NAZA, 2026, Великобритания, режисьори: Ювал Абрахам, Рейчъл Шор, продуценти: Хари Дейвис, Линдзи Поултън, Джеймс Уилсън. Награди: Специална награда на журито от Венеция. Разпространява PRO 8.
Гледах NAZA в претъпканата зала на Дома на киното на извънредната прожекция на SOFIA DOCUMENTAL. Вратът ми се източи от наместване на седалката, за да виждам субтитрите. Колкото филмът е мъчителен, толкова и гледането му за мен. Ювал Абрахам интервюира 24 военни и агенти на израелските тайни служби за „съпътстващите щети” в Газа или избиването на мирни граждани покрай търсени обекти на Хамас. Това се случва по покриви в Тел Авив. Самоличността им е скрита. Лицата и гласовете са дигитално променени. Всеки от тях разказва свои действия по „съпътстващите щети” – от различни отдели са. Някои чертаят прости схеми с молив. Друг говори за алгоритъм AI. Трети – за издирването на жертви по мобилните телефони. Четвърти признава, че убийствата на невинните жертви било „купон”… Хладнокръвни и бездушни са. Може би има роботи, по-емоционални от участниците във филма. И тук не става дума за „баналността на злото” по Хана Аренд, а за действия отвъд човечността – сякаш става дума за електронна игра, а не за прекършени животи на мирни жители в Газа. Терминът NAZA идва от „незек агави” – в превод от иврит означава „съпътстващи щети”.
Често между разговорите е сниман нощен Тел Авив – мегаполис в светлини и небостъргачи, а през някои прозорци се виждат и човешки действия. И е красиво, и е злокобно.
7 октомври като дата се появява само в началото. От време на време се мярва Нетаняху с по реплика, дори го виждаме като млад. Отсича, че няма да има държава Палестина. Единствените автентични документални кадри от Газа са в последните три минути – мъж търси загиналите си деца. Съкрушително.
След края на фирма в Дома на киното се възцари тишина – до последните надписи.
Израелците Ювал Абрахам и Рейчъл Шор, заедно с палестинците Басел Адра и Хамдан Балал, са режисьори на наградения с „Оскар” пълнометражен документален филм „Единствена земя” (2024), преминал и по нашите екрани. Ювал Абрахам е работил по разследването от 2024 г. по системата „Лавандър”. Зад самото разследване и зад NAZA стои „Гардиън”, а сред изпълнителните продуценти се забелязва Джонатан Глейзър, който видимо е помогнал на активистите без филмово образование да монтират трилърно. Неслучайно опустошителното му внушение препраща към неговия игрален филм „Зона на интерес” (2024) – злокобна идилия край Аушвиц през 1943 г.
Поради единствената гледна точка NAZA предизвиква полярни мнения. Колкото и да не ми се вярва на това, което се чува на екрана, няма как да не го приема, след като зад него е авторитет като „Гардиън”. Освен това, с цялата си жестокост филмът е далеч по-достоверен от спекулативния игрален „Гласът на Хинд Раджаб” (2025) на Каутер Бен Хания, също минал по нашите екрани.
Но в интерес на истината ще съм малко по-спокойна, ако тук се покаже “We will dance again” (2024) – 90-минутен документален филм за нападението на Хамас на 7 октомври 2023 г. и клането на музикалния фестивал NOVA. Все пак не може да се вини единствено и само Израел.
С разпространението у нас на NAZA се е нагърбила младата компания PRO 8 на Христо Христозов. Преди прожекцията на филма в Дома на киното той сподели, че има кина, които са отказали да го покажат.
Геновева Димитрова