Има редица събития и процеси, които се случват около нас и ни гнетят, разделят, карат ни да се срамуваме дори, че сме българи. Когато обаче се случи нещо вдъхновяващо, което може да ни обедини, да придаде смисъл в иначе доста обърканото ни настоящe, често сме свидетели на смущаваща тишина. Може да мислим, че това се дължи на десетки негативни черти на нашето общество, но ми се струва далеч по-важно да се оправдаваме с констатацията – „ние сме просто такива“, а да търсим добрите примери и да ги посочваме във всеки сгоден момент. Да ги посочваме, да разказваме за тях, защото в противен случай сме заплашени болката и огорченията да ни погълнат всецяло. Именно за това е този текст, за вдъхновяващия пример, за който все не остава време да си поговорим.
На 1 април – Ден на шегата у нас, Международен ден на детската книга и ден след поредното зверство по пътищата в страната ни, в което 12-годишно дете се превърна в жертва на безразсъдството ни – индивидуално и колективно, в Болоня (Италия) се събра световният елит в изкуството на детската книга. Писатели, илюстратори, преводачи, издатели от всички краища на планетата бяха заедно, за да отпразнуват заедно думите и образите, създадени от любов към най-важната част от всяко общество – децата ни. Международният панаир на детската книга в Болоня е един от най-престижните форуми, в рамките на който всяка година се представят стотици страни, събирайки на едно място издатели, илюстратори, графични дизайнери, литературни агенти, автори, преводачи и любители на книгите за деца от цял свят. След фурора от миналогодишното ни участие съвсем логично екипът ,който го реализира, пое ангажимента да продължи работа и по изявата ни форума и през 2025 г. Така след проведен конкурс за селекция на изданията, с които да се покажем пред света и да се опитаме да ги популяризираме и намерим техни издатели извън границите на страната ни, ние отново бяхме в Болоня.
Издателят, преводач и политик Манол Пейков сподели: „Ходя на книжни изложения от (почти) 20 години и мога компетентно да заявя, че това е най-стойностното, най-премисленото, най-добре курираното, най-стилното, най-отговорното, най-задълбоченото и най-безкомпромисно представяне на България, на което съм бил свидетел. При това – с огромна преднина. Поздравления на Антон Стайков и Свобода Цекова за стойностния подбор, фината оформителска работа и вниманието към всеки детайл. Абсолютна класа! Най-сетне представяне на голям международен форум, което ни кара да изпитваме, по думите на Георги Господинов, „спокойствието да бъдем българи“. А художникът Кирил Златков отбеляза: „Това е истински празник на българската илюстрация, литература, изкуство и култура. Празник! Разкош. Подборът, текстовете, качеството на отпечатъците, рамкирането, каталогът, вертикалната книга и всички съпътстващи материали до най-малкия детайл излъчват невероятно уважение към работите на художниците, чиста радост и ентусиазъм. Така трябва да се правят нещата. Горд съм, че съм част от такава селекция, чак ми е малко неудобно“.
Уви, новината за участието ни, както и отзивите на различни посетители не намериха особен отзвук у нас и бяха удавени в злободневното. А че е нужно да обърнем внимание на този успех – е повече от важно, защото това са малки късчета радост, без които ще затъваме все повече в тъгата си. В умората си, в усамотенията си. Бягството от тях въпреки всичко е възможно. Въпреки изкуствения интелект и рухващите цивилизационни устои. Възможно е именно през света на книгата. А когато става дума за детската книга, това поразяващо постижение на човешкия ум, няма как да не се съгласим, че тя е сред онези явления, без които децата ни биха били изгубени. Това е пътят, по който те хукват подир думи. „Подир думите“ беше заглавието на изложбата, която бе част от представянето ни в Болоня – с куратори Свобода Цекова и Антон Стайков. В нея участваха 19 илюстратори – Дамян Дамянов, Елена Жаблянова, Ива Сашева, Ина Христова, Капка Кънева, Катрин Ефтимова, Кремена Ягодина, Кирил Златков, Кристина Тужарова, Люба Халева, Мария Гюлеметова, Мария Налбантова, Мила Янева-Табакова, Невена Ангелова, Росица Ралева, Сияна Захариева, Сотир Гелев, Ясен Григоров и Ясен Гюзелев.
Както изтъкват и организаторите на събитието, „Подир думите“ е своеобразно надграждане и разширяване на първата българска изложба на Болонския панаир, реализирана от Асоциация „Култура и книжовност“ през 2024 г. – „Радост, тъга и надежда“. Тогава бяха представени 25 съвременни български илюстратори, а „положителният отзвук и интерес от страна на международните публики вдъхнови кураторите да я интегрират към новия проект с елегантно пространствено решение, което приобщава всички селектирани за участието през 2024 г. 25 български илюстратори и приканва към поредното магично пътуване в света на новата изложба. Свързването на двете изложби прави възможно представянето на над 40 български илюстратори пред световния културен елит по време на Панаира. Хармонията, в която съжителстват двете изложби проличава и в приемствеността между основните визии. През 2024 г. лице на проекта бе мечето на художника Кирил Златков от книгата „Когато искам да мълча“ (автор Зорница Христова). Тази година мечокът „предава щафетата“ на Светльо и Приятеля му Куче – герои, илюстрирани от художничката Люба Халева за книгата „Меко казано“ на обичания ни класик Валери Петров“.
Българското участие на световния форум за трета поредна година се организира от Асоциация „Култура и книжовност“. Реализира се с финансовата подкрепа на Министерство на културата и Столична община, както и с подкрепата на БНТ, БНР, НФК и ИАНМСП. Едно участие, което въпреки че приключи, е добре да говорим за него. Да обърнем му обърнем внимание и потеглим „подир думите“. Думите, които макар, че понякога ни разделят имат и своята целебна сила. И най-важното – съзидателна мощ. Думите като път към спасението, за което трябва да мислим, да говорим тъкмо в тези дни – дните на Страстната седмица.
Пламен В. Петров