Пет филма на световноизвестния режисьор Андрей Звягинцев, удостоен със „Златен лъв“ от Венеция, „Златна палма“ от Кан, френския „Сезар“ и „Златен глобус“, ще се завъртят в Дома на киното от 12 до 17 май. Очаква се самият той да се срещне с публиката след една от прожекциите. Както се знае, най-награждаваният автор в съвременната руска киноиндустрия не е сред фаворитите на Кремъл. След началото на войната в Украйна през 2022 година той напуска родината си и открито отрича политиката на Путин: „Невъзможно е да правиш изкуство в държава, в която лъжата е официална религия. Нетърпимо е това, което се случва днес в Украйна. Това обаче винаги е било така. Войната продължава вече цяла вечност, започвайки с Троянската. Тя никога не е спирала“.
Екранните творби на Звягинцев не са от лесните, в стила им се долавят мистиката, съзерцанието и съмненията на Тарковски и неговата философия за страданието като смисъл. През темите, които изследва Звягинцев – загубата на идентичност, бащинството, безнадеждността и отчуждението, по традиция прозира критиката му на властта. Още с дебюта си „Завръщане“ (2003) – за двама братя, чиито баща неочаквано се появява в дома им в опит да възстанови прекъснатите връзки, печели пет награди във Венеция, включително и „Златен лъв“ за режисура, а после получава и номинация за „Оскар“. Семейната драма „Изгнание“ (2007) – за съпруга, която признава на мъжа си, че носи дете от друг, си тръгва от Кан с приз за най-добър актьор за Константин Лавроненко. „Елена“ (2011) – за брака по сметка между възрастния богаташ Владимир и бивша медицинска сестра, е със специалната награда на журито в секцията „Особен поглед“ в Кан.
През 2014 година Звягинцев печели „Златен глобус“ и номинация за „Оскар“ с „Левиатан“, интерпретация на притчата за библейския Йов, разказана чрез сюжет от съвременна Русия – за жестокостта на бюрократите и представителите на руската православна църква. Режисьорът провокира поредния скандал, представяйки държавата като репресираща мафия, като чудовище, което поглъща душата на малкия човек, препъващ се в системата. За Звягинцев всички държави функционират по идентичен начин, навсякъде може да цари произвол. За героя му Николай, който не може да се защити, няма вяра, няма избавление, няма милост от Бога, а само затвор. „Никога не си имал някакви права, сега нямаш и никога няма да имаш”, произнася кметът в лицето на мъжа, чийто живот не струва нищо.
„Историите на хора, които стават жертва на властта, нямат география, те съществуват навсякъде.“, убеден е режисьорът. Неслучайно припомня тезата на Августин, че държавите без справедливост са като големи банди разбойници. „Да се откажеш от свободата, означава да продадеш душата си на дявола”, добавя Звягинцев. През 2014 година министърът на културата Медински в публичен разговор го заклеймява, че във филма „Левиатан“ всичко е от черно по-черно и го призовава да снима светлите страни на живота в Русия. Звягинцев му отговаря, че не той създава реалността в държавата, а само я наблюдава и я отразява в своето кино. И че ще започне да снима „светлите страни“, когато в Русия бъдат променени условията за живот и хората повярват, че имат бъдеще.
Последният засега филм на Звягинцев, „Нелюбов“ (2017), номиниран за „Оскар“ и БАФТА, обявен за най-добър в Европа, отличен от журито в Кан и със спечелен „Сезар“, е разтърсваща история за развеждащи се съпрузи, загърбили сина си. И петте ленти са изпълнени с метафори на обществото и възбуждат дискусия за разпада на морала под настиска на статуквото. Киното на Звягинцев анализира границите на съвестта, но не предлага отговори. Продължителната пауза в кариерата на режисьора започва с пандемията. Самият той се заразява от ковид 19 през 2021-а и цяла година е извън строя – първо заради изкуствена кома, после заради възстановяването. Тогава руските медии постоянно следяха състоянието му.
Новият филм „Юпитер“ е за олигарх под угроза
В сценария няма директни препратки към серията самоубийства на руски магнати
Андрей Звягинцев работи в момента по следващия си проект, който за първи път осъществява извън Русия – снимките са във Франция и Испания. Работното заглавие на бъдещия филм е „Юпитер“ – за постсъветски олигарх, който трябва да опази себе си и семейството си.
Сценарият, започнат през 2019-а, претърпява много промени. Любопитно и логично е, че Звягинцев отказва на продуцентите да покани европейски или американски актьори, въпреки че тогава бюджетът би бил в пъти по-висок. Но като всеки автентичен руски интелектуалец той е наясно, че подобни компромиси биха превърнали творбата му в пародия. Да напомним, че прехвалената „Анора“ за разгула на олигархичен принц в Ню Йорк е почти пълна катастрофа.
Според Звягинцев работата на режисьора е като тази на Сизиф – може да бъде повален от камъка, който бута към върха на планината, но в крайна сметка стига до целта. В „Юпитер“ обаче няма конкретни препратки, нито нарочно търсени асоциации с актуалния политически контекст и поредицата самоубийства на руски олигарси. „Природата на абсолютната власт е универсална тема. Чрез нея може да се разглежда всеки културен ландшафт, всяка историческа епоха“, споделя Звягинцев пред „Върайъти“. Продуцентите описват филма като „безмилостно изследване на корупцията“.
Андрей Звягинцев – въпреки че избира да казва истината пред мълчанието, винаги подчинява социалните си послания на изкуството. То е неговата съдба, то е в основата на гражданската му позиция. Роденият през 1964 година в Новосибирск артист първо завършва актьорско майсторство. През 1986 г. се установява в Москва, където учи в Руската арт академия. До началото на новия век играе в театъра и киното.
Албена Атанасова