Светът през 2024 година полудя. Раздиран от войни в Украйна и Газа, разтърсен от турбуленции в Сирия. Рецесията мощно настъпва в Европа. България е безсилна да състави правителство, поредни избори чукат на вратата. Тръмп спечели изборите в Америка и половината Холивуд, начело с Ричард Гиър, Шарън Стоун и Ева Лонгория, се изнесе от Калифорния. Отправи се към Европа, която прилича на безпомощна старица. Предпочете компанията й, но не и диктата на републиканците. Не осъзна, че любимите му демократи се вторачиха в темата за сексуалните различия, пропускайки, че американците обедняват и губят смисъла на съществуването. Посоката в такива ситуации дава изкуството. То обаче, точно като света, е объркано. Загубило е способността да дава посока.
Малцина помнят, че Нобеловата награда за литература бе спечелена от южнокорейката Хан Канг. Поздравления за българското издателство „Ентусиаст“, което преведе една от знаковите й книги „Вегетарианката“ още преди Нобеловият комитет да я удостои с приза. История за жена, която е нападана заради избора си да не яде месо, но и за нейното странно отчуждение към околните. Темата за избора и как той се защитава.
„Опенхаймер“ на Кристофър Нолън, слава богу, победи „Барби“ и спечели най-много награди „Оскар“. Разказът за бащата на атомната бомба извади на авансцената темата за отговорността, която днес е все по-размита и в същото време все по-важна.
Годината мина под диктата на Тейлър Суифт, която завърши двугодишното си турне с 2 милиарда долара печалба и близо 160 концерта на 5 континента. Музикалните критици твърдят, че тя не е изключителна певица, но предизвиква истински земетресения с концертите си може би заради посланията на текстовете си. Популярността й се оказа недостатъчна да попречи на Тръмп да спечели поредните избори, тъй като Суифт бе сред най-яростните защитнички на Камала Харис. Явно силата й все пак не чак толкова мощна.
Банан, купен за 35 цента и залепен с тиксо за стена, бе продаден за 6 200 000 долара от „Сотбис“. Придоби го китайският криптопредприемач Джъстин Сун, който го изяде след няколко дни. Направи си чудовищна реклама и най-вероятно се опита да накара хората да се замислят какво е посланието на съвременното изкуство.
Какво се случи в културата в България? Най-добрият ни съвременен писател Георги Господинов бе поканен да стане член на Британското кралско дружество за литература. Мария Бакалова участва в дръзкия, но твърде банален анти-Тръмп филм „Стажантът“, който не попречи за подкрепата му за президентския пост.
Загубихме най-значимия си художник Иван Вукадинов, единствения българин, чиято творба „В памет на героите“ бе изложена в постоянната експозиция на Ватиканските музеи. Предстои творбите му да влязат в музея „Метрополитън“ в Ню Йорк, а цените на крайно дефицитните му картини достигат космически нива.
На пазара излязоха ценни книги, изиграха се стойностни постановки, бяха открити добри изложби. Бюджетът за култура очаквано няма да достигне 1 процент от брутния вътрешен продукт и догодина. Затова пък изкуството бе разтърсено от корупционни скандали. Осветлена бе дълго съществувала схема за източване на театри чрез мними назначения, фиктивна продажба на билети и корупционни договорка между частни продуцентски компании и директори на театри. Началото бе поставено с ареста на шефа на трупата в Разград – диригента Левон Манукян. Схемата няма как да е действала без покровителството на хора от Министерството на културата. Скандалът бе заметен, виновни няма и едва ли такива ще бъдат обявени скоро.
Холивудският ас Джон Малкович дойде в България да постави пиесата на Бърнард Шоу „Оръжията и човекът“. Националистически партии окупираха сградата на Народния театър, нападнаха номинирания за „Оскар“ Теодор Ушев, свалиха очилата на Владо Пенев. Роптаеха, че пиесата накърнява националното ни достойнство, което се оказа далеч от истината. За жалост, представлението се оказа доста семпло. Някои казаха: театърът пак е значим, мнозина мислят, че може да е опасен. Възмутените пред сградата обиждаха тези, които искат да гледат постановката, че са интелигенти. Явно вече е обидно да си чел, да искаш да гледаш кино и театър, да мислиш.
В същото време репертоарното ниво във всички трупи падна чувствително. Афишите са пълни с елементарни комедии със заглавия, които пълнеха таблоидите в зората на демокрацията. За всеки продаден билет обаче Министерството на културата плаща по 14 лв. субсидия. Важно е салоните и касите да са пълни, посланията не са толкова важни.
Арт годината мина под знака на два културни феномена – филма „Гунди – легенда за любовта“ и концерта на Лили Иванова в „Арена София“. Продукцията за един от най-обичаните и талантливи футболисти е гледана от повече от половин милион души, рекорд, непосилен за много холивудски блокбастъри. Филмът, който страда от исторически неточности, най-вече по отношение влиянието на ДС върху кариерата на Аспарухов, е направен обаче по всички правила на комерсиалното кино. Успехът му се дължи преди всичко на факта, че възкресява спомена за една от малкото личности, комбиниращи талант и морал. Човек, който не прокарва санитарни кордони, а обединява.
Лили изправи на крака 15 хиляди души в „Арена София“ и обяви концертите си догодина в София, Пловдив, Бургас и Варна. Половината от билетите по 1000 лв. за поредния й бутиков концерт в Народния театър през май догодина вече са разпродадени. Лили не е само носталгия по социализма, но има дарбата да кара публиката да съпреживява лично емоциите си със своите изпълнения. А и е надежда, че животът може да бъде достоен и след 80 години.
Не е особено добра годината за културата не само у нас, но и по света. Изкуството издъхва от криза на идеите, притискано е от ограниченията на политкоректността и липсата на визионери. Те пък не се появяват, стресирани от изкуствения интелект, който пише сценарии, пее песни, рисува картини. И все повече притиска творците в ъгъла.
Престижният Оксфордски речник обяви за фраза на година „мозъчно гниене“. Става дума за закърняването на способността да мислиш вследствие на безбройните прекарани часове в социалните мрежи. Най-безсмислената от тях Тик Ток, макар че вече е фактор и в политиката, се оказа особено любима на българите. Ние сме на шесто място в света по време, прекарано в платформата с идиотски клипове. Включително такива на Радостин Василев, който влезе в парламента благодарение на политическа агитация в Тик Ток. Може би правилно е преценил къде ще уцели десетката.
За изкуството предстоят трудни дни. Раздирано между изкуствения интелект и липсата на идеи. И през 2025 година ще се раздават Оскари, Бафти, Емита, Грамита. Въпросът е обаче колко ще тежат.
Кристина Патрашкова
