Дичо е една от големите звезди в съвременната българска музика. Певец с дългогодишна кариера, куп хитове и множество фенове. С музика започва да се занимава още като ученик. Първата му група се нарича „Атака“, следват „Селект“, ЕС и Rag Dolls. През 1999 г. заедно с Димитър Кърнев създават D2, която се превръща в една от най-успешните родни групи. С техните песни израстват няколко поколения, печелят безброй награди. От 2005 г. обаче Дичо поема в самостоятелна посока и започва солова кариера. След почти 2 десетилетия раздяла, D2 отново се събраха, за да отпразнуват 25 години от създаването си. През май групата направи голям концерт в НДК, а на 18 септември предстои още един в „Маймунарника“.
– Дичо, на 18 септември в „Маймунарника“ отново излизате с D2 на сцена по повод 25 години от създаването на групата. Ще има ли и гост-изпълнители?
– Да, концертът ще е подобен на този, който направихме през май месец в НДК. Тогава с нас на сцената бяха Влади Ампов-Графа, Мария Илиева и няколко млади изпълнители, а сега специален гост ще бъде Део, ще се включат и Росита Боева, която от известно време открива концертите на групата, както и Георги Георгиев. Ще изпълним песните от двата албума „Ледено момиче“ и „2002“, които станаха толкова емблематични и до ден днешен се слушат.
– Вие през 2005 г. напуснахте групата. Кой беше инициатор да се съберете сега?
– През последните 7–8 години се зароди желанието отново да се съберем, но все не се получаваше. И ето че вече дойде времето. 25 години са повод да го направим и заради песните и феновете нямаме право да не се завърнем и да не им го подарим това изживяване. През годините, в които не бяхме заедно, виждах, че хората наистина искат да се съберем. Моето желание също беше голямо и затова отидох при групата и започнахме разговорите.
– След толкова дълга раздяла имаше ли тръпка, когато се събрахте отново да свирите заедно?
– По време на репетициите не се усещаше толкова, но вече на самия концерт през май в НДК го почувствах. Той продължи близо два часа и почти през цялото време хората бяха прави, на крака. Виждаше се желанието им да чуят песните, изпълнени от оригиналния състав. Преживяхме революция в душите си, докато бяхме на сцената. Бяхме на крилете на любовта.
– Преди 25 години, когато сформирахте Д2, имахте ли такива големи мечти, че ще създадете песни, които ще останат във времето?
– Не, тогава никой не мислеше какво ще се случи в бъдещето. С Митко свирим заедно още от 1989–1990 г., били сме девети клас тогава. Имахме ученическа група, която се казваше ЕС, и още от онези години сме си говорили и сме искали да създадем най-хубавите песни и да ги дадем на хората. Една от песните ни – „Прости ни“, сме я направили още през 1989 г. и даже мисля, че първо беше на английски, а впоследствие, през 1998 г., направихме българския текст. Така че много от нещата, които сме изсвирили през годините, са мислени и създадени още в началото. С Митко сме заедно вече 36 години. Видяхме колко голяма е любовта към песните ни и към групата и решихме, че трябва да се завърнем напълно и да продължат концертите.
– Любовта на феновете ви събра.
– Да, през годините хората не спряха да ме питат защо не сме заедно и аз не знаех какво да им отговоря. Чувствам се длъжен към тях да го направим, за да се кефят.
– Но вие не се събирате само за концертите, а и подготвяте нови песни.
– Даже вече записваме една от песните, почти готова е. Може би към края на септември или началото на октомври ще пуснем първата си нова песен заедно. Обмисляме да има и нов албум и любимото D2 да се завърне в оригиналния си състав.
– Ще продължите ли все пак и със самостоятелните изяви?
– Хората искат да виждат D2. Не пречи някъде самостоятелно да се изявявам, но във фокуса на вниманието ще е групата. Така че ще съм най-вече там и по-далеч от Дичо. Пак ще правя концерти, имам си банда, с която свирим заедно много парчета, изкарах и аз 1–2 албума сам. Ще имам самостоятелни изяви, но ще са по-малко.
– Казахте, че през последните 7–8 години е съществувала идеята да се съберете. Съмнявали ли сте се някога в решението ви да си тръгнете от групата?
– Тоя въпрос си го задавам през няколко дена като всеки нормален човек. Но мъжете често сме инати – когато кажем нещо, не се връщаме назад. Понякога се запъваме като магаре на мост. Но не хвърлям вина към никого, защото тя си е в мен. Всички бяхме магарета, но най-голямото бях аз. В крайна сметка се надявам сега, след всичко случило се, да се получи нещо красиво и хората наистина да са щастливи, да е взаимна цялата любов и енергия, която ще отделим.
– Като човек с голям опит в музиката, защо според вас днес е много по-трудно да се направят големи хитове в сравнение с преди 20–25 години?
– През годините се появиха много стилове. Музиката стана прекален „машъп“ – всички използваме всичко, и се получи един гювеч и чалгаризация. Съсипаха се няколко поколения и честно казано се притеснявам и за децата ни. Старият строй забраняваше кючеците и който ги танцуваше, отиваше в Казичене. Имам приятели от попфолка, но някои от песните дават лъжлива представа за живота – да е весело, да има пари, да не се работи, и такъв тип музика може да изтрие културата на един народ. Между другото, политиците също дават лъжлива представа на хората за живота.
Освен това, когато създавахме нашите златни песни, ги нямаше и компютрите, пееше се и се свиреше на живо. А днес много пеят на плейбейк и върху него викат като луди. В цял свят качествените и хубавите песни продължават да се съществуват, докато тук едни мутри решиха да затрият цял народ с пиене, чалга, разврат и силикон. Ето тук, където сме на морето с караваната, се опитваме да изградим някаква култура, да дадем правилно възпитание на децата и може тук да се зародят следващите златни хитове (смее се).
– Кога срещахте по-големи трудности в музиката – докато бяхте сам или докато бяхте с D2?
– Когато сте няколко душии не можете да се разберете, винаги е по-трудно. А когато си солов изпълнител, сам си решаваш. Като самостоятелен певец имам над 100–120 концерта годишно. По принцип когато си сам, много по-лесно изграждаш нещата, а като си част от група, живееш с мисълта за другите, съобразяваш се с тях. Неслучайно България в последните години се представя много по-добре в индивидуалните спортове, отколкото в колективните. Много по-трудно ни е да поддържаме социалните групи, за което вина има и комунизмът. Той навремето забрани на хората да ходят на църква и изби част от интелигенцията. Нашите родители, а също и нашето поколение не сме запознати с Библията, повечето хора не са я чели. Не знаем как се прави добро и защо е важно то. Знаем само да лъжем и да мамим. Българите преди 1944 г. сме били елитен народ и го постигаме само за 70 години от освобождението от турско робство. Имали сме такива генерали, архитекти, военни! Моят дядо се е занимавал с международна търговия, бил е един от най-големите търговци, внасял е европейски вестници тук. Имал е милиони, но му взимат всичко и го пращат в „Белене“. Така са изземвали имоти и са изселвали хората.
– Говорите ли на децата си за Бог и за вярата?
– Още са мънички, трябва да пораснат и сами да усетят вярата, но в момента са до мен и ме слушат. Когато пораснат малко, ще започна да го обсъждам с тях. Моят баща говореше постоянно за вярата, той е много набожен. Баба и дядо също – те 40 години са водили църковните празници. Така че произхождам от набожно семейство и ще предавам правилно на децата си нещата.
– Чувствате ли се по-добър човек, откакто станахте баща?
– Да, бъдете сигурна, че децата засилват доброто в човека и това се е доказало в годините назад. Истината е, че с появата на децата ние ставаме хора. Преди това сме просто едни животинки, които живеят по някакъв начин. Но когато дойдат децата, разбираш какво всъщност са животът и любовта и започваш да се опитваш да живееш правилно.
– С Карина сте заедно вече близо 20 години. За какво най-силно й благодарите?
– Благодарен съм й най-вече за това, че ме търпи през всички тези години и че ме е дарила с двете ни деца. Продължаваме с нея много да се обичаме. Споделяме общи хобита – готвим си, пътуваме, харесва ни да живеем сред природата, ловим риба и децата също вече. Любовта ни е една и съща, преследваме едни и същи цели. И пожелавам на хората да бъдат по-смирени и скромни, да могат да търпят човека до себе си, за да няма разведени семейства и тъжни деца. Най-лошото е да има нещастни деца и родителите трябва да мислим върху това, да не си разваляме семействата за щяло и нещяло. С Карина 10 години живяхме като гаджета и вече 10 години сме семейство с деца и животът ни сега е още по-красив и пълен с любов. Не сме се женили, но просто държим повече на ценностите, които крепят семейството.
– Впрочем, говорейки за природата, бихте ли участвали в някое екстремно риалити, подобно на „Сървайвър“?
– Ако бях на 20 години, веднага щях да се запиша. Голям кеф щеше да е. Екстремен човек съм, цял живот съм по палатки и живея сред природата. Лягам си навън, ям всичко – всякакви буболечки мога да ям, не съм претенциозен. Но вече съм на 50 години, а и изобщо не мога да си представя, че ще оставя децата за толкова много време. Три дена, ако ходя някъде да пея, ми е такава мъка и искам да се връщам при тях. Ако имаш малки деца, не ти е работа да ходиш в „Сървайвър“ (смее се).
– Пожелахте на хората да бъдат по-смирени и скромни. Миналият декември навършихте 50 – чувствате ли се вече по-смирен и улегнал?
– Когато си направиш равносметка, че по-голямата част от земният ти път е минала и остава една трета, започваш по по-различен начин да минаваш през живота. А и децата ме научиха да живея нормално, научих какво наистина е любовта, открих истинската любов. И ще бъда щастлив, ако Господ ми позволи да остана по-дълго тук, за да се науча на още любов от дъщерите ми. Мисля, че оттук нататък мога единствено да се опитвам да давам добри съвети на другите и да давам хубави неща на хората около мен.
– Има ли истини, които ви се иска по-рано да бяхте осъзнали?
– Да, много са нещата, които ми се иска по-рано да бях научил. Едно от тях е това, че съм развалил такава група като D2, защото съм избягал от нея. Направил съм много резки промени и ходове, които много пъти не са били добре обмислени. Има много неща, за които съжалявам. Но човек греши и сега съм достигнал такъв етап, в който искам да поправя грешките. Ще се помъча и ще се потрудя, за да ги оправя. Усещам, че е дошъл моментът да правя добри неща и да дам всичко от себе си, за да ги постигна. За мен любовта и обичта са най-важните неща в живота и ако ги ползваме и даваме постоянно, ще преживеем истински разцвет. Градините ни ще са пълни. Някои си мислят, че като откраднат нещо, че като направят някаква тъпотия, са големи тарикати, но всичко това се записва и остава за поколенията напред. И ако на теб не ти се върне, ще се върне на децата ти и тогава ще страдаш стократно повече. Така че мислете какво правите, защото то може да се върне някой ден върху децата ви. Прави добро, за да се връща добро.
– Значи вярвате в кармата?
– Да, и вярвам дотолкова в прераждането, че смятам, че съм се преродил в моите деца. И давайки им любов и правилно възпитание, те ще продължат мисията – ще бъдат по-добри и ще се раждат след това още по-добри и по-добри хора. Виждаш какъв е светът в момента – добротата ще го спаси. Сега всеки се е вглъбил той да е добре, да яде и да пие, а другите да са зле. Такива личности съм ги изтрил от Фейсбука ми, както и русофилите и путинистите. Като станах на 50, започнах да махам хората, които ми пречат да раздавам любов и обич на другите. И така трябва да направи всеки.
Ивет САВОВА
