Робърт де Ниро и Кристофър Уокън играят на руска рулетка в христоматийния филм на режисьора Майкъл Чимино „Ловецът на елени“. Историята е за група приятели от Пенсилвания и показва опустошителния ефект на Виетнамската война върху тях. Продукцията печели пет Оскара, а ролята в този филм е най-любимата на една от емблемите на световното кино Робърт де Ниро. Списъкът с филми на 80-годишния днес актьор е дълъг и немалка част от тях са христоматийни – „Кръстникът“, „Коварни улици“, „Шофьор на такси“, „Разяреният бик“, „Кралят на комедията“, „Добри момчета“, „Нос Страх“, „Ню Йорк, Ню Йорк“, „Казино“.
Един от любимците на Мартин Скорсезе вече ще бъде свързван и с България, след като стана ясно, че ще открие два хотела у нас. Всъщност той има участие в компанията инвеститор Nobu Hospitality. Хотелите ще бъдат разположени в София и във Варна, ще включват изискани ресторанти, великолепно обзаведени стаи и модерни спортни комплекси. Хотелът в София ще се настани в историческата Банкерска сграда, която се намира близо до Народния театър и е заобиколена от бутикови магазини и художествени галерии.
Т.нар. Банкерска сграда е построена през 1912 година на три етажа, като през годините са достроени още два, с което се променя и покривният силует. Постройката е архитектурно-строителна и художествена недвижима културна ценност с категория „национално значение“ и попада в границите на Втора защитена зона на археологическия резерват „Антична Сердика и средновековен Средец“. Проектирана е от Никола Лазаров – едно от архитектурните светила в близкото минало, а в момента в нея се помещават офиси на различни компании.
Във Варна хотелът ще бъде вдигнат близо до морския бряг и според анонса на компанията „ще преоформи пейзажа на луксозното гостоприемство във Варна и ще създаде нов стандарт за изживяване на гостите“.
Nobu Hospitality е създадена през 1994 г. от Робърт де Ниро, японския готвач и ресторантьор Нобу Мацухиса и американския продуцент Меир Тепер. Компанията притежава хотели в САЩ, Испания, Обединеното кралство, Мексико, Филипините, Мароко, Полша и Гърция и планира разширяване към държави като Абу Даби, Египет, Тайланд и Доминиканската република.
80-годишният Де Ниро, който е носител на два Оскара, е всепризнат за един от най-великите актьори. Превъплъщенията му са хамелеонски – може да е мафиот, гангстер, психопат, забавен старец. Общото между всичките му персонажи е, че те са индивидуалисти, бунтари и конфликтни личности.
В името на ролята е готов на всичко. Наддава 25 килограма и се научава да се боксира, за да влезе в образа на Джейк ла Мота в „Разяреният бик“. Изпилва си зъбите за „Нос Страх“, научава се да свири на саксофон за шедьовъра на Скорсезе „Ню Йорк, Ню Йорк“. Макар че знае италиански като човек с италиански корени, за ролята на Вито Корлеоне в „Кръстникът“ цели четири месеца изучава специфичния сицилиански диалект. Работи дори като таксиметров шофьор, за да бъде докрай автентичен като Травис Бикъл в „Шофьор на такси“. За ролята си на чудовището във „Франкенщайн“ месеци наред изучава речта на хора, получили удар.
Списъкът от филми, в които е участвал, е впечатляващо дълъг, а повечето заглавия са вече класика – „Последният магнат“, „Ловецът на елени“, „Имало едно време в Америка“, „Ангелско сърце“, „Недосегаемите“, „Пробуждане“, „Виновен по подозрение“, „Обратна тяга“, „Франкенщайн“, „Жега“, „Фенът“, „Да разлаем кучетата“, „Мъже на честта”, „Анализирай това“, „Запознай се с нашите“, „Елитни убийци“, „Високо напрежение“.
Арт жилката е заложена в кръвта му генетично. Родителите му са от италиански произход, занимават се с изкуство и рисуване. Разделят се обаче, когато е едва двегодишен, и малкият Де Ниро израства в един от най-криминалните райони на Манхатън, наречен Hell’s Kitchen („Дяволската кухня“). Разказва, че средата в детските му години е била от полза за образите на мафиот, които често играе. Прякорът му е Боби Млякото заради бледия цвят на кожата му.
На 16 години получава първата си роля в пиесата „Мечка“ от Антон Чехов. В киното дебютира през 1968 г. в продукцията на Брайън де Палма „Приветствия“. Следва период, когато получава незначителни роли, за да дойде 1973 г., когато привлича вниманието на критиците с участието си в „Бий бавно барабана“. Тогава се случва една от най-важните срещи в живота му – запознанството с Мартин Скорсезе, който го кани да се включи в „Коварни улици“. Двамата толкова си допадат, че се превръщат в железен тандем, а сътрудничеството им продължава в „Шофьор на такси“, „Разяреният бик“, „Кралят на комедията“, „Добри момчета“, „Нос Страх“, „Ню Йорк, Ню Йорк“ и „Казино“.
Мнозина се питат с какво се отлича от гвардията известни негови колеги в Холивуд, че е толкова успешен. Силата му освен сливането с образа са мимиките на нестандартното му лице. За разлика от много звезди, които внушават палитра от емоции безмълвно и само с трепване на мускул пред камерите, Де Ниро играе с мимики почти колкото с жестове.
За всичките си участия пред камерите е донесъл на киното печалби от повече от 2 милиарда долара. Въпреки това цени най-много първия си хонорар – 50 долара за дебюта му в театъра. И до днес твърди, че това са най-скъпите пари в живота му.
Противно на сложните му и противоречиви персонажи в киното, в живота той е харизматичен, с блестящо чувство за хумор и самоирония. Пристрастен е към социалните мрежи, където постоянно пуска смешни видеа, снимки с Ал Пачино и Скорсезе, забавни участия в телевизионни предавания. Подобно на много свои знаменити колеги, става жертва на вълната MeToo и в края на миналата година филмовата му компания е осъдена за 1,2 млн. долара за полова дискриминация. Делото е заведено от дългогодишната му лична асистентка Греъм Чейс Робинсън. В съдебната зала тя свидетелства, че 80-годишният Де Ниро и приятелката му Тифани Чен са се обединили срещу нея, за да превърнат работата, която някога е обичала, в кошмар.
Дори тази съдебна сага не успява да срине имиджа на Робърт де Ниро. Блестящите роли, които е изиграл, се оказват по-силни от обвиненията за непристойно поведение и лош характер. Харизмата му е толкова голяма, че мнозина не вярват, че Робинсън е казала истината.
Вместо да потъне в депресия, на 79 години, през 2023 г., големият актьор става баща за седми път, когато най-голямата му дъщеря, Дрина, е на 51. Подобно събитие може да се случи само в живота на човек, постигнал вътрешната свобода, за когото любовта не се свързва с възрастта. Непоправим оптимист, който на 80 тръгва да прави инвестиции. И то не къде да е, а в България.
Засега не се знае кога и дали Де Ниро ще дойде в София или във Варна, за да обсъжда или финализира сделката. През 2012 година той беше у нас за снимките на две сцени от филма на режисьора Марк Стивън Джонсън „Сезонът на убийствата“. Другата звезда беше Джон Траволта. Двамата бяха специални гости на тайна вечеря с тогавашния премиер Бойко Борисов и неговия министър на културата Вежди Рашидов.
Далечен негов прадядо е провъзгласен за губернатор във Франция
Членовете на фамилията му запазват статуса си на благородници до XVI век
Родословието на Робърт де Ниро отвежда назад във вековете към Франция, където един от прадедите му, офицер от кавалерията с италиански корени, толкова се отличава в битките, че император Конрад II го провъзгласява за губернатор. Роденият в Лука Рафаел де Поджо е погребан под мраморна плоча с меча си, шлема и шпорите. Фамилията продължава своята история под името Дюпюи. Членовете на семейството запазват статуса на благородници до XVI век, когато стават протестанти и светските и религиозните власти им отнемат всички привилегии.
Когато гоненията заплашват живота им, прадедите на Робърт де Ниро бягат от Франция – първо в Германия, после във Вирджиния, където има много заселници с тяхната вяра. Дюпюи процъфтяват в Новия свят. Другият клон в родословното дърво на актьора е по линията на холандския емигрант Николас Адмирал. В кръвта на Де Ниро са смесени гени на френски придворни, кръстоносци и английски колонизатори. Вероятно от тях идват много от качествата и страстите му. Като специалното отношение към архитектурата. То е възпитано у Робърт де Ниро от баща му и майка му, добри, макар и не широко известни художници, наследено е и от прадядо му, зидаро-мазач от Югоизточна Италия.
Купува имоти на килограм
Плаща 3 милиона долара на дърводелец, който обновява къщата му в Гринич Вилидж
В началото на 80-те години на миналия век Де Ниро се хвърля с хъс да обновява къщата си в Гринич Вилидж в Ню Йорк – четири етажа, мазе, шест спални и бани, сауна, фитнес салон, зала за прожекции. Само работата на дърводелеца, който изпипва детайлите, струва на актьора три милиона долара.
Де Ниро е повече от претенциозен, а на всичкото отгоре въпросният дърводелец го дава под съд заради закъснели плащания. Но проблемите не плашат Де Ниро и той продължава да купува сгради – в Кънектикът и в Лонг Айлънд. Превръща се в крупен собственик на имоти – неслучайно чичо му Джак де Ниро е известен брокер с мащабен бизнес в Ню Йорк и Флорида, а майка му Вирджиния Адмирал търгува с апартаменти в Манхатън. Дамата притежава етажи от сгради из целия Гринич Вилидж, Сохо и други райони в Манхатън. Неслучайно Боб научава един от най-важните уроци в бизнеса от нея: всички големи богатства са натрупани с недвижими имоти. В периода, в който се вълнува най-вече от именията си, Де Ниро отхвърля оферти за главни роли в „Ах, този джаз“, „Американски жиголо“, „Хамет“.
През 90-те години той е от първите видни жители на квартала, известен като Трайбека, и е сред най-значимите инвеститори в подобряването на инфраструктурата му. Преди да се намеси в развитието на Трайбека, там има най-вече малки складове и фабрики. Създава филмов център, вдига офис сгради, открива ресторанти. След 11 септември създава вече престижния филмов фестивал за независими продукции „Трайбека“.
Отказва да снима със Серджо Леоне заради мръсна дъска в тоалетната
Цар е на визуалните трансформации, те са учебник по кино
През 1973 г. Робърт де Ниро е в Италия, за да се превърне във Вито Корлеоне в „Кръстникът“. Тогава Серджо Леоне – великият режисьор на „Добрият, лошият, злият“, „За шепа долари“, „Имало едно време на Запад“, се опитва да го изкуши със следващия си проект. Не става дума обаче за уестърн. „Правеха ги прекалено често, а и кой иска да виси насред пустинята три месеца“, казва Де Ниро.
Пет години по-късно продуцентът Арнън Милчън, бивш търговец на артефакти и израелски шпионин, се навива да осигури парите за „Имало едно време в Америка“ – така се казва епосът за гангстери евреи по време на сухия режим, по който Серджо Леоне работи отдавна. Двамата с Де Ниро се харесват от самото начало, но на два пъти замалко да развалят отношенията си. Актьорът не само не иска да снима цяла година в Италия, но и не желае да бъде напътстван. Още по-драматично става, когато посещава Серджо Леоне в апартамента в хотел „Мейфлауър“ в Ню Йорк, нает от италианеца за офис на екипа. Де Ниро влиза в тоалетната и вижда, че едрият и тромав Леоне е изцапал седалката. Актьорът вика гневно Арнън Милчън и го информира, че няма да работи с човек, който не поддържа задължителната хигиена. Втрещеният продуцент се чуди как да умиротвори звездата, почти заеква, докато се опитва да извини Серджо Леоне. Робърт де Ниро е готов да се откаже от филма, защото според него урината, която се вижда, означава маркиране на територия, борба за власт, проява на превъзходство.
Въпреки всичко снимките за „Имало едно време в Америка“ започват – в Рим, Париж, Монреал, Ню Йорк. „Боби на първо място е актьор, Клинт Истууд на първо място е звезда. Боби страда, Клинт се прозява“, сравнява Серджо Леоне, цитиран от Шон Леви, автора на биографичната книга за Робърт де Ниро, издадена на български от „Бард“. Докато очаква поредната клапа в Париж, актьорът неглижира предложението на своя приятел и гуру Мартин Скорсезе да изиграе Спасителя в „Последното изкушение на Христос“ по романа на Никос Казандзакис. Сваля шапката от избръснатата си за „Имало едно време в Америка“ глава и пита режисьора дали му прилича на Исус. После му обяснява, че ще влезе в ролята само ако Скорсезе е притиснат до стената и наистина няма друг кандидат за образа.
Трансформациите му са христоматийни. Заради своя ветеран от войната във Виетнам в „Сенки от миналото“ участва в благотворителни събития, на които четат писма от войници, изучава посттравматични реакции. С Джейн Фонда снимат „Стенли и Айрис“, където той е пекар, вдовец и кандидат-изобретател, влюбен в жена, дошла да работи в сладкарницата му. Всъщност продукцията е едва втората истинска любовна история в кариерата му. Когато Стенли и Айрис се сближават, тя узнава най-големия срам в живота му: той не може нито да чете, нито да пише. И тук Де Ниро се развихря, както той си знае и може – чете изследвания и анализи за неграмотността сред възрастните в Америка, с часове гледа записи с лични разкази за проблема. Прилага дребни хитрини, които ще му помогнат да се слее с драмата на героя си – преструва се, че е забравил очилата за четене, моли сервитьорите да му предложат нещо от менюто, ползва ръчно нарисувани схеми на обществения транспорт. Основното чувство, което „тренира“ по време на снимките, е чувството на срам и тайнственост – Стенли винаги е на ръба да бъде разкрит.
Де Ниро окончателно сваля натрупаните за „Разяреният бик“ килограми – девет от корема и бедрата, когато започва снимките на „Да се влюбиш“. Извънбрачен романс, в който е с Мерил Стрийп, двамата не са си партнирали от „Ловецът на елени“.
За да се превърне в Ал Капоне в „Недосегаемите“ на Брайън де Палма, отново наддава като за „Разяреният бик“ – в продължение на шест седмици се тъпче безразборно с калорична храна в Италия. Снагата му натежава с 13 килограма. Дизайнерите на филма поръчват дрехи по новите му мерки – десет костюма по три хиляди долара при шивача, грижил се за гардероба на самия Ал Капоне. Още два пъти по толкова за коприненото бельо в известното ателие, където са обслужвали гангстерския бос. Де Ниро дава специални инструкции за аксесоарите – бижута, шапки, нелегални пури по 25 долара едната. Когато се появява на снимачната площадка, всички губят ума и дума – трансформацията е магическа. Изчита всички книги, писани от хора, познавали Капоне, изгледал е всички възможни снимки. С две от тях в ръка влиза при бръснаря, където е подстриган, избръснат и изскубан, после двамата сверяват изображението на хартията с това в огледалото. Упражнява се да държи пурата като Ал Капоне, прави си маникюр като неговия, придобива тен като на Капоне, слуша любимите му опери. Оплаква се на Брайън де Палма, че най-трудно му е да докара гласа и тембъра на Капоне, защото не е успял да открие аудиозапис. В бележките по сценария акцентира върху статиката в позите му. Търси баланса между неаполитанеца Ал Капоне и сицилианеца Вито Корлеоне. След 11 дни пред камерите се зарича никога повече да не излиза от перфектните си пропорции, постигнати от него преди работата в „Недосегаемите“. Сцените му са само седем, но Шон Конъри, който е в една от главните роли, казва: „Сякаш Боб винаги беше там“. През първия уикенд „Недосегаемите“ носи 10 милиона.
За „Обратна тяга“, където е вманиачен следовател на палежи, часове наред прекарва с Бил Косгроув, ветеран от пожарната на Чикаго. Актьорът не само купува истинската му екипировка, но и го следва по петите, докато Косгроув натиска газта към току-що избухнал пожар или търси причините за възникването му. А докато е с професионалиста, негов технически съветник в „Обратна тяга“, Де Ниро е небръснат и несресан, с мърляви дрехи и мокасини без чорапи.
След като с месеци извайва тялото си за „Нос Страх“, където е бивш затворник, който търси жестоко възмездие за несправедлив според него адвокат, стига до три процента мазнини. „Той е най-амбициозният човек на света“, казва треньорът му.
Освен това е прочут и с безкрайните си дубли. Докато снимат „Мисията“ в Картахена през 1984 г., къса нервите на Джеръми Айрънс, който е в другата главна роля. След седмия дубъл британецът гледа изключително отегчено, след 13-ия погледът му е вече изцъклен. След финала на работния ден Де Ниро продължава с подготовката за следващия – бос, почти гол, скачайки на куц крак навътре в джунглата. В един момент обаче започва да проявява претенции и към сценария. Режисьорът Ролан Жофе се чуди как да успокоява страстите. Разказът за трагичната съдба на йезуитска мисия в Южна Америка през XVIII век печели „Златна палма“ на фестивала в Кан през 1986 година. Робърт де Ниро приема овациите по червения килим в Двореца на киното.
Колкото и да не е за вярване, той има и епизодична роля – в черната фентъзи комедия „Бразилия“ на Тери Гилиъм, дистопия на тоталитарната бюрокрация. Той е Хари Тътъл, който се появява само в две сцени, но е ключова фигура в историята. Тери Гилиъм е изумен, че Де Ниро сам избира този поддържащ персонаж. Това не пречи на актьора да се подготви за него, както той си знае, докато усвоява майсторството да ремонтира отоплителни тръби и да говори с британски акцент. На терен е толкова маниакално вторачен в детайлите, че на режисьора му идва да го удуши.
Играе театър пред 700 затворници
Том Круз едва успява да намери свободно място за представление на идола си
Робърт де Ниро рядко играе на сцената, но няма страх от нея. За първи път жъне успех на живо пред публика през 70-те. 15 години по-късно се съгласява да влезе в пиесата „Куба и синът му Теди“ – за неграмотен наркодилър, който отглежда сина си, чиято мечта е да стане писател. Сюжетът много му харесва, тъй като „не носи стари белези, не влачи багаж“. Билетите са продадени за три месеца напред. Критиците са във възторг. Навалицата е страховита, Том Круз едва успява да намери свободно място, за да гледа идола си. Следващият договор е за Бродуей – в зала с 10 пъти по-голям капацитет. Едно от представленията е на Райкърс Айлънд пред 700 затворници.
Де Ниро не се плаши и от поезията. През март 1986 г. прославеният руски поет Евгений Евтушенко е на турне в Щатите. Прочутият актьор излиза с него на сцената, за да прочете превод от епоса на Евтушенко „Бабий Яр“. Дори не трепва от информацията, че преди събитието в катедралата „Сейнт Джон“ в Манхатън в полицията получават анонимно обаждане за поставена бомба. Следващата година е поканен на кинофестивала в Москва, за да оглави журито – за първи път американец получава подобно признание. Така през 1987 г. той пристига в руската столица с дъщеря си Дрина, тогава на 19, и сина си Рафаел, който е на 11. С тях, разбира се, пътува и личният треньор на актьора, който не го оставя нито ден без джогинг. В журито Де Ниро е с Жерар Депардийо, Ванеса Редгрейв, Марчело Мастрояни, Настася Кински и Куинси Джоунс – все ляво ориентирани знаменитости.
През 80-те има поредица от неосъществени проекти. Отказва да поеме малката роля на импресариото Сол Хърок във филм за великата руска балерина Ана Павлова и първостепенния образ в останалата на хартия продукция за Михаил Лермонтов. Канен е да участва в епоса на Серджо Леоне за обсадата на Ленинград и да бъде Панчо Виля в дует с Том Круз. Казва „да“ за „Смисълът на живота според Монти Пайтън“, за адаптация на Елия Казан по собствения му роман „Отвъд Егейско море“, за Просперо в кубинска филмова версия на „Бурята“, за екшън на Майкъл Чимино за живота на гангстера Франк Костело. Но нито един от тези сценарии не стига до екрана. Междувременно обаче той се готви да дебютира като режисьор с „Двоен удар“ – разказ за ченгета в Ню Йорк. В края на 80-те отваря своята продуцентска фирма „Трайбека Прадакшънс“.
Афроамериканките са голямата му страст
Жени се официално само два пъти – засега
Когато през 80-те бракът му с Даян Абът, майка на четири от децата му, върви към своя край, Де Ниро се държи като неудържим тийнейджър с побеснели хормони. Папараците го засичат с грациозни като газели афроамериканки на не повече от 25 години. Докато снима „Бразилия“ в Лондон, издирва телефона на суперсексапилна красавица от Карибите – момиче от прословутата трета страница на таблоида „Сън“. Тя се казва Джилиан де Тревил и връзката им продължава близо година, понякога дори я кани в Ню Йорк.
Голямата му страст в онези времена е Дорис Смит от кориците на „Ескуайър“, една от най-екстравагантните жени в нощните клубове на Ню Йорк. С Де Ниро се харесват на парти – тя е негов тип от главата до петите: красавица с големи гърди и тънка талия. Неразделни са с години – дует по премиери, дори на партита за рождени дни на приятели. С Даяна се развеждат през 1989 г. и медиите официално започват да наричат Дорис „неговата придружителка“. Паралелно с блясъка тя преживя три тежки житейски удара – спонтанен аборт с негово дете, смъртта на майка си, която умира от цироза на черния дроб, смъртта на брат си, който си отива от СПИН. И въпреки тези трагедии винаги искри до актьора в приповдигнато настроение, готова да го следва до края на света.
Робърт де Ниро и Грейс Хайтауър се срещат през 1987 г. и се женят десет години след това. Периодично се разделят и събират под един покрив – след операцията заради доброкачествения рак на простатата му и заради емоционалните проблеми на сина им Елиът. През 2004 г. година подновяват брачните си клетви. А през 2011, когато той е на 68, а тя на 56 години, се сдобиват с Хелън, родена от сурогатна майка. Той е на 75, когато се развежда с Грейс. Според светски хроникьори в едно от кафенетата на вече бившата госпожа Де Ниро се чула следната реплика на актьора: „Ако не харчеше като луда и не се проваляше, нямаше да се налага да се снимам в скапани филми“. Ако това въобще е било изречено, то вероятно е било заради „Златната малинка“, която титанът получава за участието си в съмнителната комедия „Ох, на дядо“.
С 46-годишната днес Тифани Чен, майка на момиченцето Джия, което наскоро се появи на белия свят, са заедно от 2015 г. Тя е професионален майстор по бойни изкуства и инструктор по тай чи, занимавала се е с фигурно пързаляне, танци и гимнастика. Смята се, че Робърт и Чен се запознават, докато работят заедно в „Стажантът“. В комедията Чен е инструктор по бойни изкуства, а на терена са още Ан Хатауей и Рене Русо. Първите слухове за връзката им се появяват през лятото на 2021 г. заради снимка от Южна Франция, на която се държат за ръце. После папараците отново ги заковават на луксозна яхта с приятели.
Днес актьорът, Тифани Чен и бебето им живеят заедно в Лос Анджелис. Той все така ревниво пази личния си живот. Всички помнят, че дава под съд фотоагенция, която през 2002 г. тиражира снимка, на която с Шон Пен духат свещите на общата си торта – и двамата са родени на 17 август.
