Кирил Господинов в цял ръст в коронната си кино роля на Баш майстора – така изглежда паметният знак за големия актьор, поставен между театъра и часовниковата кула в центъра на Варна. Мястото е избрано неслучайно – именно там човекът, изиграл някои от най-ярките роли в киното, всяка сутрин пие кафе с приятели. „И аз, и скулпторът Кирил Янев не искаме да употребяваме думата паметник, тя носи енергията на надгробна плоча. Работих по проекта близо седем години. Слава на Бога, нещата се случиха точно, когато трябваше. Имам чувството, че станаха с благословията на татко от небесния театър“, коментира пред „Филтър“ Веселина Господинова, дъщерята на незабравимия артист.
Преди 5 години тя получава покана от приятелите и почитателите на Кирил Господинов в любимата му Варна да празнуват 85 години от рождението му. Прави първата изложба с логото „Баш майстора завинаги“ и я подарява на варненци – дни наред те се спират с носталгия пред 40-те винилни платна на входа в Морската градина. „Толкова ни беше добре, толкова ни обичаха и уважаваха – мен, семейството ми, фамилията ми, че с мъжа ми и децата живяхме тук три години“, разказва дъщерята. Младата дама, която носи железния характер на майка си – професор Мирослава Кортенска, известната театроведка, чието перо и пиперлив език плашеха посредствените артисти, на всяка общинска сесия започва да дебатира темата за паметния знак. Идеята да бъде в уличката зад Рибната борса, където някога живеят Господинови, бързо отпада. Не става дума и за традиционна и официозна плоча до входа на кооперацията. „С помощта и подкрепата на всички зрители на баща ми в цяла България и по целия свят, тръгнахме в друга посока и стигнахме до смело решение без аналог – стена с реален размер. Кирил Янев – този забележителен творец, доайенът на художниците във Варна, с огромна любов направи образа на татко по снимка от „Баш майстора на море“, със същия костюм, със същите обувки. Сякаш излиза от стената и подава ръка. Друга визия, друг смисъл, друго послание. Спомен за поколенията. За да може името на Кирил Господинов – този велик човек, дал толкова много на киното и театъра, да премине в XXI век. Модерна и нестандартна е специалната пролука до лика му, където всеки може да покаже лицето си и си направи селфи за социалните мрежи“, коментира Веселина Господинова. Изписана е и популярната реплика на героя му „Ша ти сложа шапката аз на тебе“, посочени са годините на раждането му – 1934, и на кончината му – 2003. Подписът е от „признателни почитатели“. Най-важното за Веселина Господинова е опазването на паметта – големият проблем на обществото ни. Неслучайно тя е от сериозните дарители в държавния архив – всичко за Кирил Господинов е дигитализирано, всеки може да влезе и да чете за него от всяка точка на света. „Българският дух е несломим, трябва да помним, че сме потомци на велики личности“, категорична е тя.
Дъщерята на Баш майстора е най-доволна, че сърцето му остава точно във Варна. „За него тя е космичен скок във вселената. Роден е в близкото село Гроздьово – в много бедно семейство, в което не се знае нито какво е театър, нито какво е кино. Само един чичо е ходил веднъж на цирк. Татко е на 14, когато отива с каруца до Провадия, за да се запише в тамошната театрална трупа. Отбива военната си служба във Варна, за да бъде близо до театъра“. Той е на сцената като Странджата, когато го вижда Зако Хеския и го кани в бъдещия си кино хит „Тримата от запаса“. „Татко отказва – за него театърът винаги е бил на първо място. Но шофьор от продукцията обещава, че всеки ден ще го кара до снимачната площадка, а вечер ще го връща във Варна за представленията“.
След като се пенсионира по свое желание в театър „София“, където играе години наред, той веднага се прибира във Варна. Там е и лебедовата му песен – като д-р Ранк в „Нора“ на Ибсен. „Разказвал ми е колко силно се е притеснявал, защото хората са свикнали да го гледат в комедийни образи, а тази роля е силно драматична. „Трепери ми душичката, Весче, страхувам се, че когато изляза на сцената, публиката ще се разсмее“. Слава Богу, това не се случва, беше много щастлив“, връща лентата Веселина Господинова. За последно снима в „Другият наш възможен живот“ на Румяна Петкова, където се събира с двамата си най-близки приятели – Иван Иванов, когото нарича „човек от моята кръв“, и Ваня Цветкова. Когато филмът излиза на екран през 2004-а, Кирил Господинов вече го няма.
Партнира на Тодор Колев в скандалния спектакъл „Човекоядката“
Цензорите постоянно променят текста, но постановката пак се превръща в остра сатира на социализма
Веселина Господинова израства зад сцената и в ложата на театър „София“, където Кирил Господинов започва да играе от началото на 70-те години. Помни всичките му персонажи, не може да забрави и вълненията на трупата около „Човекоядката“ – скандалната пиеса на Иван Радоев, разобличаваща уродливи нрави на социализма. „Бях малка, но няма да забравя как татко цитираше Иван Радоев: „Колкото повече режат и махат от текста, толкова по-хубаво става“. И досега общуваме с Весела Радоева, съпругата на знаменития драматург и поет. Пред очите ми е и как състаряват Тодор Колев – мажеха го с бяла боя пред огромно огледало“.
Кирил Господинов, естествено, се опитва да предпази дъщеря си от сладката отрова на театъра. „Казваше ми, че актьорството е много тежка работа – физически, психически, емоционално, че не е за момиче. И че трябва да се посветиш на тази професия, само ако си категоричен на хиляди проценти, че не можеш да се занимаваш с абсолютно нищо друго на света. Никога не ме е бутал да ставам актриса. Не се зарадва особено, когато ме приеха във ВИТИЗ. Нито е звънял на Стефан Данаилов, в чийто клас завърших, не беше човек на „връзките“. Сигурна съм, че сега там, на небето, е радостен, че се занимавам със съвсем други неща. С годините разбрах защо не искаше да го последвам. Не е новина, че в България много трудно можеш да отгледаш достойно децата си, ако се занимаваш само с изкуство. Не бих бутала и моите натам“. Дъщеря й, Вивиен Господинова е бъдеща голяма звезда на европейския футбол, която ще разнася славата на България като внучката на Баш майстора. Синът й, който се казва Кирил Господинов, вероятно е този, който ще се отдаде на арта – вече е млад музикант. „Завещанието на татко е едно единствено – децата над всичко. Моите получават добро образование в Европа, но най-важното е да растат като достойни българи, независимо къде се намират по света“.
Самата Веселина Господинова – въпреки известните си родители, с чиито имена би следвало да й е малко по-лесно, неведнъж започва от нулата в Нидерландия. „Няма срамна работа. И никога не бих останала в сянката на майка ми и баща ми. Печеля парите си със съвсем различни от техните професии, но знам, че имам пристан в България, където винаги мога да се върна, за да се боря за духа“.
Албена АТАНАСОВА