„Бе лунна студена нощ. Алексей Иванич Романсов изтръска от ръкава си зеленото дяволче, внимателно отвори вратичката и влезе в двора. – Човекът – философстваше той, като заобикаляше помийната яма и пазеше равновесие — е прах, мираж, пепел… Павел Николаич е губернатор, ама и той е пепел. Неговото видимо величие е призрак, дим… Да духнеш веднъж и — отиде!“, пише руският класик Антон Павлович Чехов през 1885 г. в началото на разказа си „Разговор на човек с куче“. Именно думите на писателя „Човекът е прах, мираж, пепел…“ дават заглавието на новата самостоятелна изложба на художничката Силвия Богоева, която може да бъде разгледана в една от столичните частни галерии.
Експозицията ни дава среща очи в очи с хора и животни, които оставят по своя си начин отпечатък в живота на авторката. Самата Силвия Богоева споделя: „Обичам да рисувам портрети. Този процес – изследването на човека, не спира да ме вълнува, откакто се помня. Обичам хората, обичам и животните, особено кучетата, а това постоянно ме приканва да ги рисувам. Не знам дали някога ще ми омръзне да „дълбая“ в чертите, излъчването, емоционалния заряд, характера на тези същества. Много подходящ за това мое изследване материал е въгленът. Жив и честен материал, към който съм привързана отдавна. Рисунката е моята най-голяма страст, там се чувствам най-искрена и категорична. Щастлива съм, че в настоящата изложба „Човекът е прах, мираж, пепел“ имам възможността да бъда истински откровена, да се впусна в нещото, което най-много ме вълнува и вдъхновява – портретът.“
Според френския теоретик Бернар Вую кризата на изобразяване и възходът на абстракцията слагат край на определена история на портрета, но все пак фотографията позволява на пластиците отново да се сблъскат с човешкото лице. А днес в епохата на дигиталната ни реалност, фотографските портрет и автопортрет (селфито) изправят изкуството в изобразяването на човешкото лице пред нова криза на смисъла. Като противостоене на все по-натрапчивото явяване на хорския образ навсякъде и по-всяко време, Силвия Богоева отстоява любовта си именно към портрета. Към човека, който колкото и на мнозина да не им се иска да вярват, е тъкмо прах, мираж, пепел. И живеенето в социалните мрежи на виртуалната ни реалност препотвърждават все по-изострено констатацията на великия Чехов.
А макар изобразяването на човешкия образ да извървява дълъг път на функционална еволюция, той винаги се свързва с темата за спомнянето. Да помним лика на своя праотец, на дарителя, на владетеля. Ето защо – да разпознаеш индивида – най-съвършеното божие творение, създадено по образ и подобие на самия Демиург, е жест на признание. На утвърждаване на една извънредност, която се разгръща тъкмо между спомнянето и отличаването. Именно в прегръдката на тези два маркера на портрета като че ли е попаднала Силвия Богоева. Нещо повече – отдала им се всецяла, за да успее с респектираща емоционална лекота да въплъти в рисунката и живописта си лицето на човека, на стоящото до него куче – нечий домашен любимец, който както в разказа на Чехов, би могъл да ни разкъса – заради подлостта ни, заради козните и предателствата, които ежедневно вършим в желанията си за имане, за признание, за любов.
В новата си изложба Силвия Богоева, според която „портретът трябва да дава цялостно усещане за човека, а не миг от вечността“, ни изправя пред овещественото в границите на изобразителното поле свое общение с артисти – Деян Донков, Тодор Тодоров, Дани Рашев, Бойка Велкова. Голямата Мария Каварджикова. Общение, в което може да бъде разчетено не само свещенодействие, не само човешкост, но и полет, стремеж да бъде уловено неуловимото, почувствано непреживяното, докоснато несътвореното.
До 25 март в Народния театър може да бъде разгледана и друга портретна изложба на Силвия Богоева „Докато се раждаше един изключително вълнуващ за мен спектакъл – „Моби Дик“ на режисьора Диана Добрева, започнах серия портрети на актьорите, които участват в него. Еднакви по големина платна. Черно-бели рисунки с въглен. Лицата и ръцете на 12 жени и 11 мъже, сред които и тези на режисьора. Вълнува ме същността на актьора, неговата душа, огромната му самодисциплина, страстта, с която гори в професията, готовността да отдаде тялото си като инструмент в ръцете на режисьора в името на спектакъла. Заглавието на изложбата, което за мен най-точно описва това преживяване, е цитат от Сонет 22 на Уилям Шекспир – „Защото на сърцето облекло е лицето“, разказва Силвия Богоева. Именно този стих дава и заглавието на изложбата, която се откри с премиерата на „Моби Дик“ по романа на Хърман Мелвил.
каре
Силвия Богоева е магистър по живопис в ателието на професорите Ивайло Мирчев и Десислава Минчева в Национална художествена академия. Има пет самостоятелни изложби и участия в над 30 други. Носител е на редица награди, сред които от Национален младежки конкурс за приложни и изящни изкуства (2009), от Общоакадемичен конкурс за рисунка, НХА (2010, 2014), от Второ международно студентско биенале на рисунката, НХА (2015), от Национален конкурс за млади автори на галерия „Нюанс“ (2020). Отличена е с награда за млад автор, секция „Живопис“ – „Млади български художници“ (2020, 2022) съответно за участието си в изложбите „Портретът“ и „Биографично: места на преживяното, сенки от миналото, сенки от бъдещето“.
Пламен В. ПЕТРОВ
