След толкова дълги и мъчителни игрални филми от тазгодишната „Оскар“ надпревара, най-сетне един документален ми вдигна адреналина. My Way откри десетото издание на фестивала за документални филми за изкуството MASTER OF ART (7 – 27 февруари), организиран от Найо Тицин. Мотото му сега е „10 години споделяме изкуство”. Гледах My Way на другия ден в препълненото Филмотечно кино „Одеон”. Публиката бе от деца до старци. Находката е, че филмът с централна фигура Франк Синатра, е посветен на песен, а от нейно име историята се разказва от очарователния глас на Джейн Фонда.
През 1967 г. канадецът с дълга американска кариера Пол Анка е на почивка в Южна Франция, чува френската песен Comme d’habitude, написана от Жак Рево в имението на Клод Франсоа, влюбва се в нея и се втурва в Париж да купува правата. Тъй като обожава Франк Синатра, като се връща в САЩ, му я предлага със свой вариант на текста, писан в продължение на цяла нощ. През 1968 звездата я изпява и я прави прочута. С неизменен феноменален успех.
От филма става ясно, че My Way, изпълнявана от Елвис Пресли, Нина Симон, Том Джоунс, тримата тенори, Сид Вишъс и кой ли не още, е повече от песен. Тя е превърната в химн на свободата и достойнството. Звучала е дори при падането на Берлинската стена. От филма става известно още, че във Филипините по време на караоке-модата били извършени убийства заради фалшиво пеене на My Way.
Оказва се, че навремето поръчали на съвсем младия Дейвид Боуи да напише текста на английски, но той не се е справил. И години по-късно създава парчето Life on Mars?, посветено „На Франки”, използвайки нещо от акордите на My Way. Така си отмъщава.
Структурата на филма е класическа – историята се проследява през живи интервюта, включително и с 83-годишния младолик Пол Анка, през архивни материали, коментирани зад кадър от гласа на Джейн Фонда, и през концерти – най-вече на Франк Синатра. Както вече споменах, той е в центъра на повествованието. Не са пропуснати и намеците за връзките му с мафията, както и неговите енергични опити за опровержение. Към финала го чуваме да казва с ведро изражение: „Мразя тази песен”. На екрана се говори и на английски, и на френски. В последната си една-трета филмът леко се провлачва, но това не нарушава харизмата му.
След прожекцията цяла вечер си пусках и пусках My Way на Франк Синатра и фалшиво тананиках:
And not the words of one who kneels.
The record shows I took the blows.
And did it my way.
Yes, it was my way.
И си мислех колко е хубаво, че не съм във Филипините.
На юбилейното издание на MASTER OF ART има филми за Симон дьо Бовоар и Дзукеро, за Ван Гог и Спиноза, за Банкси и Тео Янсен, за Вили Казасян и Васко Василев… Засега съм си набелязала „Линч/Оз” (2022) на Александър О. Филип. Между другото, в програмата е включен още един на филм на Тиери Тестон и Лиза Азуелос – „Изкуството на Ричард Орлински”.
MASTER OF ART е първият по рода си фестивал на Балканите. И е оазис на духовността. Трогателно е да наблюдаваш как госпожи на достолепна възраст си купуват билети с листче в ръка – с набелязани прожекции по дни и часове. Фестивалът се провежда и в Пловдив и Варна. А мен ме очакват още Оскарови филми.
Геновева Димитрова