Колкото повече кандидати за слава се дипломират от професионалните и самодейни висши училища за актьори, толкова повече зрителите се убеждават, че старата гвардия в много отношения е без конкуренция. И това не е носталгия по нафталина, а самата действителност. Никой не излиза от представления, в които играят ветераните – те могат да спасят всяка пиеса, изграждайки плътни, смислени и сочни образи. Така са научени в средата на предишното столетие – театърът е храм, изкуството е религия, а публиката е Богът. В излъчването им под прожекторите няма нищо ретро, не мирише на мухъл – те са атрактивни, остроумни и предизвикателни. Почитателите им са ценители от всички генерации. И докато Ален Делон страда болен, самотен и нещастен сред лицемерни наследници и компаньонки, алчни за милионите му, тукашните му връстници не се дават на времето и диагнозите.

Ицхак Финци, който е на 91 години, не може да се оплаче от липса на млади поклонници. Когато неотдавна излезе на сцената в Театрална работилница „Сфумато“, за да представи новата си книга „Пет пиеси, разказани от актьор“, той буквално я изигра и изсвири пред залата, пълна и с възторжени студенти. Като никой друг Финци преразказва четири Шекспирови и една Чехова творба. „Докато пишех, си представях ту любознателни юноши, прочели доста книги, но никога пиеси, ту възрастни читатели, ходили на театър, но позабравили какво точно са гледали, ту хора, чули знаменити заглавия, цитати, виждали театрални афиши, но никога не стъпвали в театър“, обяснява Финци баща, който не пропуска премиери в софийските театри.
Васил Михайлов няма никакво намерение да се отказва от професията и на 86. В армейската трупа блести като запътилия се към отвъдното Дон Жуан в „Завещанието на целомъдрения женкар“, пак там в „Енигматични вариации“ е капризният и отчужден писател Нобелист Абел Знорко – коронна роля на Ален Делон. В Театър 199 със Стефка Янорова гонят стотното представление на „Брудершафт“, режисирани от актуалния доайен в съсловието Асен Шопов, превали 90. Степан Николаич, героят на Васил Михайлов, е пенсиониран железничар, който ненадейно се оказва в компанията на красивата му непозната София Александровна, бивша учителка със склонност да налага ред и дисциплина.
Нито от куртоазия, нито от респект журито, определящо кой да получи „Аскеер“ 2024 за главна женска роля, тази пролет избра Мария Стефанова. Овациите на 24 май за близо 85-годишната страхотна дама бяха напълно искрени – тя наистина е стихийно завладяваща в „Оскар и Розовата дама“ в Театър 199, пиесата, в която световният драматург Ерик Еманюел Шмит пита защо Господ позволява да страдаме, а Бог му отговаря чрез Оскар и Розовата дама, че любовта е единственият дар, който може да надвие болката. В Театър „Българска армия“ Мария Стефанова е „Кралицата майка“ – коварната Реджина, която от страх да не изгуби надмощието си, въвлича сина си (Георги Къркеланов) във всевъзможни психологически игри, затягайки оковите, в които го е заключила още през детството му. В Народния театър, където се върна след принудителен антракт от няколко десетилетия, е магнетична в „Три високи жени“, „Облог“ и „Нова земя“.
Несломими са и някогашните възпитаници на легендарния режисьор Методи Андонов от култовия му клас 1967 във ВИТИЗ, които днес надмогват 80. Меглена Караламбова е блестяща в „Разговори с мама“ в Театър 199 – комична история върху сериозни теми. „Това, което е голям ужас за теб, за мен е въздух под налягане“, с насмешка обяснява нейната героиня на сина си, изпаднал в паника през опцията да изгуби материалните си блага. Във „военната“ трупа Караламбова все така си партнира със своята състудентка Елена Райнова, която е малко по-млада от нея. В Младежкия лидер е друг техен състудент от Академията – Стефан Мавродиев. Въпреки здравословните проблеми с краката, Маврото се върна пред публиката за юбилейната си роля в „Аз, Фойербах“, в която героят му, низвергнат артист, показва всичко, на което е способен, разказвайки със страст за очарованието на професията, за света зад кулисите, за магията на театъра. Мавродиев продължава и с участието си в режисирания от него Чехов „Иванов“. Марин Янев, който е от същия випуск, но в класа на Боян Дановски, е чудесен в „Опит за летене“ и „Какво да правим с виолончелото?“ на Народния.
Срам за академиците обаче е липсата на актуална информация в сайта им за големия Руси Чанев – също от клас 1967 на Боян Дановски. Срещу името на титана, който догодина празнува 80, няма и една дума. Над снимката му пише „гостуващ“. Дали „гостуващ“ е точната дефиниция за талантливия актьор от „Дон Жуан“, „Хъшове“, „Полет над кукувиче гнездо“, „Животът е прекрасен“. Или може би причината е в това, че всички тези спектакли са на Александър Морфов, а през изминаващия сезон Руси Чанев го последва в „Театро отсам канала“, където режисьорът направи нова версия на „И все пак животът е прекрасен“ по „Самоубиецът“ на Ердман. Чанев доскоро играеше на камерната в Народния в „Теремин: музика, любов и шпионаж“. Дали постановката на Николай Гундеров и Валентин Ганев ще я има и през следващия сезон, още не е ясно.
От компанията, дипломирала се през 1967 година във ВИТИЗ, е и Кирил Кавадарков. Да се надяваме, че и през 2024/2025 ще го гледаме в „Колко е важно да бъдеш сериозен (години по-късно)“, където героите от прочутата пиеса на Оскар Уайлд отново попадат в трагикомични житейски ситуации – този път в продължение, написано от американския драматург Том Томас. Вихрената забава с Антон Радичев, който е само на 76, и двете бляскави дами Емануела Шкодрева и Вяра Табакова, пълни камерната зала до последния стол. В Народния театър Михаил Петров, който наближава 75, продължава да играе, а постановките му „Един безумен ден“ – шампион в боксофиса, и бродуейския мюзикъл „Компания“ са високо оценени от така наречената широка публика.
Ириней Константинов няма умора в Театър „София“. Директорът на общинската трупа, чиито членове се трудят немили-недраги из сцените на столицата, докато чакат да приключи ремонтът в собствените им владения, е голият, мъдър и ефектен философ Дени Дидро в „Развратникът“. В поредната пиеса на Ерик Еманюел Шмит френският просветител пита чрез Ириней Константинов как могат да се дават вечни обещания в толкова преходен свят. Няма да бъде изненада за никого, ако всички тези артисти доживеят възрастта на Стоянка Мутафова, която трябваше да влезе в Книгата на Гинес като рекордьор на играеща без прекъсване актриса и след 95.
Албена АТАНАСОВА