Художественият живот в страната през последните години започна активно да се децентрализира и все по-смислени изложби се явяват не само в София, но и в галерии във Варна, Русе, Кюстендил, Велико Търново, Пловдив, Стара Загора. Именно в Художествена галерия – Стара Загора преди няколко дни се откри изложбата „Живопис на душата“, с която екипът отбелязва 150-годишнината от рождението на Георги Митов. Художник, чието име, макар и да звучи познато, всъщност продължава да стои някак в сянката на по-именитите си родственици, също художници – Антон Митов и Борис Митов. Това е обусловено от малкото запазени творби на Георги Митов, но и от все още недостатъчно положените усилия за популяризирането на личността и наследството му. А те са повече от респектиращи.
Георги Митов може да бъде посочен като един от най-младите представители на първото поколение художници, пристъпили на арт сцената след освобождението на османското иго. Роден на 14 септември 1875 г. в Стара Загора, той расте във фамилията Митови, чиято дейност бележи развитието на културна България от края на ХIХ век и през цялата първа половина на ХХ век. Най-големият му брат е известният живописец Антон Митов, един от основателите на Държавното рисувално училище. Детството на Георги Митов преминава на границата между робството и освободителните процеси по днешните български земи. Години смутни и тревожни, белязани от недоимък и чести боледувания за малкия Георги. Това обаче не му пречи да стане „мечтателен юноша“. Именно в тези години той проявява и своите първи творчески пориви – рисуването. От този негов ранен период са съхранени няколко тефтерчета, изпълнени с бързи скици и впечатления. Като гимназист Георги Митов живее във Варна със семейството на брат си Антон Митов, който по това време е учител там, заедно с друг един именит художник – Петко Клисуров. Именно Антон Митов ще насърчи Георги в рисуването. Така през 1893 г. той ще се отправи на път. Отпътува за Италия, където ще следва пет години живопис в Торино. Дипломира се при Джакомо Гросо с отличие и златен медал.
Георги Митов се завръща у нас през 1898 г., за да стане учител по рисуване в Априловската гимназия в Габрово. Само две години по-късно туберкулозата ще превземе тялото му, за да прекъсне житейския му път в Пловдив ненавършил 25 години. Въпреки това, както отбелязва Ирина Михалчева, „творчеството на Георги Митов е нова страница в еволюцията на българската живопис. През своя кратък живот на художник той създава немалък брой оригинални и талантливи картини, които ще останат завинаги в златния фонд на нашето изкуство“. Именно като поглед към този златен фонд трябва да бъде разглеждана изложбата „Живопис на душата“, която предлага среща със 17 творби, притежание на галерията в Стара Загора, на
Национална галерия, Софийска градска художествена галерия, Художествена галерия – Казанлък и Художествена галерия „Проф. Илия Петров“ – Разград. Тя може да бъде видяна в камерната зала на Художествена галерия – Стара Загора до 12 май, а екипът работил по подготовката й, са директорът, изкуствоведката Катя Тинева-Гюрковска, Джулиана Гутова, Димо Димов, Илия Владимиров, Пламен Кирилов.
Както уточняват организаторите, експозицията подрежда част от малкото запазени произведения, представящи артистичния му облик. Това са предимно портрети и студентски етюди от годините между 1893 и 1898 г., които със своето живописно изграждане и пластична наситеност придобиват характера на завършени самостойни творби. Така ги вижда и Стефан Митов, художествен критик (и родственик на художника), който в монографичния очерк за Георги Митов отбелязва: „Както в етюдите си, така и в портретите си Георги Митов е един от най-големите майстори на нашата живопис, който чрез израза в погледа умее да предаде чувствителността и интелектуалната същност на човека“.
Тази изложба обаче свидетелства и за нещо друго, не по-малко важно – стремежът на екипите на художествените музеи да пристъпят реално в ХХI век, създавайки изложби, които да впечатляват публиката не с мащабността си като брой включени творби, а с качеството на предлагания разказ. Разказ, поднесен деликатно и смислено. И няма нищо по-оптимистично от това.
Пламен В. Петров