„Берлингуер. Голямата амбиция“ (Berlinguer. La grande ambizione), 2024, Италия/Белгия/България, режисьор Андреа Сегре, продуценти: Vivo Film, Jolefilm, Tarantula, Агитпроп (Мартичка Божилова), Rai Cinema; сценарий: Андреа Сегре, Марко Петенело; оператор Беноа Дерво, художник Алесандро Ванучи, костюми Силвия Сеголони, музика Iosonouncane, в ролите: Елио Джермано, Роберто Читран, Паоло Пиеробон, Елена Радоничич, Светослав Добрев, Николай Данчев, Владимир Люцканов, Борис Мисирков и други.
Награди: за Елио Джермано от Рим. Показан на „Киномания“.
Имаме неколцина много силни продуценти, сред които е и Мартичка Божилова – с каквото и да се захване, става успешно. На „Златна роза“ гледахме два епизода от разтърсващия сръбско-български сериал „Операция САБЯ“ на младите Горан Станкович и Владимир Тагич. Той поема от убийството на сръбския премиер Зоран Джиджич през 2003 година и Мартичка Божилова е копродуцент. На 22 ноември зала 1 на НДК бе пълна за мащабната копродукция „Берлингуер. Голямата амбиция“.
Не очаквах, че днес филм за комунистически лидер би могъл да бъде интересен. Но Енрико Берлингуер не е обикновен – той ръководи най-многобройната комунистическа партия в Западна Европа и през 1978 година е на крачка да направи „исторически компромис“ с християндемократите на Алдо Моро. Воден е от голямата амбиция да промени хода на националната история. За разлика от вождовете на социалистическите страни, той не е догматик, а интелигентен човек с принципи и широк хоризонт.
Филмът започва с мъгливата му среща с Тодор Живков (Светослав Добрев) в София през 1973-а и опита за покушение срещу Берлингуер, при който загива преводачът. Показват ни лидера с многобройното му семейство в Рим, където стожер е хубавата му съпруга (Елена Радоничич) с неизменна цигара. И той пуши трескаво. Виждаме го на срещи със сътрудници и симпатизанти. Отива на конгрес на КПСС в Москва, където не е приет особено ласкаво, а разговорът му със съветския лидер Леонид Брежнев (Николай Данчев) е провал.
Берлингуер настоява италианската компартия да се развива автономно, а не в зависимост от Кремъл. След като комунистите са постигнали чудесен резултат на поредните избори, той общува с авторитетния християндемократ Джулио Андреоти (1919-2013, Паоло Пиеробон). В крайна сметка се среща и с другия влиятелен християндемократ, бившия министър-председател Алдо Моро (1916-1978, Роберто Читран) – интелектуалец и спокоен посредник. Фактически възходът на Берлингуер е посечен от отвличането на Моро от ултралявата терористична организация „Червените бригади“ и убийството му през 1978-а. Иначе филмът завършва със смъртта на лидера на компартията.
В „Добро утро, нощ“ (2003) Марко Белокио се занимава с убийството на Алдо Моро, но за Берлингуер филм досега не е правен. Той е харизматичен от фотосите и от спомените на хора, срещали се с него. Такъв е и Елио Джермано. Особено силно впечатление прави изисканото присъствие на високия и красив Роберто Четран като Алдо Моро. Солидно е българското участие в копродукцията – освен актьорите (дори се мярка като преводач с прекрасен руски език операторът-фотограф Борис Мисирков), важна функция във филма изпълнява зала 1 на НДК, превърната в Кремъл… Естествено, за размаха и сериозността на филма допринасят и множеството архивни кадри от епохата, имплантирани в кинематографичното тяло. В Италия „Берлингуер. Голямата амбиция“ има висок зрителски рейтинг. Нямам представа кога ще излезе на екран тук.
А иначе по кината вече е „Партенопа“ на Паоло Сорентино с Челесте Дала Порта, Гари Олдман и Стефания Сандрели, която преди дни бе в София за Фестивала на италианското кино в България в програмата на Киномания. И още един задължителен – „Майстора и Маргарита” на Михаил Локшин по знаменития роман на Михаил Булгаков. И за двата вълшебни филма съм писала във „Филтър“.
Геновева ДИМИТРОВА
