Мюзикълът „Фантомът на операта“ идва от Бродуей в София през април със седем представления на 11, 12, 13 и 14 април в Националния дворец на културата. Тази постановка е обиколила 41 страни, 186 града и е гледана от над 160 милиона души. А сега ще гостува у нас със седем представления от 11 до 14 април 2024 година в София, зала 1 на НДК.
„Фантомът на операта“е вторият най-дълго игран мюзикъл в света след „Клетниците“ по романа на Виктор Юго и третият най-дълго игран в историята Уест-Енд, където е съсредоточена голяма част от културните средища на Лондон. Премиерата му там е още през 1986 година. На Бродуей за първи път се представя през 1988 година. От тогава мюзикълът е най-прочутият и дълго игран мюзикъл, надминал по популярност дори известния мюзикъл „Котките“ през 2006 година. „Фантомът от операта“ е и най-касовата музикална постановка за всички времена (заедно с „Цар Лъв“). Само продукцията за едното представление в Ню-Йорк печели 853 милиона долара.
Авторът на музиката, британецът Андрю Лойд Уебър, започва да пише музика от 6 годишен, а на 9 вече публикуват първото му произведение. Той е автор е на 21 мюзикъла, две филмови теми и един реквием. Носител е на много престижни награди. Няколко негови песни, а именно „Музиката на нощта“ от мюзикъла „Фантомът на операта“, „Не знам как да го обичам“ от рок-операта „Исус Христос суперзвезда“, „Не плачи за мен, Аржентина“ от „Евита“ и „Спомен“ от „Котките“, се превръщат в хитове. Той е един от шестнадесетте души, които са печелили „Оскар“, „Еми“, „Грами“ и „Тони“, удостоен е и със звезда с неговото име на Алеята на славата в Холивуд.
Сюжетът
Сюжетът на мюзикъла е по едноименния роман на френския писател Гастон Льору. Това е една трагична любовна история, която разказва за талантливата певица Кристин Дае, в коята се влюбват двама мъже. Единият е младият аристократ Раул (Раул дьо Шани). Другият е загадъчна маскирана фигура, самотният Фантом – мистериозен, обезобразен музикален гений, който обсебва Кристин. Това е история, в която се показва сложно преплитане на съдби и събития, борбата на вечните чувства – Любов, Надежда и Омраза. А идеята на мюзикъла е да покаже на публиката силата на истинската любов, да покаже, че дори най-черното сърце може да бъде нежно и може да стане добро.
Не само интересният сюжет и красивата музика, написана от Андрю Лойд Уебър, правят този мюзикъл толкова популярен и харесван от цял свят, но също така и прекрасната актьорска игра, костюмите и декорацията. Сценографията включва незабравими елементи, като полилей, гондола в подземието, широко стълбище, благодарение на които мюзикълът печели престижни награди.
Историята на създаване
В момента „Фантомът на операта“се смята за едно от най-значимите постижения на британския музикален театър от 80-те години. Но как се ражда този мюзикъл? А всичко започва от там, че през 1984 г. британският композитор Андрю Лойд-Уебър се жени за младата актриса и певица Сара Брайтман. Лойд-Уебър композира „Реквием“, имайки предвид високия, ясен сопранов глас на Сара, но иска да покаже таланта на съпругата си в по-голямо произведение. Тази творба е мюзикълът „Фантомът на операта“, където Сара Брайтман изпълнява централната роля – Кристин Дае.
Първоначално се смята, че Сара ще изпълни тази роля в мюзикъла „Фантомът“ на Кен Хил, също по романа на Леру. Тя не успява да вземе участие в това представление, но идеята много интригува Лойд-Уебър и продуцента Камерън Макинтош. Композиторът дори планира да стане продуцент на „Призрак“, но след това решава да създаде свой собствен мюзикъл. Същата година Андрю и Камерън присъстват на японската премиера на „Котките“ и се запознават с Джим Шърман, режисьорът, който кара Лондон да полудее с рок-операта си „Исус Христос суперзвезда“. Шърман съветва Андрю да измисли сценария и препоръчва човек, който може да напише либретото – Джим Стайнман, известен композитор и автор на песни. Сътрудничеството със Стайнман обаче не се получаваз и мястото на либретиста се освободило. Лойд-Уебър предлага на Тим Райс отговорната роля, но по това време Райс замисля мюзикъл за Студената война („Шах“) и никой от двамата не иска да прави компромиси с плановете си заради другия. Затова композиторът пише писмо до Алън Дж. Лернър, живия класик на Бродуей, написал текстовете на „Моята прекрасна лейди“и „Камелот“, с въпрос дали би се заинтересувал от такъв проект. Лернър, за голяма радост на Лойд-Уебър, се съгласява, но скоро става ясно, че либретистът е сериозно болен. В резултат на това първите
текстове за „Фантомът на операта“ са написани от Ричард Стилгоу, сътрудник на Лойд-Уебър в мюзикъла „Старлайт Експрес“.
Композиторът обаче е недоволен от резултата – поетичният талант на Стилгоу не е достатъчен за такава романтична история. На помощ идва Камерън Макинтош. Година преди гореописаните събития той е бил в журито на конкурса за млади композитори и либретисти „Вивиан Алис“, един от чиито конкуренти е бил Чарлз Харт. Този двадесет и четири годишен начинаещ композитор не печели конкурса, но привлича вниманието на продуцента и оправдава очакванията му като автор на песни за мюзикъла
„Фантомът на операта“.
Освен Чарлз Харт творческият екип включва още една дебютантка – театралната дизайнерка Мария Бьорнсон. От 1971 г. тя се занимава с дизайн на оперни и драматични постановки, а „Фантомът на операта“ е първият ѝ мюзикъл. Именно Мария Бьорнсон проектира прочутата маска, която е възпроизведена в цял свят върху чаши, часовници, плакати и други сувенири. Освен това Бьорнсон настоява прословутият падащ полилей да бъде спуснат върху публиката, а не върху сцената.
За новия мюзикъл на Лойд Уебър първо е поканен Харолд (Хал) Принс, но поради разногласия между Принс и Макинтош, той е заменен от Никълъс Хайтнър, а след това от Тревър Нън. В краен резултат за режисьор все пак е избран Хал Принс. Това е сбъдната мечта за Лойд-Уебър, който не се съмнява, че именно Принс, с характерния си размах, може да направи тази постановка такава, каквато е трябвало да бъде. И тук инстинктите на композитора не го подвеждат.
Кандидатите за ролята на Кристин са обсъждани (ясно е, че ролята ще се изпълнява от съпругата на композитора – Сара Брайтман). За главната мъжка роля на Фантома обаче нищо не е ясно. Първоначално ролята щяла да бъде поверена на поп певеца Стив Харли, който участва заедно с Брайтман във видеоклипа към заглавния дует на „Фантомът от операта“, пуснат за промоция на бъдещия мюзикъл в началото на 1986 г. Друг кандидат е Колм Уилкинсън, който е изиграл ролята на Че в концептуалния албум „Евита“. Актьорът обаче получава друго не по-малко примамливо предложение – да играе Жан Валжан в „Клетниците“ на Шонберг и Бублил. Той отказва, но след време Уилкинсън има успешен стаж като Фантома в Торонто в продължение на няколко години.
В търсене на Фантома
Лойд-Уебър, който взима съпругата си от урок по вокал, чува друг ученик – Майкъл Кроуфорд, да пее. Това е гласът, който композиторът е търсил – страстен и неземен. Крауфорд е известен на широката публика предимно като комедиен актьор. Най-забележителната му работа през 60- те години е ролята на симпатичен глупак във филмовия мюзикъл „Здравей, Доли!“. Решението да даде ролята на Фантома на Крауфорд е рисковано, но Лойд- Уебър не прави грешка. Ролята на любовника на Кристина, Раул, пък се изпълнява от Стив Бартън в премиерния състав.
Премиерата на мюзикъла е на 9 октомври 1986 г. в Театъра на Нейно Величество в присъствието на членове на кралското семейство. Романтичната история с тъжен край моментално завладява света. През 1988 г. пиесата се появява на Бродуей. Във връзка с поставянето на мюзикъла в Америка избухва скандал: съюзът на американските актьори „Equity“ е против участието в него на Сара Брайтман, като твърди, че извън
Великобритания никой не я познава и че според правилата на съюза Кристин трябва да играе американска актриса. На това Лойд-Уебър заявява, че в такъв случай Бродуей няма да види „Фантомът на операта“.
Тогава съюзът се отказва от искането си за друга актриса. По отношение на кандидатурата на Майкъл Крауфорд няма разногласия, тъй като той вече е известен в САЩ с филма „Здравей, Доли!“. И въпреки че спектакълът е обсипан с награди „Тони“, критиците не са единодушни в оценката си за работата на британския композитор. Един от тях, Джон Саймън, пише, че „Фантомът на операта“ има само три слабости – сценарият, музиката и текстовете на песните.
Това не пречи на мюзикъла да пожъне огромен успех в осемнадесет страни по света, включително Япония, Австрия, Канада, Швеция, Германия, Австралия и други.
Към днешна дата „Фантомът на операта“ е една от най-обичаните творби планетата. През 2002 г. е удостоен с наградата „Лорънс Оливие“ за „най-популярен мюзикъл“, чрез гласуване на публиката и най- дълго играната постановка в историята на музикалния театър – и двете в Уест Енд.
„Фантомът на операта“ е игран над 10 000 пъти на Уест Енд и Бродуей и продължава да събира пълни зали във всички театри по света. Независимо от факта, че мрачната и романтична история за свръхестествено същество, обитаващо подземията под Парижката опера, е екранизирана многократно, името „Фантомът на операта“ завинаги ще се свързва основно с мюзикъла на Андрю Лойд-Уебър.
