„Коварство и любов“ в Народния театър е поредната постановка на доайена Асен Шопов по „гражданската трагедия“ на Шилер, в която прочутият автор разнищва любовта и смъртта, честта, достойнството и предателството, истината и измамата, политиката и задкулисието. Всички тези теми обаче са увертюра или следствие на основния конфликт – невъзможния и обречен романс между аристократа Фердинанд фон Валтер и плебейката Луиза Милер, завършващ с отрова и кама. И тъкмо тук Шилер – поет, историк, философ, драматург и знаменит анализатор на нравите през XVIII век, трудно може да бъде разбран от най-младите в публиката. За тях подобна дилема е абсурдна, въпреки че екзистенциалните ценности и моралните категории са едни и същи от зората на цивилизацията. Шилер все пак не е Шекспир – който и да е той, оставащ и до днес ненадминат в интерпретацията на същите отношения, социални контрасти и нравствени противопоставяния.
Може би заради тази дистанция между Шилер и съвременността Павел Иванов на моменти стои прекалено патетично и кресливо в мундира на президентския син Фердинанд фон Валтер. Като зрител, който добре помни виртуозното изпълнение на Стефан Данаилов в образа на Фердинанд фон Валтер в спектакъла на „военната“ трупа отново под диригентската палка на Асен Шопов, подозирам, че в тази роля Павел Иванов се опитва да подражава на своя професор – той е от последните ученици на Стефан Данаилов в НАТФИЗ. И понеже едва ли има запис на цялото представление, подозирам и още нещо – че на репетициите в Народния Асен Шопов често е разказвал как Стефан Данаилов е изграждал персонажа в края на 70-те, което пък вероятно тук и сега е изкушило Павел Иванов да се пробва с идентични прийоми.
Жаклин Даскалова е Луиза, на която са й нужни микрофон и повече пламък. Незнайно защо повечето от изгряващите актьори в столичния афиш са безпомощни в любовните етюди, въпреки че в НАТФИЗ с лекота захвърлят дрехи и задръжки. И Павел Иванов, и Жаклин Даскалова, притежават задължителните талант и чар, но голямата сцена в Народния е страховита и с лекота изяжда всеки, който не си е написал домашното за шестица.
Като Президента гледаме Христо Шопов, който дебютира в Народния 11 години след смъртта на великия си баща – Наум Шопов, и две десетилетия след като синът му Наум Шопов, игра там в „Кукувицата“ на Елин Рахнев и Димитър Еленов. Христо Шопов по традиция печели със своята сдържаност – премерена и отработена в международните кинопродукции. Неговият Президент е жесток човек, дошъл на власт след заговори и убийства, и готов да се задържи на върха, преминавайки през трупове. Но всичко това е разкрито с емоционален лаконизъм, за да бъде още по-убедително.
Особена двойка са родителите на Луиза. Веселин Мезеклиев гарнира героя си – Милер, учител по музика – с негативизъм и досада, които не се вписват в характера на човек, посветил се на изкуството и на духа. Аня Пенчева обаче отново доказва, че умее ловко да използва комедията и в най-драматичните и крайни ситуации – затова и тя поставя финала на „гражданската трагедия“, движейки се по ръба на лудостта.
Валентин Ганев е пълнокръвен и атрактивен като секретаря Вурм, измислил и задвижил смъртоносната интрига с фалшивото писмо. Отличният Ганев е и асистент в режисурата на Асен Шопов. Александра Василева, която е лейди Милфорд – любимката на принца, копнееща да се омъжи за Фердинанд фон Валтер, не успява да надскочи собствения си модел, познат от повечето й превъплъщения. Под прожекторите са още Евгени Будинов, Любомир Петкашев, Владислава Николова.
Сценографията на Асен Шопов е интересна и зрелищна. Всичко се случва на фона на фреските от Страшния съд, пред който са изправени виновниците за самоубийството на Луиза – символ на невинността и наивността, предаността и обичта. Върху бюрото на Президента, подпряно върху плещите не смачкани от тежестта му фигури, се мъдри червен телефон, типичен белег на политическото върховенство през предишното столетие.
За съжаление преводът, по който работят в „Коварство и любов“, е от края на 40-те години – на професор Константин Гълъбов. Колкото и прецизно литературен да е той, няма как ухото да не се подразни от някои архаизми. Има достатъчно германисти, които при превода биха могли да осъвременят текста, без да накърняват оригинала на Шилер от 1784 година.
Наум Шопов е Фердинанд фон Валтер в Ямбол
Асен Шопов за първи път посяга към пиесата на Шилер през 1967 година. Тогава в Ямболския театър Наум Шопов е Фердинанд фон Валтер, а Милена Атанасова е Луиза Милер. Преди броени дни, след аплаузите на премиерата в Народния, Асен Шопов пожела да бъде пуснат кратък запис с гласа на Наум Шопов като Вурм в „Коварство и любов“ във военната трупа. Спектакълът има огромен успех не само в България. Асен Шопов, като един от най-уважаваните познавачи на писателя в Европа, представя „Коварство и любов“ на Фестивал за Шилеровата драматургия в Западна Германия.
В историята на Народния театър това е седма интерпретация на „Коварство и любов“, като най-известният Фердинанд фон Валтер от първата половина на XX век е Васил Кирков.
