„Есента на ловеца“, 2024, България/Белгия, режисьор Андре Шандел, продуцент Вера Шандел, сценарий: Андре Шандел, Иван Марков; оператор Гео Иванов, художник Росица Бакева, костюми Надя Добрикова, музика: Петър Василев и Никола Фицман, в ролите: Ивайло Христов, Койна Русева, Димитър Коцев-Шошо, Елеонора Иванова, Росица Обрешкова, Юрий Ангелов, Александър Алексиев, Деян Конакчийски. Разпространява NO BLINK
След прекрасната притча за различните „Стадото“ на Милко Лазаров – още една мажоритарна българска копродукция, позната ми още като проект. И за мигранти у нас. Но ако в „Стадото“ има жена с детенце в кратък епизод, в „Есента на ловеца“ са много. И са в центъра на сюжета – лакмусът за големия обрат. Готовият филм доста се различава от сценария, който съм чела. И заглавието е друго. Рамката е зверска катастрофа.
Павел (Ивайло Христов) и съпругата му Анна (Койна Русева) обитават мълчаливо малка къща в странджанско село, близо до границата. Общуват си с лепящи се листчета. Павел е известен като невероятен ловец, но вече се е отказал. Наричат го Манго заради близките му отношения с местните роми. Нежно говори на кокошките си с имена. Има любовница – пухкавата Радка (Росица Обрешкова), съдържателка на кръчмата. Анна е фина и цигуларка – в кадър и зад кадър звучи Бах. Високомерна към селяните, тя радушно помага на попа (Юрий Ангелов) с храна за бежанци. Непрекъснато вещите й променят мястото си и тя сериозно се бои, че е болна от Алцхаймер. Споделя с дъщеря си (Елеонора Иванова), когато тя идва в селото. Моментално й е назначен преглед в София.
Веднъж Павел среща племенника си (Димитър Коцев-Шошо) – шеф в граничната полиция. С неколцина колеги преследват бежанци в гората. По светло и тъмно. Издевателстват над клетниците, които докопват. Плячкосват им парите. Племенникът склонява Павел да им помага. За кратко – той осъзнава, че това е мръсна работа, макар да изкарва пари. Когато се сблъсква с малко сирийче, го пуска да избяга. И покрай това момченце се случва неговата трансформация и изобщо промяната в семейния климат. Но племенникът и неговата шайка не остават със скръстени ръце…
„Есента на ловеца“ представя понятието за граница в контекста на криза. Закономерно действието се развива в гранична зона, която разделя Запада от Изтока, Европа от Азия, България от Турция. Въпреки че промените в сценария са за добро, филмът, макар и дързък, не изглежда напълно органичен – липсва психологическа мотивация за настъпилата трансформация. Находка е чувствителната камера на Гео Иванов. Ивайло Христов е магнетичен, както обикновено, но и той не може да се справи съвсем със съшитата с бели конци история. Койна Русева също е чудесна, ала перуката й е отблъскваща. В съвсем различни от досегашните си роли са убедителни Димитър Коцев-Шошо, Александър Алексиев и Юрий Ангелов.
Както стана ясно още в началото, „Есента на ловеца“ не е първият български филм с фокус мигранти. С това се занимават още „Съдилището“ (2014) и „В кръг“ (2019) на Стефан Командарев, и черно-белият „Страх“ (2021) на самия Ивайло Христов. При това – далеч по-ударно и въздействащо. А „Страх“ – и със страхотно чувство за хумор.
Андре Шандел е белгийски режисьор, роден през 1955 г. Създал е редица пълнометражни телевизионни филми, сред които „Обиколката на Фландрия“, „Евангелието според Еме“, „Фалшиви невинности“, „Като лош сън“ и други. Режисьор е на късометражни филми, епизоди от телевизионни сериали, както и на реклами. Женен е за прекрасната Вера Шандел – певица и продуцент. Живее в България.
А вече започна 29-ият София Филм Фест. Световното кино се излива в залите.
Геновева ДИМИТРОВА