Вече четири години Васил Василев-Зуека живее и твори в Испания. Актьорът-художник не спира да рисува, а негови картини вече притежават колекционери по цял свят. Преди броени дни обаче в интернет сайтове бе тиражирана новината, че Зуека е взел кардинално решение да се завърне в България, тъй като бил фалирал. Това бе повод да се свържем с него, за да разберем истината.
– Вече четири години сте в Испания. Как се промени животът ви за това време, г-н Василев?
– Ако трябва да съм честен – нищо не се е променило. Продължаваме да живеем в нашето малко гнезденце все същия затворен живот, какъвто имахме и в България. Единствената разлика е, че тук няма зима като при нас, а хората в по-голямата си част са вежливи и усмихнати.
– С какво все още не можете да свикнете в Испания?
– Първото и най-важното е, че не зная испански. Трудно се учи език на моята възраст, но се оправям на магазинерско ниво, както се казва.
– Продължавате да рисувате. Подготвяте ли изложба?
– Да сме живи и здрави, планирам да направя самостоятелна изложба през май в България.
– А какво ви вдъхновява да рисувате?
– Общочовешките теми – любов, приятелство, свободата във всичките й измерения. Мен това ме е вълнувало и в киното, и в театъра. И то не зависи от мястото, където живееш.
– Като че ли вече не рисувате вашия любим герой – Дон Кихот, или поне не качвате такива картини в социалните си мрежи?
– Може би самата изложба ще е такава… (Смее се.)
– Наскоро в сайтове бе тиражирана новина, че планирате да се приберете уБ нас, тъй като сте фалирал. Каква е истината?
– (Смее се.) Те не са спрели да пишат, откакто съм заминал, но аз въобще не им обръщам внимание. Явно са съчинения на хора, които печелят от това да измислят жълта новина за Зуека, защото отдавна не са писали за него. Няма да има връщане в България! Много е трудно да се организира живот в друга държава, а пък да се върнеш – още по-трудно. Ние няма и какво да правим в България. Синът ни Стефан вече е четвърти клас, учи, много му харесва в Испания, има си своите приятели и среда.
– А наистина ли намалява интересът към картините ви, или това отново е фейк новина?
– Фейк новина е! Не знам кой и защо ги измисля тези неща.
– След броени седмици стартира „Като две капки вода“ – шоу, с което ви свързваме. Изпитвате ли носталгия към предаването?
– Носталгия не изпитвам. Аз от четири години не съм гледал нито едно предаване и не ми липсва. Но сега, като видях рекламния клип за предстоящия 13-и сезон, останах впечатлен. Страхотна работа е свършил екипът!
– Е, няма ли да се изкушите да гледате някой епизод?
– Зависи от работата ми. Ако съм свободен – разбира се, че ще гледам. Синът ми и съпругата ми си го следят.
– Докато сте в Испания, получавате ли покани за филми или да се изявявате като водещ в някоя от телевизиите у нас?
– Имах няколко покани от голяма телевизия, но ги отказах, защото няма как да стане, тъй като не е възможно да пътувам постоянно. Режисьорът Стефан Командарев ми предложи роли за негови филми, но и тях не приех, независимо че съм се снимал във всичките му проекти без „Блага“. Стефан е голям професионалист и репетициите продължават повече от два-три месеца. Всичко по снимачния процес трае много време, а аз го нямам. Получих покани и за още два филма, както и за театрални постановки. Но няма смисъл да приемам каквито и да е участия, дори и да ми харесват. Ето, тези дни ми се обади мой приятел и ми предложи да направя моноспектакъл, но аз нито има кога, нито къде да го играя. Затова и спрях спектакъла ни с Влади Априлов, с който обикаляхме различни държави. Просто живея друг живот и се съобразявам с него.
– Дъщеря ви Девина вече има своя път в киното като режисьор. Тя няма ли да успее да ви провокира да участвате в неин проект?
– За нея ще направя много неща, но зависи как и кога иска да стане. Ще се радвам, ако проектите, с които кандидатства, бъдат одобрени и намерят финансиране. Много е трудно за киното в България. Изключително трудно.
– Сега актьорът Мариан Бачев е министър на културата. Може пък нещата в киното да се променят? Обадихте ли му се да го поздравите?
– Не съм му се обадил да му честитя. То да не съм му само аз на главата.
– Мислите ли, че той би могъл да се справи с всички бакии в културата ни?
– Всеки би могъл да се справи, стига да има желание и да му позволят от Финансовото министерство, Министерския съвет, депутатите. Министърът е просто наемник. Мариан не е първият актьор, оглавил Културното министерство. На това място вече бяха Стефан Данаилов, светла му памет, и Владо Пенев, който бе поканен в едно от служебните правителства. Но няма особено значение с каква професия е културният министър. Той просто трябва да се прояви като добър мениджър.
– С Мариан Бачев някога участвали ли сте в общ проект?
– Не, никога.
– Миналата седмица отбелязахте във вашия фейсбук профил осем години от сватбата ви с Ани, която бе на 28 януари. Става ли по-силна любовта ви?
– Колкото повече остаряваме, още по-силна става! (Смее се.) Тази година навършвам 60, а Ани – 50. И двамата сме юбиляри. И колкото повече трупаш опит, толкова повече се привързваш към човека до тебе.
– Съжалявате ли, че не сте я срещнали по-рано?
– Хората се срещат тогава, когато това трябва да стане.
– За тези осем години какво научихте за любовта?
– Кърт Вонегът го е казал най-добре и ще го цитирам: „По-малко любов и повече добро държание!“. Компромисът и от двете страни е рецептата за една връзка да продължи. Нужно е да заличиш егоизма и егоцентризма си.
– Как ще отбележите 60-ия си рожден ден на 30 април?
– Въобще не съм мислил. Най-вероятно ще събера родата в някой ресторант, тук в Испания. Дано само да успея да духна 60-те свещи върху тортата. (Смее се.)
– За юбилея ще си направите ли автопортрет?
– Не мога! Ако можех, само това щях да рисувам – аз съм си егоцентрик. (Смее се.) Много обичам себе си, но не става тази работа. Имам няколко опити, които са толкова неуспешни, че ме обезсърчиха.
– А за какво мечтаете все още?
– Ооо, Зуека има толкова мечти, че няма да ми стигнат не 60, а 600 години, за да ги осъществя. Една от тях е да има мир, но за съжаление, не зависи от мен.
Антон СТЕФАНОВ