„Без реклами“ – автобиографията на телевизионния продуцент и режисьор Магърдич Халваджиян е вече е по книжарниците. Написана в съавторство с Влади Априлов, книгата разкрива личния живот на едно от най-популярните лица в България.
Продуцент, режисьор, бизнесмен, дипломиран цирков артист, съпруг, баща и дядо. Мъгърдич Халваджиян е много неща в едно. Макар над 20 години да плува смело в различни води, не се уморява да го прави. Не може или по-скоро не иска, защото е от онази рядка порода хора, които не обичат да се отпускат, харесват движението и развитието. Затова ежедневието му е постоянно забързано. В момента не снима нова продукция, но това съвсем не означава, че цяло лято ще лежи под палма на любимите си Малдиви, разказва той на чаша кафе и просеко в едно от любимите си заведения By the book в центъра на София.
Ивет САВОВА
Но тъй като телевизията съвсем не е единственото му занимание, няма как умората да не го налегне, с какъвто и спартански график да е свикнал да се справя. Признава, че последната седмица е била особено натоварена. „Скъсахме се от пътуване, защото ме канят на много места да изнасям лекции. Онзи ден приключих работа в 2 часа през нощта със снимки на „Черешката на тортата“, а преди това бяхме обиколили страната и дори минахме през концерт на Веско Маринов в Карлово“, разказва Маги. Точно защото винаги е в движение и общува с много хора, за него истинската почивка е на място, на което може да се скрие от огромните тълпи и шума. За това от години не почива на родното Черноморие. Разпуска в Гърция или Италия, а зимата по традиция е на Малдивите, защото е топло. Той не е фен на зимните спортове и студа.
И все пак признава, че му харесва да работи на толкова бързи обороти и с толкова бясно темпо. На хората около него сигурно също, защото се опитват да му натискат спирачката. В подобни ситуации се изнервя, макар да осъзнава, че екипът го прави с добри намерения. Като типичен представител на Водолеите обаче, свободолюбието е закодирано в характера му и подобни прояви на контрол не му се нравят много.
Освен че плува с големите акули в продуцентския свят, Халваджиян е постигнал и нещо по-ценно – здраво семейство. Сплотената фамилия е модел, на който е свидетел от малък. „Виждал съм го и при баба ми, и дядо ми. Навремето в къщата в Плевен се събирахме около масата и не започвахме да вечеряме, ако всички не са около нея.
Нямаше значение кой къде е и каква работа има. Нямаш извинителна бележка – трябваше да си на масата с всички. В наши дни повечето хора се събират само на празници, а навремето в Плевен това при нас беше ежедневие“, връща се в детските спомени продуцентът. Макар той да е главата на фамилията, стожерът на семейната сплотеност е съпругата му Кремена. Тя организира събиранията с роднините и държи никой да не отсъства.
Династията му умее да се весели, но и много да работи. Още преди години в продуцентския бизнес се включва и братът на Маги – Джуди, който 16 години правеше „Господари на ефира“. Съпругата му Кремена е стилист на всички продукции, а синът им Бедрос отдавна работи във фирмата като оператор и координатор на международните проекти. Неговата жена Алекс е главен хореограф на компанията.
Преплитането на личното и професионалното при него не е умишлено, а стечение на обстоятелствата. „Аз просто подкарах машината. В един момент имах нужда от човек, който да облича участниците в клиповете, които снимах. Знаех усета на Кремена за визията и един ден й се обадих, като й казах да идва при мен, защото не мога да се оправя. Така и тя се присъедини към работата. Последваха я мой братовчед, малко по-късно братовчедка ми, брат ми, след като се върна от Италия, впоследствие и синът ми.“ Самият той е убеден, че близките са хората, които никога няма да те предадат и се превръщат в истинска опора в тежките моменти. Случва се обаче именно те да „отнасят“ най-много негативи в напрегнатите моменти. С тях Халваджиян си позволява да е по-рязък, просто чувства, че може да им каже всичко право в очите. „Най-важното е да се обичате с хората, с които работите. Тогава те се превръщат в непобедима армия. Защото сплавта, която ви държи, е любовта. И когато хората са от едно тесто, нещата просто се получават. Насила не става“, категоричен е той.
Зад всеки успял мъж стои една силна жена
Мъгърдич и Кремена Халваджиян са семейство вече повече от 30 години – един от малкото стабилни бракове в родния шоубизнес. За Маги има три момента, в които сериозно може да объркаш живота си – когато избираш какво да учиш, когато решаваш какво ще работиш и когато избираш с кого да живееш. „Изключително е важен човекът, който е до теб. Той може да те провокира, за да дадеш най-доброто от себе си. Може да ти дава крила или да ти ги отреже. Може да ти съсипе живота с какви ли не глупости и вместо да инвестираш енергията си в работа и развитие, да ти се разказва играта от семейни проблеми. Ако някъде не се чувстваш добре, ако усетиш, че живееш с човек, който ти реже крилата, веднага трябва да го зарежеш. Това важи и за работата. Животът е толкова кратък, че няма време за чакане. Докато чакаш, бързият влак минава“, отсича той.
Днес, на 56 години, все по-сериозно усеща, че животът е като миг. Сякаш вчера е поставил началото на всичко, което е постигнал. Синът му е вече на 31, а за Маги все още е пресен споменът как му пее White Snake в ухото ден след раждането му. Осъзнал е също, че колкото повече напредват годините, толкова повече си даваш сметка как нищо не знаеш. Въпреки огромния опит зад гърба си и щуротиите, които си правил. Важното е, когато се обърнеш назад, да видиш хубави неща, да знаеш, че си оставил следа и да не е те е страх да се погледнеш в огледалото. „Държа на принципите си, боря се за тях и някой път съм губил от това, защото живеем в доста откачен свят, в който това да имаш принципи, е демоде. Сега всеки може да прави всичко, да предава, да си сменя позицията, когато реши. Да вземем политиката – има депутати, които са минали през 5 различни партии. И тези безпринципни хора гласуват закони и ми решават бъдещето. Ето такива неща ме разгневяват“, пали се продуцентът. Според него проблемът у нас е, че почтените хора са твърде малко и няма критичната маса, за да обърнат нещата в положителна посока.
Уроци по оцеляване
Важен етап в пътя на Маги е времето, когато се занимава с цирково изкуство. Едва на 14 заминава за Москва, където е приет да учи в цирковото училище. Тръгва за Русия с още три момчета, без родители. В онзи момент не изпитва и за секунда страх, че ще се бори в живота напълно сам. Точно обратното. Приема предизвикателството като приключение. „Радвахме се, че родителите ни ще са далеч. Вече бях пропушил и бях доволен, че ще мога спокойно да го правя. Първото нещо, което направих, когато се качих на влака за Русия, беше да запаля две цигари във вагона. Това за мен беше свобода – да не се крия от никого, че пуша.“ Впоследствие обаче животът му показва, че да си самостоятелен не означава безгранична свобода. Четирите години в Москва го научават да оцелява сам. Разбира също, че свободата не е безплатна. Успява да се справи с трудностите и да се дипломира, а щом се връща в България, следва поредният житейски урок – две години в казармата. Там в началото му е изключително трудно да свикне с ранното ставане в 5 сутринта и със заповедите на други хора. Но се адаптирал и осъзнава колко полезна ще му бъде дисциплина в бъдеще.
Третият урок за оцеляване идва две години след уволнението от военната служба, когато баща му си отива от този свят. „Смъртта на татко беше голям удар, но може би точно заради тези шест години в Москва и казармата, се справих. Школата, през която бях преминал, ме накара да осъзная, че нося последствията от решенията, които взимам. Много бързо научих, че в живота всичко сам си го правиш – и доброто, и лошото. Когато се случи нещастието с баща ми, го преживях много тежко, макар че бях готов за него. Отговорностите изведнъж станаха много големи“, разказва Халваджиян. След кратка пауза добавя: „Отговорността е бреме. Научих се на това още на 14–15 години и това не ми тежи. Такива като мен се превръщат в маниаци на тема контрол, защото искат нещата да се случват по определен начин. Но е пълно и с хора, които искат да дават акъл, но не и да носят отговорност“, философски заключава той.
Освен пълен куфар с житейски уроци от Москва продуцентът пази и много топли спомени, свързани с цирка. Когато заминава за руската столица, не знае много за това изкуство, но и до днес не може да забрави отношението на руснаците към манежа и артистите на него. „Майка ми и баща ми са вариететни артисти – балерина и куклен актьор. Израснал съм в такива среди, но никога не бях виждал такова уважение към изкуството“, разказва Маги. В Москва има два цирка – стар и нов, а билети за представленията няма за 3-4 месеца напред. Нищо че сградата на новия цирк е огромна. И не само това. Преди представление, когато хората влизат в сградата, веднага се насочват към специално изградени гардероби, където се преобличат. Свалят ежедневните дрехи и ги сменят с елегантни костюми и рокли, които носят на закачалки от вкъщи. Сменят и обувките. „Защото с кални и мръсни обувки или маратонки не се влиза в цирка. Това е храм на изкуството. Това не може да се обясни. Трябва да се види“, спомня си Халваджиян.
Разходката в миналото го подсеща и за случаи, в които таксиметрови шофьори отказват да му вземат пари, след като научават, че учи в цирковото училище. „Как да обясня усещането, когато се прибрах в България с една огромна диплома, а тук ми казаха „циркаджия“!? И това го разказвам, при положение, че не съм русофил. Единственото, което харесвам при руснаците, е отношението им към изкуството и самото им изкуството. Защото те имат огромни постижения и в литературата, и в балета, и в театъра, и в цирка. Една от най-силните актьорски школи е тяхната и по нея се учат навсякъде по света. Майка ми имаше школа по танци в Италия и уважението към нея беше огромно, защото преподаваше по руската система“, разказва Маги.
От цирковата арена към камерата
Още докато учи в Русия, Маги започва да изпитва силно влечение към камерата и на 14–15 години вече знае, че иска да снима. Събира пари и си купува малка камера, с която започва да снима какво ли не. Дори се разбира с баща след връщането от Москва да постъпи в училище по режисура в Италия, където родителите му живеят по това време.
След което колелото така се завърта, че той не само влиза в шоубизнеса, но и се превръща в ас в него. По този повод си спомня случка от Москва. „Прибирахме се с приятели и на улицата ни спря циганка да ни гледа на ръка. В района на нашето общежитието имаше много цигани, тъй като в близост беше Циганският театър, където се изнасяха страхотни представления. Та, тази циганка погледна ръката ми и каза: „Закъде бързаш ти, бе!? Тръгнал си през живота много бързо. Чакай малко, има време. Не бързай!“. Това ми е останало в главата и като се замисля, наистина е така. Препускам. Затова и на мен за една седмица ми се случват толкова неща, колкото други хора и за 5 години не преживяват. Така е, защото постоянно бутам, тичам, спринтирам. За мен животът не е маратон, а спринт. В него оцеляват не маратонците, а спринтьорите“, обяснява философията си Маги.
Такъв е и когато тръгне на път. Не обича да спира, да разглежда, да хапва, да се мотае. Иска да стигне до конкретното място възможно най-бързо. Независимо дали ще пътува на по-къси разстояния, или пък до Италия с кола. Изглежда това не е черта, която се предава по наследство, защото синът му Бедрос е негова пълна противоположност в това отношение. С жена му обичат да се наслаждават на живота и могат и 8 часа да пътуват до Пловдив например.
Само че, колкото и силен да е един мъж, жената често има последната дума. „Сега Кремена ме принуди да отидем да се разходим из Амалфи и Соренто. То си беше истинска принуда, въпреки че имам нужда да се разхождам. И за първи път ми се случи от много, много години да не бързам. Да се любувам, да разглеждам, да седна на кафенце. Навих се на това приключение, само защото беше около морето. Ако беше около планина – никога!“ Така изкарали седем дена в безцелни, както той сам ги нарича, разходки. А той в живота си не прави нищо безцелно.
Стара народна мъдрост гласи, че първите неща се помнят завинаги. Така е и с първия клип, завъртял се по телевизията, който Маги снима в средата на 90-те. Видеото е на групата Rag Dolls, на която Дичо е вокалист преди да се появи Д2. С него се запознават покрай едно кафене, в което групата често влиза. Халваджиян предлага да им снима клип, без да му плащат. Разполага само с една камера. Прави видео с много каскади, коли, впечатляващи за онези години сцени. Клипът веднага се изкачва до първото място в класацията за видеа и се задържа там много седмици. Второто видео, което снима, е на „Акага“. Отново без да взима пари. „Това беше основата, върху която да стъпя, за да мога после да създам цяла машина за произвеждане на клипове. В един момент стигнах до 20 видеа на месец, след това станаха и още повече. На практика по онова време нашата компания беше полумонополист върху видеоклиповете“, признава Маги.
Диаграмата на успеха
Житейският път никога не върви в една посока. Независимо колко и какво е постигнал, човек винаги преминава през трудности или преживява застои. Изненадващо, продуцентът определя като най-ниски точки в кариерата си моментите, когато е имал най-много работа, а привидно всичко е вървяло по мед и масло. Тогава обаче човек се отпуска, успокоява се и спира да бъде креативен. „Имаше период, когато правехме предавания и за трите национални телевизии и подготвяхме всички новогодишни програми. Снимахме рекламите на всички банки. Но усетих, че не се чувствам добре. Когато се успокоиш, можеш много лесно да изгубиш. Затова ми харесват кризите. Тогава се мобилизирам. Едни от най-хубавите ми клипове съм правил, когато съм бил най-уморен.“
Определя се като хазартен тип, който не се страхува да рискува. Преди, когато се случвало да играе в казино, бил способен да заложи абсолютно всичко. Такъв е и извън игралната зала. Има ли някаква идея в главата, не мисли много, а слуша инстинктите си. Залагал е многократно съдбата на компаниите си на карта. Просто не е от хората, които ще седят и ще пазят „като кокошка“ това, което е постигнал. Иначе, през годините е имал много провали именно заради тази черта от характера си. Неслучайно симпатизира на Ричард Брансън. Не защото е сред най-успешните бизнесмени в света, а защото е „пич“. Британският филантроп казва, че ако не фалираш 3–4 пъти, не си никакъв бизнесмен“, и Маги е напълно съгласен. С времето все пак донякъде притъпява тази своя импулсивност, защото за него вече работят 300 човека, които имат и семейства. Това не му позволява да проявява безразсъдство.
В последните години се хвърля в най-различни бизнеси. „Независимо дали ще успея, или не. Няма лошо в това да загубиш. Не ме е страх, защото никога не съм имал проблем с печеленето на пари. Никога! Не се страхувам да затворя всичко и да се окажа на нула – отново ще го изградя.“
Пълна негова противоположност в това отношение е брат му Джуди, който може да обмисля даден въпрос и 5 години. Също така е изключително постоянен. Доказателство е предаването „Господари на ефира“, което не изоставя и за ден през всичките 16 години, докато се излъчва. Според Маги брат му се оправя по-добре с парите, защото е по-пресметлив. Навремето, като били малки, Джуди искал пари от баща си, за да отиде да изхвърли боклука. Е, поискал заплата от 5 стотинки, но човек започва с малки крачки. Днес тези различия не притесняват двамата братя. „В споровете се ражда истината. Имаме борд на директорите, в който влизат 6–7 души и всяко нещо се обсъжда. Заради това оцеляхме и продължаваме да се развиваме. При мен в началото беше диктатура, после се появи бордът и настъпи демокрация. Преди няколко години имахме казус, за който никой не беше съгласен с мен. Гласувахме, видях, че никой не е на моето мнение, и се смяхме, че ще стигнем до момента, в който те просто ще ме изхвърлят от компанията ми.“
Война и мир
На малкия български пазар има няколко основни телевизионни продуцента, сред които е и Слави Трифонов. Отношенията му с Халваджиян през годините минават през най-различни етапи. От добри приятели стигат до съдебната зала, след което отново си стискат ръцете. Помирение, което е неочаквано за мнозина. „Беше ми звънял непознат номер много пъти. А аз на непознати номера не вдигам и го дадох на асистентката ми. Тя му върнала обаждане, обаче първоначално не го разпознала по гласа. Но се чухме с него, след като не си бяхме говорили 12–13 години. Каза ми: „Халваджиян, от секретарки и асистентки не мога да се добера до теб“. Той поде инициативата да заровим томахавката. В мое лице не е имал враг. Скоро го видях, преди няколко дни, пихме кафе, говорихме по работа. Не знам в какъв период сме – бяхме в такъв на влюбване, на силни чувства, после замръзване, последваха отново добри взаимоотношения“, разказва Халваджиян.
Покрай Слави няма как да не стане дума и за политиката. Но Маги е категоричен, че няма място там, защото тя е блато, в което, ако отстояваш принципите си, обикновено не постигаш нищо. Пък и според него в българската политика дребните душици са твърде много и преследват единствено собствените си интереси. „В първите години на демокрацията имаше смислени хора в парламента, водеха се логични спор. Това отдавна не съществува. Така че политика – забранена за Маги Халваджиян“, категоричен е продуцентът.
Също толкова убеден е, че България е неговото място, макар да е имал и да има възможността да се установи в по-цивилизована страна. Той обаче знае как да живее в криза, но не и когато всичко е спокойно. Мисълта да замине някъде другаде е преминавала през главата му, но си дава сметка, че ако го направи, ще му стане скучно. Разбира се, иска България да е уредена държава и хората да получават големи заплати, за да се освободят от битовите проблеми, а мрачните погледи да изчезнат. Но това не е битка на политиците, а на народа. И докато хората изпитват апатия, няма как да се получи.
