Не би било пресилено да се каже, че Андреа Бочели е сред най-ярките явления на съвременната музикална сцена. Не са много изпълнителите, които с такъв огромен и траен успех съчетават класическата и поп музика. С гласа си и завладяващото си присъствие на сцената отдавна е известен в цял свят. И има повод да празнува – Бочели е на музикалния връх вече 30 години.
Юбилея си отбеляза с три забележителни концерта в своя Театър на тишината в Лаятико, Тоскана, на 15, 17 и 19 юли. За да уважат италианския тенор, на Ботуша кацнаха десетки световни знаменитости, сред които Ед Шийрън, Уил Смит, Джони Деп, Пласидо Доминго, Хосе Карерас, София Вергара, Дзукеро и много други. Емоционална бе и появата на две от децата на Бочели – Матео и Вирджиния, които също са поели по пътя на музиката. Всяка от вечерите събра по 9000 зрители в театъра, а сценографията бе дело на екипа, реализиращ ефектите и за много от спектаклите на „Ролинг Стоунс“, „Пинк Флойд“, Лейди Гага и Мадона. Празничните концерти ще се превърнат и в музикален филм, за който отговаря носителят на „Еми“ Сам Ренч. Той е човекът, който режисира филма на Тейлър Суифт Taylor Swift – The Eras Tour.
По повод професионалния си юбилей Бочели организира и световно турне, в което за наше щастие попадаме и ние. Тенорът ще огласи стадион „Васил Левски“ на 14 септември – седмица преди да навърши 66 години.
Кариерата и животът на италианеца наистина са забележителни и са пример за огромната сила на духа, чрез която можем да преодоляваме всяко препятствие. Бочели е роден в Лаятико в обикновено фермерско семейство. Но още преди да се появи на бял свят, лекарите съветват майка му да прекрати бременността, тъй като детето най-вероятно ще се роди с увреждания. Темпераментната италианка Еди отказва да послуша съвета им. Андреа се ражда с вродена глаукома, но това не му пречи да води пълноценно детство – играе футбол и още от малък се влюбва в музиката. Бавачката Ориана му подарява плоча на Франко Корели и макар да е все още дете, той веднага е пленен от изпълненията. Майка му осъзнава, че музиката е единственото, което му носи истински мир и спокойствие. Малкият Бочели се учи да свири на пиано, флейта, барабани, саксофон, китара.
На 12, уви, губи напълно зрението си след като е ударен в главата, докато играе футбол. Усилията на лекарите са неуспешни. Андреа вече не може да рита, но пък живее с музиката. „Слепотата вижда чрез музиката“, ще каже години по-късно той.
Още като юноша печели първия си музикален конкурс с изпълнение на „О, соле мио“ и прави първите си стъпки в сценичните изяви. Но все пак за бъдещето си решава да заложи на нещо по-практично. Записва се да учи право в университета в Пиза, а междувременно пее по пиано барове. Така, впрочем, среща и първата си съпруга. За кратко Бочели работи по специалността си, но музиката си остава неговата голяма любов. И в началото на 90-те години късметът най-после му се усмихва. Рок звездата Дзукеро прослушва неизвестния по онова време Бочели и записва с него демо на песента „Мизерере“ за съвместно европейско турне с Лучано Павароти. Но когато Павароти чува записа, остава поразен и съветва Дзукеро да остави Бочели да я изпее на сцената. Така още преди да се е прославил, тенорът от Тоскана замества големия Павароти. По това време бъдещата музикална звезда е вече на 35 години и надеждата, че може да направи кариера с гласа си, малко по малко е започнала да си отива. Но Павароти и Дзукеро му проправят път и до днес им е признателен за това.
През 1994 г. Бочели дебютира и като оперен певец и става първи в секцията „Нови предложения“ на фестивала в Сан Ремо. С Il mare calmo della sera, написана от Дзукеро, покорява световните сцени и пазари, а следващият му голям успех е Con te partirò. Андреа Бочели започва да издава албум след албум, всеки от които покорява музикалните класации в и извън страната му. Албумът „Бочели“ печели няколко платинени диска в Европа, а в Америка също предизвиква фурор.
Италианският тенор се отличава с неповторимия начин, по който съчетава класика и поп. Пее в дует с редица световни изпълнители като Дженифър Лопес, Селин Дион, Нели Фуртадо, Тони Бенет и други. Песента му със Селин The Prayer за анимационния филм Quest for Camelot е номинирана за „Оскар“, а на тазгодишната церемония за престижните награди Бочели пя „Time to Say Goodbye“ заедно със сина си Матео. Има звезда на Алеята на славата в Холивуд. Италианският тенор се е изявявал на най-големите сцени в света, както и на авторитетни форуми на открито. През 2000 г. пее пред папа Йоан Павел Втори, няколко месеца по-късно изнася концерт пред Статуята на Свободата.
На Андреа Бочели е кръстен част от италианския адриатически бряг, а през 2006 г. по инициатива на тенора в Лаятико е издигнат амфитеатърът „Театър на тишината“. Оттогава всяка година Бочели изнася концерт на сцената му. В останалото време там цари тишина.
О, слабост, твоето име е жена
За себе си Бочели казва, че винаги е бил много религиозен, макар да има своите грехове. А те, по думите му, са красивите жени. Първата си съпруга Енрика среща през 1987 и пет години по-късно се женят. Имат двама синове – Амос (1995) и Матео (1997). Големият учи пиано, но в крайна сметка се насочва към аерокосмическото инженерство, докато Матео изцяло е завладян от музиката.
През 2002 г. с Енрика се разделят, като се смята, че причината е слабостта му към жените. Само че Ватикана бави цели 10 години развода им. Междувременно, Бочели среща Вероника Берти. Въпреки че е с 25 години по-млада, двамата се влюбват лудо. През 2012 г. се ражда дъщеря им Вирджиния, която също вече покорява сцените с гласа си. Две години след като стават родители, Вероника и Бочели вдигат пищна сватба в Италия и са все така щастливи и до днес. А за италианския тенор именно любовта е вдъхновението и двигателят на света.
