„Безветрие”, 2023, България/Италия, режисьор Павел Веснаков, продуцент Веселка Кирякова, сценарий: Павел Г. Веснаков, Симеон Венциславов, Теодора Маркова, Невена Кертова, Георги Иванов; оператор Орлин Руевски, музика Аскари, в ролите: Огнян Павлов-Fyre, Веселин Петров, Михаил Мутафов, Надя Дердерян, Лидия Вълкова, Константин Трендафилов, Васил Бинев. Награди: за режисура, на град Варна, на младежкото жури от „Златна роза” 2024.
Фестивалът на българския игрален филм „Златна роза” (19-26 септември), организиран от ИА Национален филмов център, се проведе за 42-ри път и за 41-ви – във Варна (през 1990-а бе в София). Беше отново изнурително, а ние, присъстващите 15 кинокритици, се оказахме за пореден път черноработниците. Сред 15-те пълнометражни, 19-те късометражни филми и 5-те сериала изпъкнаха броени, но, освен частното недоразумение „първи православен филм” „Не затваряй очи” на Николай Егерман, повечето показаха израстване на режисьорите им. Пълнометражното жури бе в състав: Захари Карабашлиев (председател), Яна Титова, Стефан Командарев, Ада Соломон (Румъния) и Атина Карталу-Адуку (Гърция). Те отредиха втората „Златна роза” (след „Бащата”) за дуото Кристина Грозева и Петър Вълчанов – „Триумф”, за който писах в миналия брой, получи още 5 отличия, включително и на публиката. С четири си тръгна „Клопка” на Надежда Косева, за който също съм писала във „Филтър” (Специалната награда на журито, за мъжка роля на Александър Трифонов, за операторско майсторство на Кирил Проданов и диплом за специални постижения на художничката Ивелина Минева за „Триумф”, „Сватба” и „Клопка”). С три си тръгна „Безветрие” на Павел Веснаков, вече селектиран на Европейските филмови награди. Голямата изненада бе „Сватба” на Магдалена Ралчева по разказа на Николай Хайтов със сценарист Юрий Дачев и оператор Емил Христов (награда на гилдия „Критика” към СБФД), но за него – по-късно.
Късометражното жури бе в състав: Сабина Петкова (председател), Иван Крал (Сърбия) и Стефан Ганов. Те избраха прекрасния „Влечуги” на дебютантката Кристина Спасовска с продуцент Майя Виткова-Косев. За първи път Филмаутор (в лицето на председателя му Станислав Тодоров-Роги) връчи Награда за млади автори до 35 години и тя отиде при късометражния „Никол” на Елена Тончева.
„Безветрие” се оказа един от най-коментираните филми на фестивала. След успешния си пълнометражен дебют „Уроци по немски” (2020) талантливият и социално тръпен Павел Веснаков отново се занимава с проблема за общуването между поколенията в гадна среда, но в друг ключ. С бруталността си новият филм изглежда по-близък до късометражните му „Парафиненият принц” (2012) и „Зевс” (2015).
Екранът е квардатен – 1:1. Драматургичната конструкция на филма предлага няколко едри епизода с монолози, в които младият и щедро татуиран Калоян (Огнян Павлов-Fyre) се среща със стари познайници, които му разказват за починалия баща. Младежът идва от Испания, където живее с майка си, за да продаде семейния апартамент. Междувременно става ясно, че заради строителството на нов хотел със спа център, се налага преместването на гробище. Костите на починалите са в черни найлонови торби. В началото Калоян е безразличен към този акт, но впоследствие се активира. Заниманието с преместването на костите е изключително важен тематичен акцент. Двамата с негов приятел изнасят вещи от апартаменти, включително и този на баща му. Сред тях за боклука са не само вехти черно-бели фотографии, а и бюстове на комунистически вождове, а най-големият и тежък е на Путин. Прочее, разчистването на сметките с миналото чрез огромния бюст на Ленин за първи път бе показано в „Погледът на Одисей” (1995) на Тео Ангелопулос. Постепенно Калоян преодолява травмите от детството си и осъзнава, че баща му е бил свестен човек.
Рапърът Огнян Павлов-Fyre с татуиран отзад на главата му лик на Юлий Цезар е почти непрестанно в кадър и се вписва органично в атмосферата на мизерия, обреченост, самота. Между другото, собственият му житейски път е близък до този на Калоян. Колоритни са монолозите на Михаил Мутафов, Васил Бинев, Лидия Вълкова, Константин Трендафилов, но са многословни и назидателни. Филмът е заснет изключително живописно и предимно в нисък ключ от постоянния оператор на Веснаков Орлин Руевски. Със завладяващата си визия направи впечатление още на фестивала в Карлови Вари, където бе световната му премиера.
Емоционалният заряд на „Безветрие” не ме докосна, но пък доста колеги и членовете на младото жури полудяха по филма. На мен ми стои някак „деветдесетарски”, а някои го приеха за авангарден.
На фестивала Павел Веснаков присъства и като режисьор на симпатичния сериал „Всичко за сина ми” (ще бъде излъчен по БНТ), където ще видите досадния комик Димитър Рачков в неочаквана светлина. Надявам се „Безветрие” да има по-голям успех сред зрителите, отколкото „Уроци по немски”. Поне заради Fyre.
Геновева ДИМИТРОВА