Изкуството е мистерия и всяка поредна интерпретация на великата класика предизвиква противоречиви рефлексии, особено когато феноменално пречупва злободневието през драматургичния шедьовър „Хамлет“. Вопълът на датския принц „Векът е разглобен. О, дял проклет: да си роден, за да го слагаш в ред!“ е толкова актуален, че тук и сега поне половината зрители вероятно си представят напоителна социална версия, просмукана от идеята за новата политическа ненормалност.
Случващото се в пиесата сякаш е писано за днешния свят, като, естествено, в това е и гениалността на автора. В режисьорския код на Стоян Радев в спектакъла му във Военния театър обаче няма груба буквалност. Както казва самият той, всяко осъвременяване на Шекспир го прави ретро – и затова избира да разкаже трагедията като модерна експресивна приказка. Без черно и бяло, без зло и добро – шпагите раздават смърт, отровата се лее, Офелия – балерина, която предпочита палците пред жестоката действителност, е отнесена от реката. Дуелите и танците не спират, броят на мъртвите се увеличава, но животът продължава. Игра, в която комичното дори доминира на моменти. Всичко в нея обаче подсказва истериката на съвремието ни, подклаждана от кризата в хуманизма. Както се знае, Шекспир или този, който използва това име, разнищва до дъно механизмите и морала на властта, които никога не се променят.
В „Хамлет“ Стоян Радев прецизно разработва и другите теми – отношенията между родители и деца, приятелството и предателството, невъзможността да обичаш. Анализира сблъсъка между метафизиката и реалността, материализира силата на отвъдното. Най-интересното е, че Ясен Атанасов е Хамлет, а неговият баща, големият актьор Атанас Атанасов, играе призрака на стария крал, таткото на същия този принц, за когото критици спорят от векове дали е жертва или убиец. Когато Стоян Радев предлага на Ясен Атанасов да стане Хамлет, той отговаря, че още му е рано. „Никой никога не е готов за Хамлет“, категоричен е режисьорът и убеждава актьора, който няма и 30 години, че сега е настъпил моментът да влезе в един от най-известните образи на планетарната драматургия. Ясен Атанасов се справя с много хъс, насища образа със скепсис, ирония и жестокост.
Атанас Атанасов, който навремето е звезда в същата трупа, също е изненадан от идеята на Стоян Радев – чуди се дали ще успее да възприеме адекватно сина си на сцената и дали фрази като „Ако обичал си баща си нявга“ и „Ако кръвта си помниш“ няма да го разклатят под прожекторите. Защото диалогът между бащата и сина изнася голяма част от философията на „Хамлет“ – може ли родителят да изисква от наследника си да пролее кръв, за да отмъсти, драма ли е злодей да получи заслуженото, ще се намери ли кой да ти обясни дали „Да бъдеш или да не бъдеш?“, преминават ли греховете в следващото поколение.
„Нито се обвързваме с времето, в което се появява „Хамлет“, нито търсим конкретните исторически параметри на описаните събития. Останалото е мълчание – затова не предлагаме отговори. Смисълът се разкрива в тишината. Не знаем кои са лошите и кои са позитивните новини“, коментира Стоян Радев. На финала норвежкият владетел Фортинбрас превзема Дания, след като вече е прегазил Полша.
Преводът на Валери Петров наистина е безсмъртен. Нина Пашова е решила визията и костюмите в ефектната еклектика на черното, златното и бялото. Иван Радоев прави колоритен Клавдий – коварен интригант, братоубиец, страстно влюбен мъж. Гертруда на Гергана Плетньова е разюздана младоженка, току-що погребала предишния си съпруг и готова за още похот и интриги. Двамата добре изчислено пасват на бутафорния трон от картон, докато Офелия се блъска в стъклена клетка будоар.
Опитните Веселин Ранков – като Полоний, Гергана Данданова и Анастасия Ингилизова като артистите, представящи „Мишеловката“, Александър Дойнов като остроумния гробар дават своята лепта за енергия и динамиката. Артистите влизат и излизат от салона, тичат по балкона. Васил Дуев-Тайг, който отскоро е състава на армейската трупа, е еуфоричен Лаерт. Той и Хамлет се дуелират съвсем истински, от челата им се лее пот. Неслучайно Ясен Атанасов видимо е свалил, волно или неволно, поне няколко килограма заради датския принц. Владимир Матеев пък е забавен Хорацио на тротинетка.
Критиката порязва Стефан Данаилов като датския принц
Обявява, че превъплъщението е еднопланово и лишено от дълбочина
Само в един сезон в Народния театър се появяват няколко Хамлетовци, един от друг по-могъщи и по-различни – Васил Кирков, Иван Димов, Владимир Трендафилов, Константин Кисимов. След 9 септември в Бургас първи играят „Хамлет“. Десет години по-късно, през сезон 1955–56, Вили Цанков поставя трагедията във Варна, а Методи Андонов във ВИТИЗ. След почти още толкова Леон Даниел я режисира за “Народна сцена”, както тогава се нарича бъдещият Военен театър. Недялко Йорданов връща Хамлет в Бургас през 1979–1980 г.
Стефан Данаилов става датския принц в спектакъла на Асен Шопов за Народния театър в средата на 80-те години. Въпреки че е абсолютна звезда тогава, мнозина го критикуват, че липсва дълбочина в превъплъщението му. „Тогава много исках да играя краля. Казах на Асен Шопов, че отдавна мечтая за него, но той ме отразя и ме разпредели в Хамлет, а Велко Кънев получи Клавдий“, разказвал е незабравимият актьор. Половината от малкото соц критици обаче никак не са очаровани от трактовката на Асен Шопов
Николай Ламбрев посяга към „Хамлет“ през 90-те години. В представлението на Военния театър блестят Илия Добрев като Клавдий, Меглена Караламбова като Гертруда, Васил Михайлов като Полоний. Хамлет е Атанас Атанасов – тогава на 40, слаб, атлетичен, с излъчване на аскет. По това време той излиза пред публика почти всяка вечер в различни постановки и съвсем естествено е изтощен от лудостта на битието.
Албена Атанасова