„Моите истории“ – два тома с мемоарна проза, непубликувани стихове, мисли, наблюдения и философски есета на Георги Борисов, белязали неговия път в продължение на половин век, излязоха със знака на „Колибри“. В първия том авторът анализира същността на поезията и творческия процес, прави дисекция на многоликите маски на битието и холограмите на словото, на безкрайните възможности и измамната нищета на българската рима. Някои от творбите в мерена реч доскоро са били предназначени единствено за личния бележник на Георги Борисов и незаслужено са пренебрегвани от него като недовършени или недостатъчно „добри“.
Вторият том доставя огромно удоволствие на всеки, който е любопитен към човеците зад имената. В необикновената галерия от образи и характери са Константин Павлов, Борис Христов, Радой Ралин, Йордан Радичков, Петър Увалиев, Миряна Башева, Вера Мутафчиева, Алек Попов, Деян Енев, Георги Господинов, Румен Леонидов, Светлин Русев, Георги Чапкънов, Юлия Огнянова, Катя Паскалева, Георги Трифонов, Руси Чанев, Александър Морфов, Катрин – дъщерята на Албер Камю, руски и американски писатели…
Изключително интересни са разказите за Константин Павлов. Георги Борисов гостува на приятеля си, докато момче и момиче от „Ку-ку“ го канят за актьор и консултант в студентското предаване. Константин Павлов е много притеснен от офертата, но и като изумително деликатен човек, се стреми да не обижда навлеците. Оказва се, че в началото на 90-те той вече е твърде различен. „Влиза Мими. Като млад Коста бил страшно невъздържан, с остър език и побойник. Не минавала вечер, без да перне някого. Страхували се от него. Когато руснаците влезли в Чехия, ходел с нож в ръка из ресторанта на журналистите и мушкал разни величия /Камен Зидаров/ по задниците“, пише Георги Борисов. С Борис Христов пък живеят заедно цял месец в Павел баня, докато лекуват болежки в минералната вода. „Борето не може без музика, слуша я по всяко време денем и нощем и сменя касетите, които сам е записал с подбрани от него песни от цял свят – български, индиански, арабски и китайски. Събрал е най-характерните мелодии от Пътя на коприната“.
Потресаващи са някои от сюжетите, които Георги Борисов споделя от годините си на главен драматург в Народния театър – от капризите на Александър Морфов, през квалификацията „боклук“, която Теодора Духовникова употребява по адрес на поета, до оставката в академичната трупа, която го освобождава от тегобата на вечните битки за по-висок бюджет и по-нормални отношения. Няма как да забрави стената, която довчерашните му колеги в Народния театър изграждат около него, когато става ясно, че сдава поста. На касата дори искат да си плати билетите за „Богът на касапницата“ – последния спектакъл, на който е драматург. Изпитва силно огорчение и почти физическа болка от унижението, които, естествено, нямат общо с исканата сума. В галерията от международни образи е и Анабел – съпругата на Георги Марков. Тя споделя с Георги Борисов, че мъжът й – изпълнен с надежда, великодушие и кураж, нито за миг не е преставал да обича родината, която напуска заради „робството и безправието“.
Георги Борисов превежда от три езика, дългогодишен редактор и издател е на легендарното списание „Факел“, със своите многобройни стихосбирки и сборници с есета е сред открояващите се фигури в съвременната българска литература. Носителят на множество литературни отличия обаче е и страстен изследовател на света. Във втория том са и описани и странстванията му – от големите европейски столици до пясъците на Сахара и Мексиканския залив.
Албена АТАНАСОВА
