Има прояви в съществуването ни – своеобразни божествени капризи, без които оцеляването на биологичното ни тяло е невъзможно. Сред тях е сънят – най-загадъчното нещо, което правим и което отнема една трета от живота ни. Но без него всичко в нас би било подложено на страдание, би ни погубило. И затова са необходими не повече от 265 часа безсъние. Сомнологията – или науката за съня, е сред най-новите изследователски полета, в които все още не са разкрити отговорите на низ от простички въпроси, включително и този какво точно в безсънието ни убива. При проведен през 1989 година експеримент с плъхове, които са държани в състояние на безсъние, докато умората ги доведе до смърт, аутопсията разкрива интересен факт. В умъртвените от преумора животни не се откриват никакви аномалии, обясняващи леталния край. Телата им просто са се предали.
Разбира се, темата за съня е неразривно свързана и със сънуването – феномен, който от хилядолетия вълнува умовете на хората. Още Артемидор Далдиански през ІІ век cлед Xpиста прави първите известни ни опити да систематизира различните видове сънища и тяхното тълкуване. През последните 150 години Зигмунд Фройд, Карл Густав Юнг, Феликс де Менделсон посвещават десетилетия от научните си занимания в опити да разберат сънуването – неговите връзки с живеенето отвъд съня, механизмите на пораждането, отношението му към умирането. Според текста на Библията сънят е синоним на физическата смърт. С други думи – смъртта като съня не е вечно състояние, а единствено отрязък от време, който не „унищожава личността, Аза, на спящия“, независимо от промяната, която ще настъпи при Възкресението.
Оттласквайки се от вярата, медицината и психологията на съня и сънуването, трябва да кажем, че поради своята изначалност и неотменност в битието на човека или пък тъкмо като опит за противостоене на тази обреченост, сънят възбужда изключително поети, драматурзи, музиканти, превръщайки се в творческа тема на романи, опери, балетни спектакли. Ще го видим като идеен ключ в кино шедьоври и пиеси. Не убягва и от любопитството на визуалните артисти, които в съня често намират вдъхновение, а в явления като сюрреализма той има дори манифестна функция. Логично рефлексии към съня могат да бъдат видени и в българската история на изкуството, както и на съвременната художествена сцена в страната. Откриваме негови специфични овеществявания в творби на множество художници от Освобождението до днес. В скулптурата, в живописта, в графиката, в съвременното изкуство сънят оставя свои ярки отпечатъци. Именно те са и основен фокус в проекта „Сънят“, част от най-новата платформа в развитието на Художествена галерия-Казанлък „Навсякъде с изкуството“.
Проектът „Сънят“ – осъществен с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“, обединява 69 художници в 16 локации в Града на розите. В „Сънят“ се срещат минало и съвремие чрез низ от тематични изложби и инсталации, разгърнати в множество пространства – частни имоти, Музея на розата, Общинската библиотека „Искра“, Читалище „Искра-1860“, НУПИД „Акад. Дечко Узунов“, ДКЦ Районна поликлиника Казанлък ЕООД, Културно-информационен център при зала „Иван Милев“, хотел Parisi и кафене Café Berry.
В тези „свои“ и „чужди“ територии екипът на Художествена галерия-Казанлък е поканил творци, обединени в представителствата на Съюза на българските художници в Ямбол, Сливен, Стара Загора и Казанлък, както и визуални артисти, сред които Николай Караджов, Мариела Гемишева, Любен Малчев, Кирил Георгиев. С произведения от богатата музейната колекция на Художествена галерия-Казанлък са представени големите скулптори Марин Василев, Анастас Дудулов и Христо Песев; живописците Ненко Балкански, Димитър Казаков-Нерон, Янаки Кавръков, Румен Скорчев, Елза Гоева. В творчеството на всички тях можем да видим реакции към съня и сънуването; към прикритите зад спуснатите клепки очи; към нощта, тази сродница на смъртта, която ограбва огромна част от живота ни, принуждавайки ни да я прекараме в сън; към игрите на плътските желания и сладостта на мокрите сънища. Да, казва философът, сънят е най-подозрителното нещо и до голяма степен той наподобява пиянството, доколкото и у спящия, както и у пияния са минимализирани съпротивителните сили срещу злото.
В съня човекът е редуциран до най-низшите си способности, сведен е до плътското и животинското в себе си, отстранен от автентичната си природа. Природа, в която биологичното тяло е единена с духа, без който не можем. Духът, който бодърства пред всяко изпитание, пред войни и крушения, пред любовта и смисъла. Но къде странства той, докато ние сме се отпуснали в обятията на съня, най-немощното и проблематично наше състояние, без което не можем? Проектът „Сънят“ е пауза в безсънието, в която заедно и навсякъде с изкуството можем да потърсим своите отговори. Изложбата може да бъде разгледана до 31 март.
Буден ли си?
Пламен В. ПЕТРОВ