Доц. д-р Румен Драганов е директор на Института за анализи и прогнози на информационната среда в туризма. Роден е през 1952 г. в София, завършва мениджмънт и маркетинг в международния туризъм в УНСС. Получава докторска степен в СУ „Св. Климент Охридски“. Бил е президент на фирмите „Балкан Холидейз“ в различни точки по света, заместник-министър в Министерството на търговията и туризма и председател на Комитета по туризъм към Министерския съвет. Преподава дисциплини, свързани с туризма, в УниБИТ, Лесотехническия университет, Международното висше бизнес училище и Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“.
-Господин Драганов, ако след Нова година ДДС отново бъде върнато на 20 процента за ресторантите, как това ще се отрази на бизнеса и на цените?
Имаме ресторанти, които са към хотелите, и други, които работят самостоятелно. Не бива да се променя сега действащият данък за пакетните услуги. Това означава, че когато е включено хранене заедно с нощувка за туристите, ДДС трябва да си остане на намалената ставка. Тъй като вече зимният сезон е стартирал и всичко е предплатено, предоставилият тази услуга ще калкулира загуби. Ако има промяна на този налог трябва да се направи от следващ период, за да може самият туроператор да бъде предупреден и да продава на различна цена, оскъпена с увеличението на данъка.
-Но храната в ресторантите, които работят самостоятелно, ще поскъпне, след като ДДС отново се върне на 20%, така ли да разбирам?
Не може да кажем, че в ресторантите ще поскъпне, тъй като имаме жестока конкуренция и едно от нещата, с които се конкурират, това е цената.
-Къде почива българинът по време на празници?
Очакваме около 720 хиляди пътувания на българи в собствената страна. Някои пътуват повече от два пъти в периода 20 декември и 2 януари, основно на планина, за балнео, спа, уелнес и културен туризъм. Около 150 хиляди ще излязат и в чужбина при приятели, близки и роднини главно в европейски страни. Разбира се, макар и по-малко хора са избрали по-екзотични дестинации.
-Има ли промяна в предпочитанията на българите, къде обичат да бъдат по време на по-дългите празници?
Няма нововъзникнала туристическа дестинация. Новото е създаването на втори дом и това е тенденция, която се забелязва през последните години. Особено силна става тя след ковид пандемията, когато много хора възстановиха своите бащини къщи или закупиха имоти в провинцията. И продължават да го правят.
-От ГДБОП предупредиха за измами при наемането на къщи за гости, които са сред най-търсените места за настаняване по време на празниците. Какво ще посъветвате онези, които се предпочели за ваканцията си този вариант?
Къщите за гости вече са пълни. Потребителите трябва да използват собствения си опит, добре е да отиват на места, на които вече са били, да ползват съветите на близки и приятели, които могат да им препоръчат съответно място. В никакъв случай да не се доверяват на хора, които продават ваучери по гари и автогари. При всички случаи в главата им трябва бъде идеята кого ще съдят, ако не получат услугата, за която са заплатили.
-И все пак къщите за гости, които работят законно, могат ли да се проверяват в някакъв обществен регистър?
Има регистър на всички категоризирани от Министерството на туризма места за настаняване. Но има и други, които са към общините. Много от тези места разполагат с интернет сайтове, но те не са доказателство, че обектът е изряден. Затова казвам, че собственият опит и този на познати и приятели е много важен.
-С подобни проблеми се сблъскват и хора, които правят резервации на апартаменти през Airbnb. Как да реагират, ако отивайки в друга държава, на място всъщност разбират, че резервацията им е фалшива?
Има случаи, в които е платена квартира, но човекът, който трябва да е насреща, не е на мястото или пък няма информация от къде да се вземат ключовете. В този случай веднага трябва да се сигнализира самата платформа Airbnb – казвате къде се намирате и какъв е проблемът и те в рамките на десет минути посочват друга квартира. На това може да се разчита, защото е предвидено в услугата.
-Тази услуга – предоставяне на частни квартири на туристи, се развива и в България, особено в по-големите градове. Дори се забелязва увеличаване на сделките с жилища именно, за да се ползват за Airbnb. Как подобно нещо ще се отрази на хотелите?
Всичко конкурира хотелите. Ние живеем в жестока конкурентна среда. Но който е по-добър и който умее, печели посетители.
-Каква беше 2024 за нашия туризъм?
Това е най-успешната година за туризма, откакто водим статистика, приключваме с 13,200 милиона чуждестранни посетители, които са влезли в страната. Сериозен ръст в сравнение с 12,550 милиона през 2019 година, предишната най-силна година. Имаме рекорден увеличение на пътуванията на българи, рекорд в средната дневна цена на стая и в средните приходи, изобщо ръст във всички параметри.
-Кой вид туризъм се развива най-бързо – летният или зимният?
Културният туризъм в градска историческа среда – големият бум е в големите градове и там, където има летища. Само софийското летище тази година ще обслужи над 7,9 милиона пътници, което е близо 15 процента увеличение.
-Кои чужденци продължават да харесват България като дестинация за своята ваканция? Имаме ли пробив на нови пазари?
Просто се чудя има ли чужденец, който да не харесва България – всички, независимо откъде идват, изразяват положително чувство. Като брой туристи най-много пристигат от Турция, следват Румъния, Гърция, съседните страни. Иначе 68% от пристигащите у нас са от Европейския съюз. Частният сектор направи огромни инвестиции в туризма, страхотни ресторанти има в големите градове – София, Пловдив. А ефектът от сухопътния Шенген ще е повече туристи за България.
-Как са цените в нашите курорти в сравнение с конкуренцията?
Сега правихме сравнение, за месец август имаме 166 евро средноднодневна цена, а в Европа е 175 евро. Т.е. ние сме сравними например с Кьолн. Така сме с Турция и Гърция. Но вижте, когато говорим за тези цени, те са за хотели 4 и 5 звезди, маркови хотели.
-Прави впечатление, че не са ниски цените в спа хотелите. Българи или чужденци почиват там?
В спа курортите ни 80 процента са българи, а 20 на сто – чуждестранни туристи. Но това е навсякъде по света – на спа отиваш, когато имаш някакъв проблем, който искаш да лекуваш. Те са различни – за различни проблеми.
-Какъв ще бъде зимният сезон?
Очакваме над 3 милиарда лева приходи общо от българи и чужденци през този зимен сезон, което е повече с около 30 процента спрямо 2019 г. Най-чувствително е увеличението в хотелите с четири и пет звезди. Народът пътува – 5,2 милиона българи са гръбнакът на бранша.
-А политическата криза отразява ли се по някакъв начин?
Не съм чул и видял чуждестранен турист да се интересува от нашия парламент.
Маргарита Димитрова
