Младежкият театър, който празнува 80 години от рождението си и от 2006 носи името на забележителния актьор Николай Бинев, посреща юбилея с девет нови спектакъла и подготвя още няколко, с които ще изненада публиката до края на 2025 г. Диана Добрева започва репетиции на „Сън в лятна нощ“. Както се знае, тя е режисьор на най-зрелищните представления от последните няколко сезона и се очаква поредната й интерпретация на Шекспир да бъде пиршество за очите и душата с главозамайващи анимации, прекрасна музика и завладяваща хореография. Сред дамите под прожекторите ще бъдат трите най-известни имена от трите различни генерации в трупата – Койна Русева, Рая Пеева и Александра Свиленова, която бързо стана популярна като Лита от филма „Гунди“. 22-ма артисти ще бъдат на голямата сцена, премиерите са на 29 и 30 април. Така ще бъде продължена традицията на грандиозните мюзикъли в историята на Младежкия – „Йестърдей“ и „Страхотни момчета“, „Вълкът и седемте козлета“ и „Оливър“…
Другият също толкова мащабен и амбициозен проект е на Елица Йовчева – „Великият Гетсби“. Тя е и автор на драматизацията по романа на Франсис Скот Фицджералд, а тепърва ще се разбере кой ще влезе в ролите на милионера със съмнително минало Джей Гетсби и на неговата любима Дейзи. Както се знае, досега има пет киноверсии на „Великият Гетсби“ и който от актьорите облече костюма му, неминуемо ще бъде сравняван с Робърт Редфорд и Леонардо ди Каприо, които са блестящи в последните две от тях. Новините за децата също са интересни – за тях са „Вълшебната флейта“ с кукли явайки на Христина Арсенова по операта на Моцарт и „Буратино“ на Славчо Маленов по Алексей Толстой. Сред следващите предложения за тях ще бъдат „Дивите лебеди“ на Анна-Валерия Гостанян, „Малката Баба Яга“ на Александър Йорданов, „Феята Ванилия“ на София Трейман, дискът с песните от „Пипи Дългото чорапче“ по Астрид Линдгрен на Венцислав Асенов и композитор Владимир Ампов-Графа.
И въпреки че напоследък Младежкият театър, поне за външните наблюдатели, изглежда като територия, предпочитаща спокойствието, паметливите припомнят и доста бурни събития и случки от хрониките му. Те, естествено, са свързани със знаменитостите му, които през десетилетията са повече от пръстите на двете ръце и които отдавна ги няма – Николай Бинев и Домна Ганева, Коста Цонев, Люба Алексиева, Цонка Митева, Жана Стоянович, Банко Банков и Мирослава Стоянова, Анани Явашев, Петър Петров, Владимир Смирнов. От доайените са живи Иван Несторов, който вече е на 91, но не пропуска премиера в Младежкия, и изключителната му връстничка Рада Москова, която освен легендарен драматург, дълго е и лекар на Младежкия театър.
През 70-те във фоайето на театъра не само звучи рок – най-неудържимите танцьори са Гинка Станчева и съпругът й Пейчо Пейчев, но и предлагат представления от 22 часа. Първата пиеса е „Ситуация“ на Виктор Розов – Младен Киселов я носи от Съветския съюз. Разиграват я на сантиметри от насядалите в каре зрители. Борис Димовски е на първия ред и през цялото време рисува. Сред зрителите е и славният руски писател Алексей Арбузов. Единственият проблем на актьорите е, че след полунощ кръчмите вече са затворени и няма къде да пият, а нощните барове в столицата все още са твърде малко. Най-често успяват да „затворят“ ресторанта в Дома на киното, където Стефан Мавродиев учи Йорданка Кузманова как се пие водка. Празникът е безкраен, в седем без десет пред театъра всяка вечер се чуват подвиквания „Повече билети?“ – за „Мъжът си е мъж“ на Брехт, за „Когато розите танцуват“ на Валери Петров, за „Тримата мускетари“, „Дундо Марое“, „Двамата веронци“ и „Любовта и трите портокола“, за „Еквус“ и „Амадеус“, за „Параграф 22“, „Грешката е вярна“, „Архангелите не играят флипер“.
В трупата има няколко топ режисьори – Николай Люцканов, Младен Киселов, Гертруда Луканова, сестрата на Андрей Луканов, Лиляна Тодорова. Да поставя започва и тогава съвсем младият Андрей Аврамов, внукът на Гео Милев. Нито един от тях не се оплаква от цензура. През 1973 г. Николай Люцканов поставя „Кухнята“ на Арнълд Уескър – изпълнена с черен хумор мултиетническа история, която играят в цяла Европа заради болната тема на човечеството: невъзможността за общуване. След двайсетина представления свалят „Кухнята“ по нареждане на идеологическите цензори. През 1980 г. Никола Петков режисира „Полицаи“ на Славомир Мрожек. Публиката се забавлява неудържимо с абсурдите на униформената власт, а една вечер салонът е откупен за служителите на Държавна сигурност. Да не говорим за „Любовни булеварди“ на Стефан Цанев, които „отнасят“ главата на тогавашния директор на Младежкия Васил Попилиев заради много неща в пиесата и най-вече заради масовото ритуално самоубийство на героите в името на свободата. В „Магия 82“ Боян Папазов развенчава демагогската същност на партийната политика, но вече е 1988 г. и мирише на преход. Неслучайно през 1989 Николай Поляков поставя „Страшният съд“ на Стефан Цанев.
Младежкият театър обаче се разписва в аналите на родния „Бродуей“ и с най-продължителния ремонт – 20 години. Митологията гласи, че на купон след премиера секс символите Аня Пенчева и Ваня Цветкова убеждават Тодор Живков в крайната необходимост от реконструкция на сградата на „Дондуков“ 8. Тато благосклонно се навива, екшънът започва, а трупата се подслонява в Студентския дом. Но когато и той става жертва на пожар, ситуацията става неудържима. След ходения по мъките Младежкият театър най-после възкръсва като феникс от пепелта при управлението на НДСВ. Тогава Коста Цонев обяснява, че заслугата е лично на Симеон Сакскобургготски. Първата премиера е „Януари“ на Радичков с режисьор Иван Урумов.
Албена Атанасова