Колкото и парадоксално да звучи, на фона на глобалната и локална политическа криза, художествената сцена като че ли продължава своето динамично съществуване и развитие. Нещо повече, особено в нашата страна, то е в процес на своеобразно нормализиране, което, едва ли някой ще отрече, е сред най-позитивните неща, които ни се случват днес.
Има десетки доказателства за това, а основното сред тях е явяването на все повече нови и нови пространства за изкуство, при това не само в центъра, но и из цялата страна. Този повод за оптимизъм, разбира се, не трябва да ни прави слепи за общото състояние на изложбения живот и невъзможността ни все още да се справим с големите дефицити и неспособността ни да се оттласнем от локалното и да се позиционираме адекватно в големия свят на изкуството. Въпреки това не бива да омаловажаваме постигнатото. Тъкмо напротив – раздвижването на съвременната художествена сцена, проблясъците, които идват от държавните художествени музеи за едно по-сериозно отношение към съвремието ни, както и пробуждането на пазара за изкуство, са позитивни явления, на които трябва да обръщаме внимание и да полагаме грижи, за тяхното сетнешно усъвършенстване.
Свидетелство за най-важната характеристика в развитието на художествената сцена – устойчивостта, е откриването на новата изложба в столичната галерия „Българи“, с която екипът отбелязва 20-годишнината от създаването на институцията. Две десетилетия път, в който по вълнуващ и неподозиран начин се преплитат разкази за десетки художници, стотици произведения на изкуството и много много труд. Създателят на галерията, Антонио Василев, споделя, че за откриването й важна роля изиграва личната му колекционерска страст. „Но не е достатъчно да събираш едно или друго, необходимо е да го осмислиш, да го въведеш в някакъв ред и не по-малко важно – да му намериш място.“ Така през 2004 г. на картата на художествения живот в София се ражда галерия „Българи“.
От дистанцията на времето един от основните куратори, работещ на нейната територия – изкуствоведката професор Аксиния Джурова, разказва: „След 1989 г. в София и в страната се появиха множество частни галерии, повечето от които по-скоро напомняха магазини за изкуство и това не бе случайно. За да управляваш арт галерия, се изискваше професионализъм, какъвто на първо време, поне за София, притежаваха Веселин Досев и Максимилиан Киров. И макар че и двамата трудно оцеляваха през годините, те изиграха своята роля в децентрализацията на изкуството извън официалните държавни или ведомствени галерии и в оформящия се пазар на изкуството у нас. Не мога да скрия, че заниманието да курирам галерия, след като нямам възможност сама да създам такава, ме е привличало винаги. И когато Антонио Василев ме потърси чрез моя приятел Едмонд Вартанян да се заема с тази дейност в предстоящата за откриване галерия „Българи“, приех с удоволствие“.
Вече 20 години Аксиния Джурова помага за изграждането на физиономията на галерията, която се открива на 25 юни 2004 г. „В двете малки стаички на старата къща открихме галерията с антикварния салон. Целта на тази нова софийска галерия бе от една страна да демонстрира „завръщането“ на редица български творци, реализирали се навън, и от друга да насочи вниманието на ценителите на изобразителното изкуство у нас и към художници, които не се числяха към групата на нашумелите през втората половина на ХХ век. В случая става въпрос за творци, които са рисували предимно пейзажи в традициите на реалистичната и постимпресионистичната живопис, без които обаче палитрата на художествения ни живот от миналия век би била бедна. Повечето от тях са пресъздавали трайно това, към което в началото на XXI век отново се появи интерес – носталгия по родното, усещането със сетивата на земята, на която си се родил, на мириса на родния дом, на легендите и завета на предците“.
Истинското доказателство за успеха на тази работа – извън най-важният факт, който е пълнокръвното съществуване на институцията и днес, е книгата, чиято премиера е на 10 октомври – „Летопис на две вълнуващи десетилетия“. В нея, като в своеобразна архивна кутия, са побрани всички следи от живота на галерията. Своеобразен корпус на показаните през годините изложби, творби и автори. Вълнуващи разкази за изкуството, без което светът със сигурност би бил доста по-мрачно място за живеене.
Пламен В. ПЕТРОВ
