Христо Груев Данов е наричан „апостола на книгата“ и „основоположник на модерното книгоиздаване“. Думите му за положението в България продължават да звучат толкова актуално, сякаш са писани днес. „Но превзети от различни страсти, ядем се като риби един друг. Всякой се обладал от най-горна степен самолюбие, всякой работи само за себе си, а за другиго не ще и да знае: гражданинът не промишлява за селянина, а селянинът нехае за гражданина; ученият не поучава простия, а простият не взема от учения; богатият не помага на сиромаха, но и сиромахът не приближава до богатия.
И така на една страна владее охола и надутост, а на друга – лудо нехайство, па – и двамата в ямата! Тук никой и не помишлява, че всички ние сме едно тяло, че интересите ни са общи и че всички еднакво трябва да се стараем за общото ни подобрение както нравствено, тъй и веществено, ако искаме да бъдем и частно всякой за себе добре. Но всякой ударил по своему и само за себе, па где пукнало, да пукнало. Според това чудно ли е, гдето всички наши общи работи у всяко място вървят тъй наопаки?“, пише през 1871 г. той в статията си „Що правят хората, а що правим ние“ в авторитетното сп. „Летоструй“, издавано от него. Изглежда 150 години народът ни тъпче на едно място и работите му все наопаки вървят въпреки забележителната дейност на Данов за пробуждането му, съзряването му за свобода и за пълноценно общуване с Европа.
Освен сп. „Летоструй“ Данов издава първия български вестник след Освобождението „Марица“, работи без заплата като градоначалник на Пловдив, а печатницата му с книжарница в Пловдив и филиали в Русе, Прилеп и Цариград е наричана навремето „министерство на просвещението“. В нея той отпечатва 1230 книги, учебници и атласи, някои от тях още преди освобождението ни от турско робство. Често Данов издава на загуба и раздава безплатно книги на училища и читалища, подпомага пострадалите след Априлското въстание. Огромен е приносът на издателя за широкото разпространение на книгите, както и за развитието на учебното дело в Македония.
Будителят създава Първото неделно училище в България, което отваря врати в Стрелча през 1850 г., първите български стенни географски карти, първите търговски каталози на книги, наречени от него „расписи“.
Човекът, който „дава“ книгата на българския народ, се ражда в едно от средищата на Българското възраждане – подбалканското градче Клисура. Първоначално учи в местното килийно училище. След това продължава образованието си в класното училище на Сава Радулов в Панагюрище. По-късно черпи знания от двама бележити будители в Копривщица – Йоаким Груев и Найден Геров, и започва работа като учител. По време на 9-годишното си преподаване осъзнава, че качествено образование и народна просвета не може да има без подходящи книги и учебници и без широко разпространение на книгата. Затова посвещава живота си на популяризирането на книгата сред българите, като през 1862 г. превръща в Книгоиздателство „Христо Данов и с-ие“ създадената пет години по-рано в Пловдив „Дружествена книговезница“ в съдружие с Йоаким Груев. През следващите години издателството се разраства, като отваря клонове първо в Русе и Велес (1867 г.), а после в София и Лом (1880 г.). Печатат се главно учебници и учебни помагала, издават се и първите стенни географски карти. Самият книгоиздател е автор на четири учебника: до края на дните си издава над 1000 заглавия – учебници, научни съчинения, художествена литература, атласи и географски карти, портрети на всички велики българи, като самият той е автор на много от тях. Данов първи на Балканите отпечатва географски карти по литографски път в своето издателство. Неговата „Карта на България и прилежащите ней държави“ е най-точната географска карта на всички селища, където са живели българи.
Данов започва да издава и първия общобългарски вестник „Марица“ от 1878 г., три години по-късно е приет за дописен член на Българското книжовно дружество, а през 1900 г. става негов почетен член.
Данов участва активно в обществения и политически живот на страната. Той е народен представител в Областното събрание на Източна Румелия, а след това и кмет на Пловдив (1897–1899).
Като градоначалник се отказва от заплатата си. Негова е заслугата за създаването на първия модерен градоустройствен план, изработен от чешкия архитект Йосиф Шнитер, както и за залесяването на две от тепетата на града. Именно Шнитер построява и камбанарията на гроба на Данов в църквата „Света Богородица“ след смъртта му на 11 декември 1911 г.
Когато той си отива от този свят, петимата му наследници продължават делото му. През живота си Христо се жени три пъти. Първата си съпруга Гина Бочева среща в Сопот, докато странства из страната, за да разпространява книгите си. Двамата се женят през 1869 г. Разказват, че Гина била чудесна домакиня с благ характер и се грижела добре за него и децата им – Невена и Груйо. След нейната смърт книгоиздателят, който тогава е на 55, се жени повторно за учителката от Стара Загора Радка Милошева, която е значително по-млада – с 26 години. Тя е вдовица и има син Милош, когото Данов осиновява и отглежда като свой. Именно на него след време поверява издателството и книжарниците. Издателят е на 57, когато втората му съпруга го дарява с дъщеря Мария.
За нещастие и Радка си отива млада от тежка болест, а Данов създава ново семейство с карловката Ана, известна като щедра дарителка. На последната запазена семейна снимка Христо Данов е в средата с децата и с третата си съпруга. Тримата синове и двете дъщери на големия ни възрожденец се заемат със стопанисването на издателството след смъртта му.
Веселин Данов, бащата на бъдещия конституционен съдия Христо Данов, се захваща главно с търговската дейност на фирмата. Милош отговаря за сериозната литература, а Груйо – за издаването на учебни помагала и карти. Наследниците на Данов също не отстъпват от неговия принцип да работи със сериозна научна литература. По икономически причини издателството се мести в София през 1939 г., където създават собствена свръхмодерна печатница в „Подуене“, която работи до 1947 г. Тогава предприятието е национализирано и дейността му е прекратена.
До национализацията са излезли 2400 заглавия под фирмата „Издателство Хр. Г. Данов“. Днес улици, училища и читалища са кръстени на Данов, а от 1999 г. насам всяка година Министерството на културата присъжда национална награда на негово име за „принос към книжовната култура“ в къщата музей на възрожденеца в стария Пловдив. Колко ли хора обаче се вслушват в думите му и следват примера му.
Мария ПЕТКОВА
