Тя е най-възрастният действащ телевизионен журналист и на 85 продължава да работи за „По света и у нас“.
Антон СТЕФАНОВ
Телевизонен журналист и репортер на 85 години! Възможно е! И това е Даниела Кънева, която на 22 август навърши тази достолепна възраст, но продължава да прави репортажи за „По света и у нас“. Други на нейно място биха се отдали на безгрижен пенсионерски живот, но това не важи за журналистката. Зрителите знаят, че има ли тема за Индия или Япония в централната информационна емисия на БНТ, то тя е дело на Даниела Кънева. На „Сан Стефано“ 29 колегите й я наричат Ди Ди Кей, а историите от нейната дълга кариера са повече от впечатляващи.
Даниела Кънева е наследник на легендарния кършовски род. От него произлизат Иларион Макариополски и баба Тонка. По тази линия тя е втора братовчедка на Кристалина Георгиева – председател на Международния валутен фонд и бивш европейски комисар.
За това, че е от славния род, журналистката разбира случайно. Случва се, когато учителят на сестра й казва:„В нашия клас имаме дете от Кършовците“. Иван Кършовски – един от основателите на книжовното дружество в Браила участва в двете легии в Белград и Букурещ и е живял в една къща с Ботев и Каравелов. Той всъщност е дядо на майката на Даниела и е син на сестрата на Иларион Макариополски.
„Започнах като пишещ журналист в БТА – връща се назад във времето Даниела Кънева. Бях и първият български журналист, акредитиран кореспондент в Токио. И то жена, и то млада. Току що пристигнала станах свидетел на ритуалното харакири на големия японски пнисател Юкио Мишима през 1970 година. Япония беше страхотен шок за мен. Близо година повръщах и не можеш да се приспособя. Трябваше ми време да разбера, че не тя, а аз трябва да я приема. Още първите дни там попаднах на гадател. Тогава бях с майка и той ни каза:“Двете сте много близки, не защото сте майка и дъщеря, а защото сте много стари души. Живели сте в близки отношения 11 пъти на земята“. А на мен ми предсказа:“Вашият живот няма да е като на другите хора!“
И когато си дойдох в края на 1976 година Иван Славков ме изкуши с БНТ. Много са ми световните ударни интервюта – по силата на съдбата. Но най-много ме помнят с последното интервю с Раджив Ганди, което стана световна новина през 1991 година.
И до ден днешен се излъчва по целия свят в деня на годишнината от смъртта му – 21 май. Но аз взех и първото с него като политик, веднага след убийството на Индира Ганди. Отвлякохме кола на индийската телевизия с един осветител. Стигнахме единствени от стотиците чужди кореспонденти до военните патрули по пътя до Раебарели – 110 милионния щат Утар Прадеш. Беше последният ден от предизборната кампания. Посред нощ, с масивна охрана се появи и самият Раджив Ганди. Но аз съм бивша гимнастичка. Прескочих за изненада на всички предната част на колата, охраната му ме сграбчи. Успях да му изкрещя: “Раждив Ганди” и той ме спаси. След 30 минути в неговата палатка взехме първото му телевизионно интервю като политик. На неговия генератор. Само 13 минути. След това, за съжаление, взехме и последното – на борда на 6-местния му реактивен самолет “Чесна”.“
Ако не беше станала журналистка Даниела вероятно щеше да гради кариера на певица, тъй като дълги години е пяла в хор „Бодра смяна“. А може би пък би била и успешна спортистка – тренирала е спортна и художествена гимнастика. Или пък ядрен физик – за кратко учи и тази специалност. Но в крайна сметка завършва английска филология и външна търговия.
„Животът идва и си отива, без ние да сме негови господари – разсъждава Даниела и признава, че съдбата й е отредила изключително интересна кариера, за която не се е сражавала. – Всяко интервю нося в себе си. Няма да забравя как външните министри на СССР и САЩ Громико и Мъски пристигнаха на летището във Виена. Имаше журналисти от целия свят и страхотна охрана.Исках да стигна до Громико и минах под ръцете на бодигардовете. За ужас на всички се изтъпаних през министъра и го попитах на руски: “Оптимист ли сте за този диалог?“ и той отговори, че е голям оптимист. Продължих да го разпитвам, но останалите колеги направо ме разкъсаха. Шлиферът ми остана без копчета. Когато се обърнах, с ужас установих, че охраната е срязала кабела на микрофона ми.
Все пак си остана отговорът за оптимизма, който телевизиите по света показаха.
По време на война сме снимали как една майка във Виетнам погребва шестте си деца. Тогава за първи път се разплаках пред микрофона. Плувала съм по река Тигър между стотици трупове…“
Но с кого все пак се е разминала и не е направила интервю? Казва, че политик или генерал досега не е успял да й избяга.
„Ако не съм направила интервюто, значи съм умряла някъде по пътя – с усмивка казва Даниела. Много исках да снимам филм за майка Тереза, но не успях. Срещала съм се с нея и бях много горда, че е от нашата част на света. Мечтаех да заснема големия индийски актьор Радж Капур. С него бяхме страхотни приятели. За съжаление, от филма „Бродяга“ насам ние не познаваме индийското кино, а това е едно кървящо и красиво човешко откровение.“
Заради успехите, които не остават незабелязани от чуждите телевизии Даниела получава покана да работи за американски телевизионен канал, но отказва, въпреки примамливата заплата от няколко хиляди дорала. И независимо, че тук постоянно й се налага да води битки, тя не зарязва репортерстването.
„През всичките си години в телевизията не съм заснела нещо, в което не мога да се закълна – отсича Даниела Кънева. Не съм написала и една дума по поръчка. Едва ли не за всеки мой филм бях уволнявана. Тръшкана ми е врата не от политици от световна величина, а от българи. Винаги съм имала проблеми тук, у нас. За мен всяка секунда на екран беше голяма битка. Дори Иван Славков, когото много ценя, като трябваше да ликвидира предаването „Светът в действие“, за което работех, ми каза: “Диди, не мога повече да издържам да те защитавам!“
И когато „Светът в действие“ спира, нито едно предаване не иска да я вземе на работа. Някак по милост я приютяват в икономическата програма „Плюс-минус“.
Години по-късно Даниела ще признава, че единственото, за което я е яд е, че докато била кореспондент в Япония, не си е изкарала един черен колан по джудо или карате, за да се оправя по-лесно с тези, които й създават главоболия. А е имала доста моменти, когато й идвало да зашлеви шамар или направо да тушира цели дирекционни съвети и редколегии.
Даниела е от хората, които се раздават. Тя самата признава, че е работила едва 10 процента, а останалите 90 е отдала на грижи за близките си. „Имах да влача тежка каруца и да помагам на много хора – признава журналстиката – Другите винаги са били по-важни от мен самата. Дори като през нощта ми стане лошо не викам „Бърза помощ“, а си казвам каквото е писано…
Когато от този свят си отива нейната майка, тя в продължение на години всеки ден ходи на гроба й. Същото се случва и като умира сестра й. „Мама беше страхотен човек – казва Даниела. С нея и болката, и радостта се приемаха по-леко.. Ние сме три деца и за всички тя беше нашата опора в живота. Мама мога да изравня само с такива личности като Индира Ганди, Раджив Ганди и Рей Чарлс, защото това са хора, надраснали себе си.“
Макар да не е сключвала брак и да няма деца една история се разказва от уста на уста из коридорите на телевизията. Упорито се говори, че Даниела е имала любовна история с легендата на джаз музиката Рей Чарлс. Дори се твърди, че той е идвал заради нея у нас.„Ако това беше булевардна история, отдавна да съм женена – откровена е Даниела. С Рей бяхме истински приятели, но някои хора не го разбират.“
Журналистката не крие, че са я обичали сериозни мъже, но винаги на първо място е стоял човешкия й дълг към близките й
„Влюбвали ли сте се?“ – разпитвам Даниела. „Не, обичала съм – казва тя. Но нямах шанс да се събера с човека, когото обичам, защото не мога да хвърля кръста, който нося… Повечето българи не разбират жените, които ги обичат. Не дай си Боже, пък и да са интелигентни. За такива жени са нужнит силни мъже, а те са много малко у нас. Трябваше да имам свои деца, не толкова за себе си, колкото за рода си. Защото само на своите деца ти можеш да кажеш своята истина. Страхотна леля съм, но дали мога да бъда страхотна майка? В следващия живот още отрано трябва да се омъжа и да родя десет деца.
Аз вярвам във вечното съществуване на човешкия дух. Не всичко е свързано с тялото. То е най-несъществената част от това, което сме. Англичаните казват: “Не ми пука как изглежда лицето ми, защото аз съм зад него.“ Вярвам в безкрайната необходимост от човешката обич. Това е първото ни призвание на света. Човек не бива да мрази. Нито Християнсството, нито Коранът, нито будизмът учи на това.“
През 2020 година за принос в българската журналистика Даниела Кънева е удостоена от президента Румен Радев с почетния знак на държавния глава. А само четири години по-рано името й излиза в списък на агенти и секретни сътрудници на Първо главно управление на Държавна сигурност, където е била под псведонима Искра. Тя се води на отчет от 1966 -а, но е отстранена като неблагодежна няколко години по-късно. Очевидно не е ставала за доносник. Това, че името й и излезе в тези списъци, по никакъв начин не омаловажава постигнатото от Даниела Кънева в българската журналистика. А то е много. Не случайно Япония я награди през 2011 г. с високото си отличие – ордена на изгряващото слънце – златни и сребъни лъчи А пък да си телевизионен репортер на 85 си е рекорд, достен за книгата „Гинес“.
