„Винаги съм бил свободен“, споделя Жерар Депардийо в мемоарите си „Просто така се случи“. Факт е, че световноизвестният актьор прави каквото си иска – и пред камерите, и извън обсега им. Може да се облекчи на пътеката в самолета, защото стюардесите не го пускат в тоалетната преди кацане. Няма проблем да провали спектакъл в Брюксел, клатушкайки се на сцената след бутилка уиски. Въобще не се колебае да се сбие с шофьор, чийто автомобил засича с мотопеда си. „Отегчението може да унищожи волята за живот. Усетя ли го, започвам да ям и пия в големи количества“, мотивира Депардийо хищническите си навици. Приема руски паспорт от Путин, за да избяга от данъците на Франсоа Оланд, но след началото на войната в Украйна се отказва от документа, осигурен му от Кремъл. „Престоят в Русия ме убеди, че съм французин по душа“, споделя той.
Винаги излъчва добро настроение. „Ако човек не се усмихва, означава, че се страхува. А изплаши ли се, е изгубен. Вярвам, че умираме, когато нямаме повече желание да живеем“, убеден е Депардийо. Дали сега 76-годишният актьор е стреснат от присъдата, която получи като признат за виновен по дело за сексуално насилие над две жени, може само да се гадае. Той, естествено, не беше в залата, където магистратите обявиха наказанието му – 18 месеца условно.
Каква е хронологията на поредния предизвестен скандал, в чийто епицентър е киноасът, изиграл десетки роли във френски и международни продукции? Докато снимат „Зелени щори“ на режисьора Жан Бекер през 2021 година, дизайнерката на филма и асистент-режисьорката попадат в полезрението на Депардийо. По-късно самият той ще признае, че е използвал вулгарен и сексуален език и че е хванал бедрата на дизайнерката в разгорещен спор, но отрича мотивите му да са били сексуални. Според жената обаче е опипал тялото й, колежката й твърди същото. Още поне 20 представителки на нежния пол го уличават в идентично посегателство, но нямат доказателства – актрисите Шарлот Арно и Елен Дарас, испанската журналистка и писателка Рут Баса и още една дузина подателки на жалби.
Французите анализират „случая Депардийо“ като тест за политическа и морална зрялост на собственото си общество. Те са разделени на две. Едните са доволни, че звезда от първокласен ранг най-после получава възмездие. Другите го защитават. Дори Брижит Бардо, която от години не дава интервюта, се обади от имението си „Ла Мадраг“ в Сен Тропе, където живее повече от половин век. При това не се е чувало да е била гадже с Депардийо. „Феминизмът не е моето нещо, харесвам момчета“, не се поколеба ББ в тв интервю от Ривиерата и се възмути, че „талантливите хора, които са докоснали с ръка дупе на момиче, са отхвърлени от обществото“. „Бихме могли поне да ги оставим да продължат живота си“, призова Бардо.
А облаците над все още рошавата глава на Депардийо се сгъстиха през 2023 г., коментира „Фигаро“. В отворено писмо, публикувано в същия вестник, той отрече всички обвинения: „Не съм нито изнасилвач, нито хищник“. Оттогава бавно, но сигурно започнаха да го детронират от пиедестала му на киносимвол и да го заклеймяват за безцеремонния му мачизъм. Винаги се е знаело, че трудно озаптява ръцете си в близост до женска плът, но напоследък това вече е престъпление. Преди да бъде осъден, беше лишен от Националния орден на Квебек, от статуса си на почетен гражданин в Белгия, а музеят „Гревен“ прибра восъчната му статуя. Превърна се в мишена на феминистките движения във Франция, чиито говорителки нападнаха киногилдията за „оглушителното мълчание“. Министърката на културата Рима Абдул Малак направо нарече Депардийо „позор за страната“, а бившият френски президент Франсоа Оланд не остана по-назад: „Не, не се гордеем с него“.
Многолюдното семейство на звездата, дъщеря му Жули Депардийо, бившата му партньорка Карол Буке, 60 известни жени, сред които Натали Бай, Шарлот Рамплинг и Карла Бруни, на свой ред публично минаха от неговата страна на барикадата.
„Жерар Депардийо вероятно е най-великият сред актьорите. Последното свещено чудовище на киното. Не можем повече да мълчим пред линча, на който е подложен, пред лицето на вълната от омраза, която се излива върху него в разрез с презумпцията за невинност, от която би се възползвал като всеки друг, ако не беше гигант в киното, какъвто е той“, тиражираха приятелите му текст във „Фигаро“. Еманюел Макрон въпреки тежките си ангажименти покрай политическата криза във Франция и Европа преди делото подкрепи актьора. „Можете да обвините някого, може би има жертви, но съществува и презумпцията за невинност. Просто искам Жерар Депардийо да защити правата си като всеки и да продължи да работи и да твори“. Групата на #MeToo в медийната индустрия отхвърли коментарите на държавния глава в писмо, което излезе „Монд“.
Въпреки всичко Депардийо не престава да работи. Най-новите му роли в киното са в драмата Ela Olhava Sem Nada Ver на старата му приятелка Фани Ардан, и в „Близначки“. В хоръра на Ламберто Бава е епископ, който се намесва в кървава история за две момичета, подозирани от свещениците, че са чеда на Сатаната.
„Отдадох се актьорството, за да се спася от невежеството – то убива“, признава преди години Депардийо.
Мизерия, мръсотия и мастурбация бележат детството му
С приятел обират огърлици и пръстени от току-що заровени мъртъвци в гробището на Шатору
Крайно упорит е още преди да се роди. Оцелява в утробата на майка си въпреки нейните опити да му види сметката по всевъзможни варварски начини, сред които са и куките за плетене. По-късно ще му каже с разкаяние и през смях „За малко не те убих, а сега си толкова красив“. Колкото и да е странно, Жерар Депардийо си спомня как като две-тригодишен неведнъж е чувал грубовати шеги по темата.
Семейството е много бедно – ядат най-вече от месото, което в кварталния магазин продават за кучета. В двете им стаички в Шатору е мизерно и мръсно. Нямат навик да се къпят всеки ден, а бащата на Жерар често се въргаля пиян. Напие ли се, неграмотният Рене Депардийо здраво млати съпругата си, която му ражда четири момчета и две момичета. За разлика от мъжа си, Лилет е от образована и заможна фамилия, така че по майчина линия Жерар Депардийо е наследник на фабрика за лули и диаманти. Родителите му са коренно противоположни, но остават заедно в продължение на 45 години, за да умрат през няколко седмици. Във фамилната история има още един прелюбопитен факт – дядото на актьора по майчина линия е любовник на баба му по бащина. „Всички вкъщи бяхме диваци“, връща лентата звездата.
Депардийо е едва на седем, когато помага на сестра си Катрин да излезе на бял свят и реже пъпната й връв. Само след година вади и Ерик от корема на Лилет, а докато акушира Франк, става нещо шокиращо за момче на 9 – Лилет се напъва, за да роди поредното си бебе, а органите й започват да изпадат. Всеки друг би припаднал, но не и Жерар – той буквално ги напъхва обратно в тялото на майка си.
Гонят го от училище, защото семейството няма пари за годишните такси. Съпрузите Депардийо не могат да платят нито кръщенетата, нито причастията на децата си в местната черква и всички са отлъчени от свещениците. Неслучайно в мемоарите си актьорът разказва, че единствените, които са се държали човешки с него в детството му, са били полицаите. Окончателно се отказва от класната стая, когато го обвиняват в кражба, която не е извършил. Тогава, на 10, започва да мастурбира дори в бакалията. Помага на приятел да обират огърлици и пръстени от току-що заровени мъртъвци в близкото гробище.
Едната му баба живее край пистите на Орли, защото работи като чистачка в тоалетните на столичното летище – толкова мъжествената жена е, че има дори брада. Той прекарва ваканциите си при нея и денонощно обикаля аерогарата, заричайки се в бъдеще да стигне до всички онези дестинации, чиито имена чува по микрофоните.
„Тогава за първи път си обещах, че един ден ще летя, където си поискам. През цялото време мечтаех и пътувах мислено. Станах гражданин на света – не от тези, които се настаняват, а от другите, които преминават. Навсякъде съм буден. Да бъда очарован от някоя страна, ме поддържа жив. Винаги съм готов да вдишам най-доброто от нея, но не пропускам да държа под око и аварийния изход – винаги може да потрябва“, споделя той в автобиографията си, издадена от „Хермес“.
Според злите езици някъде на около 13 Депардийо започва да прибира франкове от мъже, запленени от мускулите му. „Най-важното е да не прихванеш от предразсъдъците на другите“, спомня си той. Битието на улицата калява характера му, още от малък се уповава единствено на себе си – най-резултатната философия на света. На 13 се влюбва за първи път и вижда морето също за първи път – на Ривиерата в Монако заради футболен мач на треторазрядни отбори. Пак тогава става работник в Антиб – изравнява пясъка на плажа, плащат му, защото го мислят пълнолетен. Учи английски в движение, докато продава контрабандни цигари на американците в базата на НАТО край Шатору. Започва да гледа филми в киносалона на военните, при това без превод. Фаворит му е Бърт Ланкъстър, с когото само след 10 години ще си партнират в грандиозния епос на Бернардо Бертолучи „XX век“. Слуша Елвис Пресли и Рей Чарлз. Постепенно осъзнава, че не иска да бъде един от тълпата в Шатору. Сред хората, които смятат, че той е нещо повече от „улично псе“, е психологът на затвора, където най-накрая все пак го тикват за незаконна търговия с американски стоки. През двадесетте дни зад решетките Депардийо си дава сметка, че изкуството е неговият остров на спасението, въпреки че и досега не може да обясни защо тъкмо там и тъкмо в онзи момент. Може би и заради едно изречение на въпросния психолог: „Имаш ръце на скулптор“.
На 14 години чува думата „театър“. Първият спектакъл, който гледа, е „Дон Жуан“ – промъква се в залата без билет. Не разбира всички реплики на Молиер, но душата му е омагьосана от костюмите, артистите и декорите. На 16 се качва във влака за Париж – без пари, но с безапелационното решение да стане актьор. Посещава курс в школата към Националния театър, но не разбира смисъла на думите в пиесите, които репетират студентите. Един от преподавателите предлага да каже басня от Лафонтен, а той започва да се смее неистово, защото няма как да обясни, че се е научил да чете и да пише на улицата. Първият му хонорар е за комедиен персонаж – битник в късометражна новела. Заеква, понеже изрича фрази, чието значение му убягва. Попада в следващия курс, без да плаща, а на една от лекциите среща бъдещата си бивша и единствена съпруга Елизабет Гиньо.
Дивакът и аристократката
Започва да чете пиеси на 19 години заради красавицата със синя кръв Елизабет, която става негова съпруга
Той е на 19 – първосигнален провинциалист, който се ненавижда, тя е на 25 – учила е психология, дъщеря е на аристократка от Бур ла Рен и главния директор на парижкия обществен транспорт. В началото не може да повярва, че изтънчената и красива госпожица проявява интерес към него, „човека от нищото“. Стига му едва до гърдите, но сините й очи блестят от обожание. Напълно освободена от непреодолимите класови предразсъдъци на френското висше общество, Елизабет е артистична и изключително интелигентна. Отваря душата си за Жерар въпреки цялата му налудност и малки грехове. Заради нея за шест месеца изгълтва пиесите на световните драматурзи. Хвърля се в сложни персонажи, за да докаже на любимата си от бомонда, че е готов на всичко. Дори влиза в представления с идиотски заглавия – „Пирони в киселото мляко“ и „Момиче в супата ми“. Много секси, много хулиганско. Когато се превъплъщава като жиголо в „Момчетата от бандата“, парижките гейове полудяват по него и на всяко представление го замерят с бонбони. По време на студентските бунтове през 1968 г. срещу управлението на Дьо Гол той все още не се е отказал напълно от тийнейджърските си лудории от Шатору – докато момчетата и момичетата от университетите се събират в кино „Одеон“, за да отдъхнат след барикадите, той ги преджобва за скъпи часовници и бижута.
Депардийо и Елизабет се женят през 1970 г. Сватбата се случва благодарение на булката, на която въобще не й пука „какво ще кажат хората“ за съпруга й от крайните квартали на Шатору. Родителите й също се оказват широко скроени хора. Истински благородници, те дори не трепват, когато се запознават с леко опърпания Депардийо-баща в костюм от 50-те, който обаче се е заклел на облечената в рокля от битака Лилет, че в този ден няма да сложи капка алкохол в устата си.
Малко след венчавката бившият затворник с физиономия на дървар и с нос на боксьор, вдъхновен от любовта на синьокръвната си съпруга, нахлува неудържимо в киното. Кръстница в седмото изкуство му е самата Маргьорит Дюрас. Много си допадат с писателката, която е една от най-скандалните французойки на всички времена. Депардийо пробива във „Валсиращите“ през 1974 г., а голямата слава го застига след премиерата на „XX век“ – получава същия хонорар като на Робърт де Ниро, който вече е прочут и богат. Следват 140 филма. В много от тях го ръгат с нож, обезглавяват, горят на клада, а в „Последната жена“ на Марко Ферери се самокастрира. Изкушен е от динамиката и страстите по ръба, от маратона между извисеното и низкото, между грозното и красивото. Там е най-автентичен. „Ако някой си мисли, че може да ме режисира, сериозно се заблуждава“, твърди Жерар Депардийо.
Непоколебим е в действията си. След инцидент с мотор му казват, че никога повече няма да ходи. Професор му обяснява, че нервите му са скъсани и ситуацията е необратима. Депардийо започва мислено да ги „връзва“. След две седмици движи пръстите на крака си, след още две става от леглото. „Миналото не ме обвързва, бъдещето не ме интересува – настоящето е за мен. Не ми пука какво ще ми се случи утре, важното е какво ще ми се случи днес“, безапелационен е той. Винаги е готов за самоирония. „Харесва ми да ме смятат за идиот – най-вече идиотите. Да си идиот в очите на идиота е страхотно.“
Разделят се с Елизабет, защото не знае какво друго се очаква от него, освен да печели пари и да осигурява на децата си охолството, което е нямал на техните години. Факт е и още нещо – хубавата и начетена жена не може да пробие като актриса в гилдията, която пребогато плаща за ролите на полуграмотния й и незачитащ ничии правила съпруг.
Най-голямата трагедия в живота му е смъртта на Гийом. Драмите на момчето му започват още в тузарския колеж, където синове и дъщери на политици и предприемачи открито демонстрират презрението си към професията на Жерар Депардийо. Актьорът не крие, че му е отнело много време, за да разбере страданията на Гийом – до деня, в който тийнейджърът, плът от неговата плът и кръв от неговата кръв, го заплашва с нож в ръка. Следват дрога, проституция, затвор – като при баща му, от когото е поел и предостатъчно бунтарски гени. Киното спасява и Гийом, въпреки че винаги е потиснат от славата и характера на родителя си. През 2003 г. десният му крак е ампутиран, за да се сложи край на страданията, причинени от инфекция, получена в резултат на 17 операции след катастрофа с мотоциклет. Гийом участва в 20 филма и сериали, преди да се разболее фатално през 2008 г., докато е на снимки в Румъния. Умира само на 37 в Париж заради вирус, предизвикал внезапна пневмония.
Омайва куп жени, сред които Катрин Деньов и Карол Буке
Никога не къса докрай с нито една от тях, твърди, че само глупаците го правят
След Елизабет, която му ражда Гийом и Жули, среща топ модела Карин Сила – майката на Роксана и бъдеща съпруга на Венсан Перез. Актрисата Елен Бизо го ощастливява с Жан. Но с нито една от тях не успява да създаде истинско семейство. Защото за него семейството е лъжа, „гадория“, която убива свободата и мечтите, измама като „кадрите по телевизията“.
Въпреки пословично острите си характери Катрин Деньов и Жерар Депардийо са любовна двойка в продължение на десет години, а партньорството им на снимачните площадки не спира и след краха на романтичните им отношения. Те са заедно в „Последното метро“ на Франсоа Трюфо през 1980 г., в „Обичам ви“ на Клод Бери, в „Избор на оръжие“ и във „Форт Саган“ на Ален Корно, в „Странно място за среща“ на Франсоа Дюпейрон през 1998, в „Трофейна съпруга“ на Франсоа Озон през 2010 г.
„Хората си мислят, че познават Катрин, но това изобщо не е така. В нея живеят две жени. И на двете не им харесва да бъдат Деньов. Забавно е, когато работим в дует. Понякога е твърде директна и може да ти каже нещо неприятно, но това не е толкова важно. Важното е, че тя има силно присъствие. Невероятна е. Стопроцентова“, хвали приятелката си и до днес Депардийо. В едно от своите писма й пише: „Скъпа Катрин, истинската красота обогатява. До теб се чувствам неспособен на лоши мисли, на насилие. Красотата усмирява, успокоява, прави те по-добър. Нашата филмова двойка е по-силна, по-здрава от много житейски двойки. Професионално съучастничество, което може да предизвика завист у мнозина. Ние с теб се забавляваме, когато се целуваме пред камерите, въпреки че за повечето актьори няма нищо по-рисковано и по-изнервящо от киноцелувка. Ти си идол на буржоазията, аз съм здравеняк от село със силни ръце. Земно и дебелашко момче като мен да бъде обичано от най-красивата жена в Сен Жермен като теб, е като завладяването на Бастилията на любовта“. А в едно от интервютата си споделя, че Катрин Деньов е мъжът, който той би искал да бъде.
10 щастливи години живее и с Карол Буке. По-късно той ще признае, че ако двамата са имали дете, е нямало да се разделят. За нея Жеже, както го наричат приятелите, е от свободните мъже, които са въплъщение на живота. „Но е и отровен от собствените си демони. Чудесен разказвач е, въпреки че много късно се потапя в магията на словото“, лаконична е Карол Буке за някогашния си любим, с когото я свързват страстта към седмото изкуство, лозарството, добрата храна. Двамата дори отварят ресторант „Ла Фонтен Гайон“ във втори район в Париж. През последните години Депардийо е с писателката Клемантин Игу. Никога не къса напълно с нито една от жените си. „Само глупаците слагат точка. Жените не са ми залагали капани, сам падах в собствените си примки“, твърди той.
Сравнява Путин с папата, след войната в Украйна се отрича от него
Срещата ми с Русия няма нищо общо с политиката – тя е човешка и духовна, казва неподражаемият французин
През 2012 година Депардийо обявява, че ще се откаже от френския си паспорт като протест срещу данъците, наложени на най-богатите. Той кандидатства за руско гражданство с аргумента, че ще снима филми в бившия СССР, ръководейки там проекти на компанията си „Френски вкусове“ и на още две свои фирми. В интервюта сравнява Путин с папа Йоан Павел II и нарича Русия „най-великата демокрация в света“. След като приема руско гражданство и защитава позицията на Путин за Крим, Депардийо влиза в черния списък на знаменитости, на които е забранено да стъпват в Украйна. Получава постоянна адресна регистрация в Саранск, столицата на Мордовия. Чеченският лидер Рамзан Кадиров му подарява петстаен апартамент в Грозни. Депардийо получава и нотариален акт за собственост върху парче от бившата империя. Президентът на Беларус го зарадва с парцел във вилната зона край Минск, където Депардийо планира да строи къща. „Винаги съм искал да разбера как живеят селяните“, благодари актьорът. Той със сигурност разбира какво се случва в българското село, когато снима край Пловдив „Моето прасе и аз“, а бабите от Калояново му точат баници и го хранят с капама и кисело зеле.
Междувременно актьорът, който никога не е бил религиозен, приема православието на церемония в храма „Свети Александър Невски“, една от най-красивите сгради в осми район на Париж.
Веднага след нахлуването на руснаците в Украйна Депардийо изказа неодобрението си към действията на Путин и прекратява връзките си с Москва и Минск. „Душата не може да се купи с мангизи“, неслучайно казва той. И уточнява, че продължава да обича руснаците, които „толкова добре са описани в творчеството на Гогол, Достоевски, Пастернак, Чайковски“, а и не носят вина за инвазията.
„Срещата ми с Русия няма нищо общо с политиката – тя е човешка и духовна. Обожавам лудостта, яростта и парадоксите на руснаците. Те обичат и мразят десет пъти по-силно от всички останали. При американците всичко е спектакъл и всички ние сме участници в него“, живописен е той. Някъде тогава обяви, че ще дари приходите от три свои събития на Украйна и на „жертвите в тази братоубийствена война“.
Албена Атанасова