Всестранно надарена личност, Яков Крайков е изключително явление в българската културна история. Той е първият български издател, илюстратор, гравьор, шрифтолеяр на печатни произведения, книжовник и художник-оформител. Чрез него българската книга и азбука влизат в европейската култура. В „града на книгите“ Венеция, столица на европейското книгоиздаване от епохата на Ренесанса, Крайков издава 4 книги на кирилица за краткия период от 6 години, след като става стопанин на най-голямата славянска печатница. За две други книги с голяма вероятност се предполага участието му като издател.
Книгите му с двуцветен печат, изготвени с изключителен вкус и майсторство, представляват ценни паметници на ранното българско книгопечатно изкуство. Затова те справедливо се сочат за най-съвършени и художествени сред всички съвременни църковно-славянски издания.
За житието на Яков Крайков се знае малко, поради неговата прекалената скромност. Изследователите стигат до извода, че е роден близо до град Колосия (днешен Кюстендил), в подножието на Осоговската планина, край Каменна река (Каменица). Това записва той в края на първата си книга „Часослов“ („Часословец“), издадена и отпечатана от самия него във Венеция. Годината на раждането му обаче е неизвестна. Предполага се, че е дошъл на бял свят между 1520 и 1530 г. Потомък е на свещенически род от древни времена и получава първоначалното си образование у дома си. По-късно учи и работи като преписвач в Осоговския манастир, който от далечни времена е бил българско книжовно средище. Ползотворен за творческото му израстване е престоят му в Софийската книжовна школа, където задълбочава познанията си по старобългарска литература, чете и гръцки книги. Школуван в книжовното дело, Яков се посвещава на Гутенберговото книгопечатане, като през 1539 г. работи като печатар, редактор и словослагател в отворената в манастира Грачаница печатница.
Натрупал знания и опит, той тръгва за Венеция, защото тя е известна като втора Византия в книгопечатеното, а и там има славянска печатница. Предполага се, че той пристига в „града на книгите“, когато големият черногорски издател и политически деец Божидар Вукович е починал и неговият син Винченцо се колебае дали да продължи дейността на баща си. Крайков започва работа в печатница, а през 1566 г. я купува и обновява. За онова време тя става не само най-голямата славянска печатница, но е и една от най-големите във Венеция. През същата година Яков отпечатва там първата си книга „Часослов“ – двуцветна с 286 листа и с 31 гравюри, характерни за венецианското книгоиздаване, които чудесно се съчетават с кирилския шрифт, изработен от него. Подвързията й е от дърво и кожа, а богатото й художествено оформление е впечатляващо – гравюри на дърво с ликове на православни светци и евангелски сцени, заставки, винетки, орнаменти, плетеници.
Книгата съдържа апокрифни текстове, псалми, тропари, кондаци, като към тях авторът е прибавя и слова за Константин-Кирил Философ, Иван Рилски, Иларион Мъгленски и други български светци. Предназначена е както за всекидневно пособие на свещениците, така и за ограмотяването на любознателните хора от народа. Малка по формат и удобна за носене, „Часослов“ е била от типа „книги за пътници“, казват от Пловдивската народна библиотека „Иван Вазов“, в която се съхраняват два непълни екземпляра на книгата. Според специалистите Крайков е искал да удовлетвори и нуждите на обикновения човек за знания и просвещение.
Богатият илюстративен материал в „Часослов“ служи за образец на славянските зографи и печатари. Има сведения, че една голяма част от илюстрациите са дело на Крайков. През целия XVII век много от тях са постоянен образец за копиране и подражание от лвовските и киевско–чепорските типорафи.
През 1569 г. Яков Крайков отпечатва „Псалтир“ – 274 листа. Следващата година издава голяма книга – „Молитвеник“ с 281 листа, а през 1572 г. – сборника „Различни потреби“. Въпреки че тези издания са свързани предимно с нуждите на богослужението, на много места в тях Крайков дава израз на българското си съзнание. Поместени са текстове, посветени на българските и славянските светци. Отбелязана е паметта на „Св. Кирило философа и учителя болгарского“. Според изследователите му Крайков усеща, че православната религия може да се превърне в оръжие срещу османския поробител.
Сборникът „Различни потреби“, който съдържа и разкази, е най-рядката негова книга и един от уникалните кирилски палеотипи в света. Два оригинала има Библиотека „Амброзиана“ в Милано и един в Университетската библиотека на град Лайден. „На страниците на „Различни потреби“, Яков
Крайков помества старобългарска апокрифна литература, което за времето е смела постъпка. Освен с ценността си като архивна единица, сборникът се отличава с непознато текстово съдържание, което не повтаря и не заимства от нито една от известните предходни първопечатни книги“, казва проф. Марияна Цибранска-Костова, изследвала делото му.
Яков Крайков е познавал много добре апокрифната литература, тъй като родният му край е голямо богомилско средище. Именно от тукашните манастири „тайната богомилска книга“ е тръгнала към Италия и тук, в каменишките манастири, се е родила една от най-известните богомилски апокрифни книги „Видение Исаево“ в българския си вариант, пише Петър Атанасов в книгата си „Яков Крайков“.
„Измисленият и излят от него кирилски шрифт е в основата на следващите книги, които се печатат не само във Византия, но и във Влашко и в Сърбия. Така че той стои в основата на нашата съвременна печатна кирилица“, казва Галя Йотова, фотограф и инициатор на „За буквите между Пловдив и Матера“. „Покрай проекта открих, че кирилицата е изключително красива. Тези букви могат да седят наистина като бижу. За съвременния слух може би ще бъде странно да наречем Яков Крайков бижутер, но в XVI в ., времето, в което той е творил, това не е необичайно. Почти всички големи художници от Ренесанса – скулптори и архитекти, са започнали като занаятчии, като златари. Този тънък усет за красота на линията се усеща в неговия шрифт“, допълва тя. Крайков прави и редица корекции на среднобългарския език, като редактира старите думи и извършва нововъведения, съобразно говоримия новобългарски език. Освен това премахва и съкращения на думи. Той пръв в славянските книги пренася думите на срички, въвеждайки еднаквата разредка между думите, като точката и запетаята имат граматично значение.
Мария ПЕТКОВА
