат талантите в звезди?
– Може, но само с формати не става, трябва да се работи и след приключването им. Забелязва се егоистичен метод – намираш един талант, свършвате работа в рамките на предаването и договореното, и след това го оставяш. Аз каня на мои изяви такива таланти – Анна Ставрева, с която вече имаме доста концерти заедно, беше в „Гласът на България“. Младите определено печелят от това, че за кратко време стават популярни, но след това е въпрос на оцеляване и стечение на обстоятелствата. Форматът не е достатъчен.
– Каква е рецептата за оцеляване, която бихте дали?
– Да бъдат верни на себе си и на първоначалните си убеждения, тоест на стила музика, в която можеш да се развиваш. Важно е да превърнат дарбата в талант. Всеки иска да е известен, да пее и свири, да се показва, но това е суетата. Първо трябва да си творец, а след това да искаш да станеш звезда. Иначе в България имаме много гласовити хора, но това не означава талант. Нужен е и вкус, за да знаеш как да използваш таланта си.
Ивет Савова