„Благи деяния“ (Kinds of Kindness), 2024, Ирландия/Великобритания/САЩ/Гърция, режисьор Йоргос Лантимос, продуценти: Ед Гини, Йоргос Лантимос, Андрю Лоу, Касия Малипан; сценарий: Йоргос Лантимос, Ефтимис Филипу; оператор Роби Райън, художник Антъни Гаспаро, костюми Дженифър Джонсън, музика Джърскин Фендрикс, в ролите: Ема Стоун, Джеси Племънс, Уилям Дефо, Маргарет Куали, Хонг Чау, Джо Алуин, Хънтър Шейфър, Мамуту Ати, Йоргос Стефанакос. Награда за мъжка роля на Джеси Племънс от Кан. Разпространява „Форум филм“.
Бясна съм му на този така наречен „филм“ – абсурдът му е разпищолен, направо нетърпим, а не ми излиза от подсъзнанието. Жесток манипулатор е Йоргос Лантимос (1973) – и на герои, и на зрители. Девет месеца след фантастичното предизвикателство „Клети създания“ (2023), получил „Златен лъв“ във Венеция и още куп награди, през май гъркът-абсурдист бе в конкурса на Кан с още по-неконтролируемото предизвикателство „Благи деяния“.
Въпреки че отново е с Ема Стоун, Уилям Дефо и Маргарет Куали, с по-голямата част от продуцентите, оператора Роби Райън и композитора Джърскин Фендрикс, новият така наречен „филм“ няма нищо общо с „Клети създания“. За тази игра на въображението Лантимос се е върнал към стария си верен съсценарист Ефтимис Филипу. Става дума за омнибус от три новели, различни една от друга и обединени от Р.М.Ф. в заглавията. Разбира се, и от неговата безсловесна поява (Йоргос Стефанакос), както и от актьорите.
В „Смъртта на Р. М. Ф.“ Джеси Племънс играе безволевия Робърт, сляпо подчинен на боса си Реймънд (Уилям Дефо) – с бележки и подаръци той направлява живота му изцяло. Така в дома му се озовават романът „Ана Каренина“ от Толстой, счупена ракета от Макенроу през 1984 г., шлемът на Аертон Сена… Но, когато босът настоява той да направи катастрофа и Р. М. Ф. да загине, Робърт отказва. Признава на съпругата си Сара (Хонг Чау) всичко. Тя го напуска, подаръците изчезват, а босът и младата му дългокрака жена (Маргарет Куали) правят нов избор за манипулация – зеленооката Рита (Ема Стоун)…
В „Р.М.Ф. лети“ Джеси Племънс е полицай, фрустриран от изчезването на любимата му съпруга (Ема Стоун) в океанска експедиция. А когато тя се появява, той я намира променена, отказва да се храни и… Рязането на пръстите на Брендън Глийсън в прекрасния (и пак абсурдистки) „Баншите от Инишерин“ (2022) на Мартин Макдона изглежда поезия в сравнение със случващото се на екрана тук. И неин сън с кучета е намесен.
В „Р. М. Ф. яде сандвич“ героинята на Ема Стоун е зарязала семейството си и обикаля с кола заедно със съратник с очила и брада (Джеси Племънс) под сексуалното и духовно ръководство на гуру и жена му (Уилям Дефо и Хонг Чау). Търсят жена, способна да възкресява мъртъвци, самата тя да е близначка, а сестра й – умряла. Обсебени, двамата не пият друга вода, освен осолена от телата на гуруто и жена му. Не спят с никого другиго, освен с тях, но…
Омнибусът, скалъпен видимо набързо, се занимава отново с патологично-репресивната механика на властта – от голите тела и секса до вманиачаването в култ и роботизирането на живота. Но за разлика от „Фаворитката“ и „Клети създания“, тук Лантимос стига до пълна непроницаемост на внушенията.
Както и в предишните два филма, визията е на Роби Райън (оператор и на ветерана Кен Лоуч) и е умопомрачителна – за разлика от прекрасните актьори, които се чудят какво да играят, той е наясно с концепцията на Лантимос за маниашко аранжиране на реалността. Филмът радва погледа с експресивно изображение, побрало натурализъм и възхита в черно-бяло и радикално цветно. И музиката е една такава убито-стържеща…
С „Кучешки зъб“ (2009), „Алпи“ (2011) и „Омарът“ (2015) Йоргос Лантимос се прослави като майстор на абсурда в антиутопични или поне оригинални филми. Макар да разочарова доста от почитателите си със скалъпената шоковост в „Убийството на свещения елен“ (2017), вдъхновен от древногръцката трагедия „Ифигения в Авлида“, той и в чудния „Фаворитката“ (2018) продължи своя артхаусен щурм срещу измеренията на властта. В също костюмния „Клети създания“ отиде още по-далече – чрез абсурд и изобретателна зрелищност брани правото на жената за свобода и независимост далеч по-ефикасно от „Барби“ (2023) на Грета Гъруиг. И сега се връща отново към абсурда в „Омарът“ и „Убийството на свещения елен“. Но този път е упражнение, което едва ли ще се радва на голям успех.
Освен изображението и очите на Ема Стоун, най-симпатичното в целия този конгломерат от всичко, но не и благост, е изборът на Робърт от първата новела да пие Johnnie Walker червен етикет, презирано от мнозина (и на екрана е показано) – вероятно единственият му собствен избор.
Геновева ДИМИТРОВА
