Веселин Пантелеев- Ешкенази е суперзвезда в света на класическата музика. Повече от 30 години той обикаля света, изнасяйки десетки концерти през годината. От много ранна възраст, Веско е свързан с цигулката. Музиката е част от семейството на Веско – баща му е първи кларнетист в Софийска филхармония, майка му е виолистка в оркестъра на Софийската опера и балет, а брат му Мартин Пантелеев е международно признат цигулар, диригент и композитор.
От 1999 година Веско Ешкенази е концертмайстор на Кралския Концертгебау оркестър. Той живее със съпругата си Стаси в Амстердам, Нидерландия, пътува по целия свят, но все по-често е в родната София. „София е вкъщи, Амстердам е у дома“, казва музикантът.
През ноември Веско е отново в София. Графикът му е много натоварен – свързан е с репетиции, концерти и отговорности, покрай малката му 5 месечна дъщеря Луиза. И тя, и съпругата му Стаси, са с него в София. „Аз много исках да не се разделяме, ако е възможно, защото покрай работата ми пътувам за ден- два и тогава няма как да се организираме да сме и с малката. Но когато съм ангажиран за по-дълго време – искам да виждам детето си, да се грижа за него. Това искахме и двамата със Стаси при появата на дъщеря ни. Да сме заедно“, споделя Веско Ешкенази .
За България с любов
Той идва на срещата след репетиция в зала „България“, в италианския ресторант „Уника“ – защото е близо до залата и защото италианската кухня винаги е добра идея. През последните години, в които следвам Веско в социалните мрежи, той сякаш е предимно в България. „Това е, защото имам двойник, смее се той и продължава. Преди няколко дни получих папарашка снимка от моя последователка и текст: „Господин Ешкенази, имате двойник в София.“, през смях разказва Веско: „Не е двойник, аз съм, казах й. Наистина съм много често в България.“ В момента на срещата ни музикантът се подготвя за концерта си в Зала“ България“ – Годишни времена с Веско Ешкенази, Мартин Пантелеев и Софийска филхармония. Билетите са разпродадени седмици преди събитието. Много съм благодарен на „Софийска филхармония, за мен те са институция“, споделя музикантът.
Поръчали сме си прясна паста Орекиете и салата. Хапвайки Веско споделя: „Истината е, че съм в България през пролетта, лятото и есента.“ През лятото музикантът прави турнета с Плевенска филхармония. „ Трябва много да им благодаря, защото те много ме подкрепят в идеите ми. Имам много добър екип, благодарение на когото свирим на нови за мен летни сцени из страната.“ Разказва за Панагюрище и Монтана: „Беше над 40 градуса в залите. Беше уникално – зрителите стояха час и половина, после идваха да споделят, че искат пак да дойдем. Хората там са жадни за музика„
Докато напредваме с пастата с печен патладжан, босилек и рикота, Веско добавя, че според него България много се е развила през последните 20 години. „ Щастлив съм, че България е демократична страна, с демократични ценности, част от Европа, част от свободния свят. Това променя държавата много бързо, има бизнеси в България, които са на световно ниво.“ Въпреки това музикантът се притеснява за родината ни. „ България за мен е като едно неориентирано, малко дете. Дете, което не знае на къде да тръгне. Давам си сметка, колко е трудна международната ситуация в момента, моята надежда е да останем свободни, да сме част от свободния свят“.
Да станеш баща на 53
Веско е усетил засилване на страховете си, след раждането на малката му дъщеря Луиза- Амели. „ Няма нищо, докато не се случи нещо много сериозно изведнъж, нали така?“, пита той. „ Мисля си, че ако продължаваме така, ние ще отидем във финалната фаза на евентуален край на този свят. Но аз не мога да дам свобода на този страх, защото не мога да влияя на всичко, не мога да се поддавам на мислите, че утре може да ни няма“, споделя още музикантът. „ Правим се, че не виждаме, какво се случва, по медиите вървят новини, над половин милион души вече ги няма и сякаш всичко това е само една статистика. И сякаш всичко това се случва на друга планета“, добавя той. Надеждите му за мирен свят са свързани с децата му – Артур и Виктор, и малката Луиза. Момчетата му, родени в Амстердам, вече са големи 30 годишни мъже и те са поели по своя път. Виктор се занимава с развитие на софтуер за медицински нужди, докато Артур е насочен към химията. “ Много се надявам, казва Веско, че когато Луиза е в зряла възраст, светът ще се е променил. А може тя да е човек, който да промени света. Много бих искал да няма това разделение, което го има в момента. Ако хората не успеят по някакъв начин да заживеят в мир, ние няма да съществуваме. Искам да няма агресия, да няма противопоставяне до степен да се стига до войни. Това е краят на света в някакъв смисъл.“
Музикантът е убеден, че живее втори живот, след раждането на Луиза. Животът му се стича така, че в млада възраст неговата съпруга Ангелина напуска този свят, след битка с рак на гърдата. Музикантът успява да отгледа момчетата си и да срещне отново любовта в лицето на негова колежка-музикант – Станислава. Двамата са заедно от 14 години, женят се преди близо четири, а по-късно се появява и дъщеря им.
На въпроса, какъв баща е сега, Веско споделя, че се чувства много по- различно. Младият човек според него има тепърва да се доказва, да намира себе си в професионален и личен план. „Не съм сигурен, че младият човек осъзнава родителството. Сега мога да дам много повече от вниманието си, от знанията си, на това дете, да я гледам, как расте.“ На близките си, които го питат, не му ли е трудно да е баща, заради възрастта, в която е, той казва: „Точно това му е най-хубавото – възрастта ми“. Веско описва моментната фаза от живота си, като „последна“. „Не, не, краят не е сега, смее се музикантът, но не съм в началото. Не съм млад и точно заради това разбирам, какво означава да се роди нов живот. Това е най-ценното“.
Според него Стаси е невероятна майка. След раждането тя поема грижите за Луиза много естествено и спокойно. Двамата родители се сменят през безсънните нощи на малката. „Луиза си има собствен режим все още. Но всичко при нас е свързано с много любов. Дъщеря ни е много слънчево и комуникативно дете. Винаги грейва, като ни види, още от съвсем малко бебе общува с нас“, разказва Веско Ешкенази.
Усмихнатото личице на малката Луиза може да се види в профилите на музиканта в социалните мрежи. Той е изключително активен там и не крие лицето на дъщеря си. „В първите 40 дни слагах сърчице на лицето й, има поверие, да не се показва детето. Но след това спрях да го правя“ споделя той. На въпроса ми няма ли притеснения от показването на семейството си, Веско е категоричен: „ Аз съм много. Не виждам защо да крия лицата на близките ми хора. Нямам какво да крия, аз съм нормален човек, който свири на цигулка и обикаля света. Професията ми е много одухотворяваща, екстровертна, нямам никакъв проблем, за да крия нещо.“
Социалните мрежи и популярността
Чудя се, дали приема критика от последователите си, но той бързо уточнява, че няма такива. „Аз не срещам „хейт“ в моите профили. Най- вероятно, защото не го предизвиквам“, добавя той. „Защото си ведър и винаги в добро настроение“, обяснявам си явлението и в същото време благодарим на сервитьора за вкусния обяд. „Не винаги съм ведър и усмихнат“, отвръща ми Веско, но добавя, че доброто възпитание не му позволява грубости. „Аз съм свикнал да се отнасям към всички хора с добро и възпитано, но очаквам същото и от другата страна. Когато това не е така, приключвам контакта“, казва той. Предизвиквам го да се откаже от социалните мрежи за седмица. Веско се смее: „Да разбера, дали съм зависим към тях? Интересно, не съм
пробвал.“ Питам го още, дали може да не качва снимка, да не споделя празници, като например рождения ден на майка си, от който той пусна клип в Инстаграм.
Веско се замисля: „Говорили сме си вкъщи – мога да правя нещо дълго време, но после да спра да го правя. Не съм пробвал със социалните мрежи. Ако има причина да спра, мисля, че бих успял. Но мисля, че не съм зависим към тях.“ Веско добавя, че му харесват реакциите на хората в социалните мрежи на неговите лични постове и такива, свързани с музиката. „Обръщам внимание, какво им харесва, какво ме кара мен да се вълнувам. Аз също „лайквам“ и слагам сърца. Следвам класически музиканти, като Ицхак Перлман, например, той като мен качва в профила си всякакви неща – от дома си, или ако е свирил някъде.“
Част от интервюто можете да гледате в канала на filternews.bg
А дали популярността му харесва? Веско отново се смее: „В България съм популярен и ме разпознават. В Нидерландия хората са по-различни, като северна нация. Даже да те познае някой, няма веднага да го покаже. Това е приятна разлика. Но за мен е приятно и едното и другото. Не съм от хората, които се оглеждат за внимание, освен това класическата музика е доста по-различна. Радва ме това, че има внимание към нея посредством мен, радвам се, че хората виждат, че правя нещо интересно и следят това, което правя. Това ми харесва.“
Да свириш в Кралският Концертгебау оркестър
През зимата Веско е в Амстердам, защото програмата на Кралския Концертгебау оркестър, е много натоварена. Сезонът там започва рано и оркестърът пътува много – близо 7 седмици, разпределени в целия сезон през годината. Концертгебау е един от най-големите гастролиращи оркестри в света. „Преди години бяхме единственият оркестър, минал през 6 континента в рамките да една година“, спомня си музикантът.
„Това беше незабравимо изживяване, изключително тежко. Представи си, ако един човек пътува – е едно, но когато си дадеш сметка, че става въпрос за близо 200 човека (120 от които са на сцената) -един самолет е изцяло за нас“. В Азия музикантите от оркестъра се посрещат като супер звезди. В Щатите Кралският Концертгебау оркестър също има уникално име. „ За хората там оркестърът е като светиня, казва Веско, винаги хората ни посрещат и изпращат с много ентусиазъм и любов. Махат след автобусите ни, което е много мило“.
В момента музикантът свири на цигулка, която е една от най-добрите в света. Майсторът й се казва Делджезо от Кремона и е правена 1741 година. Инструментът е много специален, с много история. През всичките тези години различни музиканти са свирили на нея. Инструментът се казва „Камила Урсо“ – носи името на жена -цигулар, французойка, която е била първата дама от Европа, направила турне в Съединените щати през 1850 година. „Това е много рядък инструмент“, казва Веско. Обикновено те
попадат винаги по незнайни пътища в ръцете на музикантите. Веско дължи цигулката на едно семейство от Нидерландия, което има голяма колекция от инструменти. „Те ги дават на инструменталисти, като мен. Дължа го на тези хора, но те са анонимни, разбира се е застрахована, тя е с антична стойност. Има други такива десетина по света, но няма нещо, с което да я сравниш. Тя е като картина на Ван Гог.
„Господи, никога не ми се е случвало, дано да не ми се случи, да изгубя или забравя инструмент!“ Въпросът ми събужда най-големите кошмари на музиканта. „Това е ад!, възкликва той. Бил съм свидетел на случка с един от най-големите ни инструменталисти в оркестъра, който си забрави инструмента в такси в Ню Йорк. За щастие го намериха и беше върнат. Във влакове се е случвало на колеги. За щастие на мен – никога.“
Предпочитаме да не поръчваме десерт и продължаваме разговора за заетия график на Веско. „Не беше лошо по време на Ковид пандемията“, смее се отново музикантът. Тогава той прави голяма пауза в натоварените си дни. „Ковид ми даде възможност изведнъж да си почина от много дълги години напрегната работа. Мисля, че за много хора беше така. За мен това означаваше изведнъж да спра да пътувам, да застана на едно място и това се оказа много приятно“, спомня си той. Най-много концерти е имал на открито в България в този период. Веско се опитва и да направи юбилеен концерт тогава, покрай 50-та му годишнина, но след няколко отлагания Веско решава, че повече няма да отбелязва юбилеи. А те са много, имайки предвид, че Веско Ешкенази е на сцената близо 50 години. „Ще станат след 2-3 години“, уточнява той.
Кампаниите, които Веско подкрепя, не са политически
Освен с музиката и семейството си, Веско е ангажиран лично с две кампании в България – едната е на фондация „Нашите недоносени бебета“. Той споделя, няма как да остане безразличен към статистиката: 1 от 10 бебета се ражда недоносено. Целите на кампанията са набиране на дарения за необходима животоспасяваща апаратура, изграждане на семейни стаи за недоносени бебета и подпомагане на работата на семеен център за недоносени бебета „Малки чудеса“.
Веско от години е ангажиран и с кампанията «Една от осем» – в подкрепа на пациенти с рак на гърдата. Кампанията е свързана с неговата лична история. Веско губи преди години първата си съпруга Ангелина, която има ужасната диагноза. „Тя почина преди 20 години, имаше усложнение след рак на гърдата, за това знам, колко е важно жените веднъж в годината да се проверяват. Когато мога се включвам в кампанията, за да напомня това на жените. Всички, които искат да са по-дълго с хората, които обичат, трябва да се грижат за себе си. В днешно време тази диагноза е много по- лечима. Виждам, че тук има страх в хората от медицински прегледи. Не съм сигурен, че е въпрос на пари“, споделя той. И добавя, че в други кампании не участва. За политически и дума не може да става. „Имал съм предложения за участия в клипове, в концерти – по никакъв начин за мен това не си заслужава. За мен политиката е най-мръсното нещо на този свят. И никой не е излязъл чист от нея. Изразът е шаблонен, но верен. Мога да коментирам моя мироглед. Няма да спра да повтарям че съм част от свободния свят и не искам да живея в друг. Ако някой си представя друго– има няколко държави по света, в които може да се отиде и да се живее там.“
Искаме сметката и продължаваме с разговора за един проточил се музикален проект, още от миналата година. Когато се прибере в Амстердам, му предстои да влезе в студио и да завърши дългоочакван албум. „В този етап от кариерата ми съм изсвирил страшно много неща и търсих произведения, които са забравени, а са много хубави. Насочих се Хенриета Босманс – холандка, композитор от началото на миналия век“, добавя музикантът.
Изкуственият интелект не представлява опасност
Питам го за отношението му към изкуствения интелект и вероятността музикантите да бъдат заменени, както се случва с актьорите в Холивудските продукции. „Да, казва той, забелязвам, че във филмовите среди са притеснени от това, защото вече може да се създаде филм, без да е нужно актьорът да присъства на снимачната площадка. Въпросът е в оригиналността. Аз съм спокоен до някъде за музиката, освен ако нямам
двойник някъде, който да свири точно като мен.“ За него живото изпълнение е много силно изживяване и това е неговият наркотик. Никакви други вещества не са му необходими. Той е зависим от срещата с публиката. Сигурен е, че както и да напредне развитието на технологиите, няма как да бъде заменен контактът между публиката и музикантите.
Връща се към най-емоционалното си преживяване на сцена от тази година – концертът на Влади Ампов – Графа на стадион „Васил Левски“. „Когато Влади ми се обади да изсвирим „Ванилия“ на Националния стадион, казах веднага да!“ Като класически музикант, нe му се е случвало да свири на стадион. „Не виждах място без хора! Имаше море от хора! Това беше неописуемо преживяване и това няма кой да ни го отнеме – нито на публиката, нито на мен!“
Оля Желева
